Не стреляйте по реформаторите - те толкова могат!

д-р Нигяр Сехлим, народен представител в 41. НС 

Реформатори изгубени в реформата. Лекари, изкарани на улицата за пръв път от десетилетия насам. Болни, молещи се на Всевишния нещата да не станат още по - зле…

Изключително наситени се оказаха последните месеци за всички, които се опитват да следят събитията около здравеопазната ни система – инфарктен бюджет, „ударно” приети законови промени, подмяна на управителни органи, искания, рестрикции, закрити болници, протести, орязани пари за лекарства. И всичко това в името на пациента!

 Всред тази главоомайна вихрушка от събития се питаш – има ли признаци са смисленост, някакъв ред, порядък в ентропията? Има ли някой, който знае какво и защо с е случва? Връх в този хаос безспорно са два момента: 

• Решение на Министерски съвет от 10.03.2010 г., с което се повишава размера на здравноосигурителната  вноска с 2% и тя става 10%.
• Решение на Министерски съвет от 17.03.2010 г., с което Министерски съвет отменя решението за увеличение с 2 %.

Прецедент, несъзнателна грешка или пореден епизод от хаотични действия, продиктувани от неистовото желание нещо да се случи в здравеопазването, без ясна мисъл точно какво и защо? И как!

Няма как липсата на ясна и стройна визия на управляващите за реформа в здравната система да се скрие и компенсира само от стремежа за демонстрация на решимост и воля за осъществяване на реформа.

Няма начин да се осъществи тази дългоочаквана реформа:

• Без преструктуриране в болничната сфера на базата на широк обществен консенсус и подкрепа от местните власти;
• Без ясен модел за демонополизация на НЗОК;
• Без здравна карта;
• Без привличане за каузата на съсловните организации;
• Без алтернатива на закритите  лечебни заведения чрез структури за долекуване, хосписи;

И най-важното:

• Без алтернативен достъп до медицински грижи за хората от районите със закрити болници.

Ситуацията се усложнява от факта, че новото правителство предложи, прие и разпредели бюджет за здраве с  около половин милиард лева по-малко отколкото през 2009 г. Здравната вноска през 2009 г. бе вече увеличена с 2% - от 6% на 8%. Какво се оказва? Повечето средства от парите на хората, дадени за здравеопазване, не отиват за здраве, а крепят фискалния резерв на страната. Няма лошо, би казал някой. Това е принос към прекрасния, балансиран бюджет на финансовия министър – най – добрия в Европа.

Но на този фон, след като и досега събираните средства за здраве не отиват за тази цел, да искаш пак увеличение на здравната вноска е, меко казано,  неадекватно и нахално.

Безспорно в условия на криза и увеличаваща се безработица това би увеличило броя на хората, които са здравно неосигурени. Тази група набъбва само за първите два месеца на 2010 г. с 380 000 души, които допълват кохортата от 1 млн. души от предходните години. Парадоксът е в това, че евентуалното ново увеличение от 2% щеше да се поеме отново от онези български граждани – редовни данъкоплатци, които и сега носят непосилния товар да пълнят здравната каса. Не толкова прилежна в ангажиментите си се оказва обаче самата държава (респективно министърът на финансите), която трябва да осигурява пенсионери, учащи, служащи в полиция, армия и администрация.

Правителството, безидейно как да увеличи приходната част на бюджета, стигна до гениалната идея да увеличи здравната вноска. Обществото реагира остро на увеличението. Всички – експерти, политически сили (вкл. такива от управляващата коалиция) бизнес, синдикати, неправителствени и пациентски организации, съсловни организации, осигурени и неосигурени, настояха за отмяна на вече приетото решение.

По–просто казано, народът не прие да плаща повече за здраве, а парите за здравеопазване да не са дори на нивата за 2009 г.

Хората не искат по-висок данък здраве без да получават нищо повече срещу това. Верни на досегашното си поведение, основано на принципа „проба – грешка”, ГЕРБ отмени това решение една седмица след като МС го прие. Но дали то не е част от „пътя нагоре, който води …. надолу”?!