Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Ток

PrintE-mail

Saturday, 01 May 2010 18:12

There are no translations available.

Зорница Коларова

Правоотношенията възникващи при и по повод формирането на производството, разпределението и стойността на крайният продукт при потреблението са комплексни и включват намесата на ключови елементи и методи на държавно управление. По начина по който се регулират тези отношения можем да съдим и за самата държава – доколко тя е икономически и политически далновидна и силна. Процесът на произвеждане, пренос и разпределение е сложен, деликатен и изисква изключително здрава координираност и баланс между субектите участващи в него.

  От една страна това е държавата, тъй като базите за производство на енергия от водни, атомни и топлинни източници са до голяма степен държавни – било под формата на електричество или пренос на газ, а от друга – дружества и компании, осигуряващи достъпа до тази енергия от крайните потребители. За нас – последните, цената на тези блага всъщност има най-голямо значение. Ето защо, много важно за облика на управлението на даден кабинет имат действията, които той предприема при и по повод промените в тези показатели и проучването на общественото мнение в тази насока.

Такова проучване или допитване обаче до момента няма, а мнението на мнозинството, изразено най-вече чрез форуми и блогове, е че цените на електро и топло енергията са нещо недостижимо високо и критериите за образуването им са химерни, мъгляви и въпреки, описаните в Наредбатата формули, дават широки възможности за злоупотреби. Още повече, че съмненията за корупция у служители на ДКЕВР се потвърждават с някои техни действия и/или бездействия извършени в ущърб на държавните и обществени интереси. Друг фактор който настройва негативно общественото мнение са фрапиращо високите заплати и привилегиите с които се ползват служителите в такива фирми като например ЧЕЗ, ЕОН, Булгаргаз и др., при положение че средно статистическите семейства много трудно успяват да покрият сметките си за ток и парно с нормални заплати от порядъка на 500-600 лв., каквито вече са нещо обичайно, дори задоволително високо, при условията на криза.

Липсата на достатъчна яснота и информираност на обществото от страна на медийте относно услугите които предоставят ел. разпределителните дружества също играе важна роля. В повечето случай се коментират вече сключени споразумения и предприети мерки, без да се разяснява как ще се отрази в крайна сметка това на цената и качеството на услугите. Не е съвсем ясно – как се прилагат формулите от закона спрямо конкретния потребител. Това важи и за тока, водата и за парното и особено за топломерите. Закона за защита на потребителите гарантира именно това наше право – да се информираме за стоките и услугите – но обикновено, когато това стане обслужването от страна на “скъпите служители4 не е на необходимото професионално ниво. В центровете за плащане според мен трябва да има и юристи, които при възникнали бъпроси да могат да консултират гражданите /потребителите/.

Извод: Ако има яснота – ще има прозрачност и контрол. Всеки ще може да прецени колко е изразходил и колко може да си позволи да разходи и така ще прецени разходите си, а и ще извършва реални икономиина енергия и вода което е най-важно. Сметките ще се получават относително много по-съразмерни и отговарящи на доходите и платежоспособността. Колкото повече хора успяват да си плащат сметките  - толкова по-малко дела срещу длъжници ще има в съда и така ще се улесни и неговата и без това натоварена работа – най-вече на РС.

Тук следва въпросът: как да бъде осъществен този контрол? Според Наредбата – това е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране като колективен орган, притежаващ 33% участие в контролираните дружества. Факт е за съжаление обаче, че правомощията за контрол на държавната комисия върху ел.разпределителните компании не са достатъчно много и достатъчно широки. Често тя остава с вързани ръце в области в които трябва по-осезателна намеса. Така тези дружества пак имат възможност за злоупотреби – по много показатели: отчитане на печалби, застраховки, такси, отчитане на разходи.

В крайна сметка се получава, че ел. разпределителните  дружества събират значители суми от потребителите, които после попадат във фондове на тези дружества а за бюджета на държавата не остава почти нищо което е най-малкото несправедливо, освен че е незаконно и представлява голям удар върху предвижданията в бюджета спрямо всички сфери на държавата. Защото - в крайна сметка базата за производство на енергия и вода е държавна собственост. Логично е печалбата  в по-голямата си част или поне на половина да е също държавна. Тук вече излизаме от чисто търговските правила на ТЗ защото трябва да се има предвид възможността на държавата да прилага правилата за административно управление и принуда които следват от нейните незадоволителни – 33%.

Друга насока в която трябва да се действа според мен и следва да се промени Наредбата – е че трябва да бъде предвидено ел.разпределителните дружества да бъдат само български или с 50% българско участие, освен участието на държавата. В това има огромно значение: българските дружества при спор е ясно кое законодателство ще се прилага и от кой съд ще се вземе решението – това спестява време и пари на държавата. Влиянието върху обществото – държавата изпраща послание с което утвърждава чувството за национален патриотизъм и засилва доверието към властта. Функцията на контрол от държавата към дружествата – проверките на печалбите и загубите се правят по-лесно.

Изводи:

*Трябва да се изградят повече източници за производство на ел. Енергия. Това ще повиши брутния вътрешен продукт, ще увеличи приходите от продажбата на енергия в държавата и за износ и ще свали цената, което улеснява потребителите и създава възможности за по-широко производство на стоки и предоставяне на услуги. Напр. Цанков камък – един чудесен проект, опорочен от битката между частни интереси – нещо абсолютно недопустимо за такъв обект с огромно значение за България!

*Трябва да се заложи повече на възобновяеми източници на които не се обръща достатъчно внимание. Това ще подобри еко състоянието на държавата.

*Трябва да се въведат строги мерки за контрол и прозрачност върху дейността на всички субекти по веригата от производството – разпределението и потреблението. Това ще намали % на парите които се отклоняват към частни сметки и ще ги насочи към хазната. И трябва ДКЕВР по-стриктно да следи процесите на реинвестиция на тези печалби. Реинвестицията е тяхно задължение което трябва да бъде стриктно контролирано от всеки представител на държавата която е член на Управителния съвет в тези дружества.

*Трябва да има контрол от страна на държавата и върху потребителите – с оглед намаляване кражбите на ел.Е. това ще увеличи приходите в бюджета допълнително и ще премахне чувството за безнаказаност у подобни нарушители.

Всички тези мерки са мащабни и радикални. Намесата на държавата трябва да е по-сериозна тъй като продуктът който се произвежда и продава е от огромно стратегическо значение за икономиката, бюджета и всички сфери.

Държавата в лицето на МС и НС трябва да решава предложения идващи от субектите по веригата за подобряване на обслужването. Примерът с предложението на ЕВН за диференциране цена за достъп и цена за мощност станала по-известна като такса "електромер"е само един от тях, макар такова предложение да не е съобразено със стандарта и доходите у нас.

Ефектът който се цели в крайна сметка е подобряването на икономическото състояние, екологичното състояние на държавата – увеличаването на производството, повишаването на стандарта на живот, повишаването на заплатите в резултат от по-високия БВП, възможност за отделянето на повече средства за здравеопазване и образование.

Това е един потенциал върху който правителството трябва да съсредоточи по-сериозно вниманието си като една чудесна възможност за успешна антикризисна мярка.