За рестарта в ДПС

Йозлем Садкова, Исмаил Кабак

Събитията, случили се в навечерието на коледните празници, разтресоха не само една политическа партия, а цялата държава. Повече от две седмици новинарските емисии ни заливаха с две новини: „ Коледа идва” и „ Местан си отива”. В края на 2015 г., приключилите политическия сезон (някои успешно, други не толкова) българските политици се отдадоха на поредният маратон от препускане по коледни банкети. И както често се случва, тишината е предвестник на урагана. Дни преди Рождество, в една такава политически спокойна вечер, се случи политическото чудо на демократична България. Членовете на политическа партия у нас, детронираха лидера си. Единодушно.

Тъй като при Движението за права и свободи нищо не е случайно, политическите решения, взети през седмицата на най-светлия християнски празник, са индиректен разговор между почетният председател Ахмед Доган и неговите избиратели и последователи. Освен това, чрез промяна на статута на Лютви Местан, ДПС, като партия, заявява бъдещите си посоки в геополитически план, както и във вътрешно-политическия живот на страната. Колкото до вътрешнопартийните проблеми, се оказва, че те съвсем не са от скоро. В по-голямата си част те са липсата на комуникация между Централното оперативно бюро (ЦОБ) и бившият вече председател, назидателното му поведение и провеждането на нови политики, заобикалящи либералните ценности и устои. С тези свои постъпки Местан е целял да се превърне във властелина на партията. Факт е, че нито една местна, общинска или областна структура не е изразила подкрепата си и съпричастността си към съдбата на бившият депесар, а напротив. Въпреки опитите от страна на вече независимия депутат, да привлече партийни структури на ДПС и да ги направи свои съмишленици, нито една структура не се е отзовала. Защото пред електоратът на Движението никога не е стоял въпроса Доган или Местан. Единият е приет и припознаван като единственият председател, а другия както самият той казва „поставеният“ председател.

Великолепният начин на изказ, начетеността и интелигентността, в никакъв случай не биха могли да предпазят човек от гибелта на грешната самооценка и високомерността. Или както е казал народа: “Лошо става, когато човек вземе, че си повярва!“. Не би било редно, събитията да се свеждат единствено до елементарния модел на междуличностното общуване. Въпреки, че българските медии прибързаха да приравнят изключването от партията на нейния председател до една съвсем обикновена битова драма : „Ахмед Доган е сърдит на Лютви Местан и затова го е махнал“. Но кой ли би повярвал, че политиката е толкова елементарна игра?

Не би могло в третата по-големина политическа сила в Европейска България, нещата да се свеждат до толкова първосигнални общочовешки драми. Все пак, това е партия, за която са гласували около 500 000 души и разполага с над 60 000 души членска маса. Но бързата реакция, скандала и драмата продават. Търсейки най-лесната и очерняща, най-продаваемата сензация, всички медии се надпреварваха в това, да представят коледните събития от и извън „Сараите”, в нещо като семеен скандал, като скандал в махалата. От горе, отгоре, на бързичко, лесно смилаемо и най-вече продаваемо. Защо нито една медия не потърси за становище структурите на Движението в страната? Защо журналистите дежуриха единствено в Бояна и Кърджали? ДПС не е само София и Кърджали. ДПС има структури във всеки град, както и в повечето села. Бе споменато единствено като констатация, но не и изтълкувано като знак, че 138 души или 100% от гласувалите членове на Централният съвет, единодушно свалиха Лютви Местан от председателския пост и го изключиха от партията. В една от националните медии, този факт бе поставен единствено като вметване в разговора, воден от знайни и незнайни анализатори. За сметка на това пък, бяха отделени около 5 минути. за това, че грешката на Местан на една от пресконференциите си е, че завел и съпругата си Ширин и Мариана Георгиева. И отново българската журналистика продължи ненаситно да се храни с рейтинг, оставайки в коловоза на посредственото и избирателно отразяване.

Всъщност, Общинските и Областните структури на ДПС вече 2 години изразяват недоволството си от смененият курс на водените политики. Дори днес те продължават да питат: за свалянето на Орешарски, квотният принцип на парашутистите, за дейността на организационните структури. Един от основните въпроси, който остана без конкретен отговор е: „Защо бе свалено правителството на Орешарски?“. При това в момент на постигната относителна стабилност в държавата. Това, според структурите на ДПС в цялата страна, е ключов момент, в който диалога между Председател и членове бе прекъснат. За първи път в 26-годишната история на Движението, ръководството не даде обяснение, защо бе позволено „зачегъртването“ на всички държавни служители свързани с ДПС. По думите на бившият председател, това е акт от негова страна, като български държавник, в името на държавността.

Несъмнено, преди да се стигне до тази стъпка, е бил проведен разговор с всички останали парламентарно представени партии, придружени със съответните уговорки. С прекрачването на 4% бариера на парламентарните избори 2014 г. на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ, сметките на някои държавници излязоха криви. Неразбираемо остана за членовете на партията, как вота на недоверие към правителството на БСП и ДПС, гласуван и пожелан от ДПС, е подпомогнал стабилизирането на държавата и не изпадането й в дългова криза. Нима няколко месеца по-късно не бе гласуван 16 млрд. държавен дълг? Разликата е единствено в това, че държавната администрация бе цялостно подменена, а ДПС се превърна в нежелан партньор от всички, дори и от БСП.

През следващата 2015 г. членовете и симпатизантите на ДПС се бореха за листи на местните избори с небивала досега подредба. Традиционно на първите позиции се поставяха общинските и областните председатели на местните структури. В повечето от големите градове, въпросната традиция бе изменена, съгласно зададените параметри, от новата интеграционна политика на Местан. Напомнящ на квотен принцип, разпределението на избираемите местата се редуваха: член на ДПС (съответно Общински или Областен председател) и представител на ромската етническа група. В някои от големите градове в северна България, при спечелени три места в общинския съвет от листата на Движението и двама представители са роми, които дори не са членове на партията. Аналогичен е и случаят и с една от големите партийни организации в страната – варненската. Благодарение на въпросната квотна политика, избирателите на ДПС във морската столица изпратиха в местния парламент, освен общинският си председател и представител на ромите от кв. „Максуда”. При минимално гласуващи роми за ДПС точно от този квартал.

При запитване сред членовете и симпатизантите на партията, не повече от 10 % от тях биха могли да назоват по именно избраните с листата на ДПС общински съветници. Това е вследствие от факта, че въпросните представители на ромската общност никога не са били членове на партията и не познават дори членовете на структурните единици по места. Това е втората критична точка посочена от хората в ДПС, свързана с управлението на бившият й председател. Над 60 000 души се обявиха против квотата на парашутистите, създадена от Местан. Неговите последователи в Народното събрание са именно, хора избрани благодарение на въпросната политическа въртележка с партийни листи. Каква е Мариана Георгиева, ами Хюсеин Хафъзов, кой и къде ги е виждал, чувал, или знае нещо за тях?

В продължение на месец, никои от Движението не излезе, за да сподели изненада си от показното напускане на парламентарната група на последвалите бившия лидер на партията. Изненада нямаше, защото въпросните петима народни представители никога не са били членове и съответно съпричастни с идеята ДПС. Либералната нагласа, като че ли никога не е била на дневен ред сред тях, защото квотата на парашутистите, позволява сред такива личности, превес да вземе икономическият интерес. Достойнството, честта и гордостта са много тежки товари за седящите отпред, заради това, някои просто се отказват от тях, хвърлят ги на земята и сядат на най-задните редове.

Дори не е необходимо да се споменават имената на въпросните отцепили се народни представители, просто те са не са познати с нищо, добро или лошо пред самите депесари, както и на широката общественост. Дали от партията са в правото си, така настоятелно да изискват напускането на Народното събрание на шестте народни представители загърбили ДПС, е техен вътрешно партиен въпрос. Дали използването на техните листи, за да се издигнат въпросните народни представители до най-високата трибуна в страната е и използване на доверието на ДПС избирателите? Отговорът се крие в излизащите ежедневно декларации на областните и общински организации, в които категорично се настоява за незабавното напускане на разграничилите се вече от партията депутати. Още по-голямата тежест на това искане се състои в това, че това не е доблестен акт изискуем от ДПС София, а акт изискуем от ДПС- България.

Третият компонент, които би могъл да допълни аргументите за показания червен картон на Местан в партията, е невъзможността за справяне с едно от основните задължения на председателя на една партия, а именно - обединението и запазване на единността. Що се касае до организационните въпроси по места, за три години цели структури изпаднаха в небитието. Най-голямата мощ, скритият коз на ДПС е младежката им организация. Нито една политическа сила в Европа не би могла да похвали с реципрочен младежки потенциал.

Членовете на Младежко ДПС са 23 000 души. От началото на демокрацията, успоредно с партията, се развива и Младежката й организация, достигайки своят апогей в периода 2007- 2013хг. почти всяка местна организация, разполага и с аналогична на нея младежка структура. Общинските младежки структури, задължително провеждаха най-малко по 2 събрания месечно. За периода 2014-2015 г. липсата на ангажираност и снизходително отношение, преструктурира дори младежката организация, за Варна от общинска организация с 4 академични дружества и координатор, днес няма нито едно действащо академично дружество. Става ясно, че липсата на лидерски потенциал и невъзможност (или нежелание) за изготвяне на стратегия, целяща просперитет в развитието на една европейска партия, става първопричина на развоя на събитията около Коледа.

За широката аудитория обаче, първопричината за обрата в ДПС е речта от 17 декември на почетният председател Ахмед Доган. Единствено от анимационните канали не си позволиха да гадаят какво е искал да каже Доган. Всъщност какво е искал да каже, може да отговори само този, на когото е искал да го каже. Коментарите валяха денонощно, телевизии, вестници, интернет агенции... През този декември коледният дух бе изместен от догановото слово. Говорейки за съхраняване на стабилността и поддържане на разумен неутралитет в конфликта между две страни, които са на прага на военен конфликт и в същото време, страни в икономически обвързан съюз, разтърси българската държава и уплаши българските политици. Не, не защото някой е против изразената от него позиция, а защото демонизираният Доган се оказа единственият политик, който не си затвори очите за случващото се на прага на България.

Паниката от това, че пътят на българската външната политика на страната трябва да бъде начертан, посредством думите на Ахмед Доган, посредством думите казани на някакъв банкет, изкара много политици и от хралупите им и от кожите им. Защото оказва се, че въпреки три годишното му медийно мълчание, влиятелността на почетният председател на ДПС в никакъв случай не е намаляло. Въздействието на думите му над партията, над българската политика, над публичното пространство не се е променило. Стигна се и до доста комични ситуации. От хралупата си излезе и един позабравен български политик – Иван Костов, който освен икономист, се оказа и изкусен познавач на случващото се в мюфтийството. Бившият министър председател скача от студио на студио в БТВ, за да обяснява... нещо. Нещо лошо за мюфтийството, за ДПС, защо не и за религията, която оказва се по думите му: „вече не е толкова разпространена у нас, и все по- малко я изповядват, защото това не било точно релия, а нещо свързано с обичайте и традициите.“ Къде го чукаш, къде се пука? Иван Костов обяснява от телевизионният екран, кой кой е в мюфтийството и как ще бъде подменен вота за главен мюфтия още преди да се е състояло гласуването.

Другата дори малко по-абстрактна идея е, че при един бъдещ политически проект на Местан, подкрепен от турската страна в лицето на Ердоган и Давутоглу, би привлякъл по-голямата част от турското етническо население като гласоподаватели. Размахването с пръст и показната проява на сила, посредством топлите отношения с турската дипломация в България и радушното приемане на Местан и свитата му в Анкара, едва ли биха му били толкова полезни, особено що се касае до съблазняването на въпросната етническа група.

Първо – показното приютяване в турското посолство и искане на охрана от тяхна страна, в момент, в който хората, които са те поставили на този пост искат обяснение, говори не само за липса на уважение, но и за провокация. Провокация както в страната, така и извън границите й. Защо един виден български политик, председател на третата по големина политическа сила в европейска България, ще търси защита в посолството на трета страна? Посещението на възпоменателен митинг с антураж от десетина дипломатически коли, не е нищо повече от арогантен акт, целящ да покаже подкрепата на Ердоган към Местан и бъдещ техен политически проект (нещо което едва ли досега е убягвало на бившият депесар, но българските изселници в Турция никога не са подкрепяли Ердоган). Като резултат от тази демонстрация: българското общество поиска от службите на МВР да разследват връзките на Местан с Турция и най-вече защо в страна на Европейския съюз, водещ политик моли за охрана в посолството на трета страна? И в частност реакцията на етническите турци – изключително показателна на възпоменателният митинг в с. Могиляне - смут!

Второ – за гафът в международната политика. Отдавна митът за привързаността на българските турци към турската държава е разрушен. Още по време на изселническите кампании, неприемливата обстановка и гонения в България, принуждават голяма част от турският етнос да се изсели в Турция. Но в момента, когато турската страна затваря своята граница и хиляди са оставени с децата си да спят по релсите на влаковете и по асфалта на границата, на среща на Арабската лига, турски дипломати изразяват своите притеснения от кризата с мигранският поток от България. Освен това, дипломацията от турска страна, се задвижва по всички нива и много скоро за т.нар. „гьочмени“ (изселници) научават и в ООН и СИВ и почти всички между народни организации, които имат какъвто и да е досег с България и Турция. Турция отваря границата си, вече подпомогната и с ясно изявена подкрепа и от Арабската лига и ООН. Създават се лагери за българските изселници. За България са предвидени санкции, предимно икономически, но също така и политически.

Последствия: на практика местните в Турция, не харесват гьочмените, защото за тяхното прехранване се заделят държани пари, а етническите българи в България също не харесват етническите турци, защото заради конфликта с тях, почти цялата икономическа общност прекратява търговските си договорености с комунистическа България. Не след дълго режима на Т. Живков е свален и с идването на демокрацията е даден рестарт във външнотърговските отношения на страната.

Много от случващото се преди 30 години, като че ли се преповтаря и днес. Щом става въпрос за външна политика, никога нещата не могат да бъдат разглеждани еднозначно. В момента две велики сили на практика воюват. Две могъщи сили, които не биха допуснали нито икономически, нито военен конфликт на своите територии. Днес във вторият по-големина град в Сирия – Халеб е налице военен сблъсък между Турция и Русия. Въпросът е: коя ще бъде територията за продължаване на военният или за обявяване на икономически конфликт. Ако се приеме, че Сирия е територията за военни действия, то е необходима и друга по-малка и по-слаба страна, на чиято територия да се разрешат останалите конфликти.

При един от първите конфликти, а именно сваленият руски самолет, дори от Северноатлантическият алианс се постараха да запазят неутралитет, то приближеният към Ердоган български политик Местан, излезе и от най-високата трибуна в България заяви безусловна подкрепа за Турция. Не, това не гаф, това не и мина, това е харакири, политическо, идеологическо, нравствено. Защото с този акт на идело поклонничество към Ердоганова Турция, от партията, в която има най-голяма представителство на турският етнос, насилствено намества и самата партия в международен конфликт със световна значимост.

Трето- последици. Всъщност, самите етнически турци вече усещат последиците от горе посоченият конфликт. И го усещат най-осезаемо, чрез поминъка си, т.е. чрез тютюна и картофите. Тютюнът се изкупува за под 1 лв. (докато в Гърция е над 3 евро), а родопските картофи тази година се продават за 0,40-0,45 лв. (докато миналата година гонеше 0,80-0,85 лв.). Ниската изкупвателна цена на произведената продукция е резултат на предстоящото заливане на пазара ни с турска продукция. Като следствие на санкциите наложени от Русия към Турция или иначе казано прекъснати търговски отношения, Давутоглу успя да преговори разширяване на турската търговия на вътрешните европейски пазари. От друга страна, българска продукция не може да се изнася за Русия, защото има поставено ембарго от страна на Европейския съюз към руската страна. Дали пък затова да е говорел Ахмед Доган в коледната си реч. Дали пък той наистина не е най-добрият български политик, с визия за известно време напред. Сакън! Още една такава реч и Иван Костов ще започне да обява по телевизията как е правилно да се изпълнява ритуала сюннет.

Странно е как властта опиянява високо ерудирани хора и от това последват грешка след грешка, публично падение и ... и лош вкус в устата. Защото идва момент, в които не е толкова важно, че за сватбата на дъщеря ти, представители на чужда държава й подарят кола за близо 500 000 лв., а по-значимото е това, че един цял народ продава годишният си труд за 0,40 лв. под формата на килограм картофи. Ако е вярно твърдението, че политиката е мръсна игра, то едва ли тя е безвъзмездна игра. И един ден, рано или късно, всеки си плаща: за подарената скъпа кола, за любовницата, за подмяната, за нелоялността, за алчността.

Шест пъти хора от ДПС са били опиянявани от желанието за власт и домогване до хилядите избиратели, но към момента безуспешно. В края на месец януари, все по –засилено се заговори за нов политически проект на Местан, но не откъдето и да е, а именно от Република Турция, град Бурса. Местан, нова партия, за родена в Бурса, Р. Турция, с мерак за управление в Европейска България... звучи някак фантастично... Какъв ли ще бъде курсът, по който ще поеме Движението за права и свободи, ще стане ясно съвсем скоро. Дали ще бъде рестартирани либералната идея, диалога и взаимното уважение.

На Рождество Христово, почетният председател на Движението за права и свободи, направи първата крачка към възраждането на партията. А членовете от своя страна обещаха да бъдат премахнати: еднолично взиманите решения, квотният принцип на парашутизма, както и стягане на организационната политика и повишаване на вниманието, относно геополитическата обстановка в региона. И не на последно място - да се направи анализ на създалата се търговско - икономическа ситуация, като се прецени възможността за вземането на адекватни превантивни мерки, касаещи поминъка на техните избиратели. Рестартът е даден, ще успеят ли партийците да се справят без фалстарт предстои да разберем...