Сигурно мнозина си спомнят онези събития от пролетта на 1989 година, когато цели села се оказаха мъртви, полетата – изоставени, така че части на МВР трябваше да ги охраняват от ... Бог знае кого, защото тези села вече никой и никога не ги посети. Дори и да обере доматите, да прибере картофите, или да събере чушките, изоставени по дворовете. Точно за тези събития сигурно мнозина смятат, че няма смисъл да се пише. Възможно е да са прави. Злото трябва да се забрави. Ако обаче поуките трябва да се помнят.

            Помни се Холокоста, но продължава да се пише за него, за да продължава да се помнят политическите поуки от него. Понеже това събитие е близко замисъл до него, то т.н. „възродителен процес” би следвало да се изучава, да се пише за него и да се помни. Защото над 300 000 човека бяха насилствено прогонени от родната си земя, по волята на самозабравили се управници. От тези управници нито един не беше осъден. По различни причини – нямало съдии, възрастни били инициаторите, делата се влачеха, докато и последния прокурор забрави за какво точно е ставало дума. Поука не беше извадена от последиците. Такива нямаше за виновните. Невинните приеха, че няма смисъл на злото да се отговаря със зло. Като разчитат, че поуката няма да бъде забравена. Тогава остава само спомена да поддържа поуката за онова, което се е случило, но не бива повече никога да се случва. В този смисъл по-вярна е обратната теза – понеже последици нямаше, виновниците и до днес са ненаказани, то тогава по-често трябва да се разказва. За да се помни.

            Смисълът от този разказ според някои е „стара приказка”, „минали работи”. Това вече определено е невярно. Щеше да е стара и минала, ако само преди дни Върховният съд на Република България не беше възстановил на поста главен мюфтия Надим Генджев. А, ама той не беше ли главен мюфтия по времето на т.н. „възродителен процес”. Не беше ли той същия, който заедно с другаря Живков твърдяха, че Хасан сам пожелал да се прекръсти на Иван, а убедил и дядо си (вече повече от десет години в гроба) и той от Хасан да стане Иван? Как с искрена самопожертвувателност кръстил сина си вместо Орхан с къде по-звучното Орлин? Същият беше. Той пламенно твърдеше, че в България етнически турци няма. И продължава да е същия. Очевидно съдът не е познава понятието „целесъобразност”, след като преди това е пропуснал да обвини Недим Генджев за престъпление против държавата. Е, прокуратурата е виновна, защото не е повдигнала обвинение, но съдът къде е бил, че не е отчел този факт днес?

Една птичка пролет на прави. За да се докаже тезата, че е необходимо да се повтаря този разказ, трябват и други примери. Ето още един: Сидеров и партия “Атака” избягаха от парламента на 10 март, за да не почетат деня на Холокоста. Знаково отсъствие, което говори достатъчно красноречиво. На фона на натиска от страна на партия „Атака” за парламентарна декларация за геноцида върху арменците в рамките на Османската империя. На фона на открито ксенофобското настроение, спрямо етническите турци, живеещи в България, декларирано от членовете на „Атака”.

Между неприсъствието на честването на Холокоста и т.н. „възродителен процес” на пръв поглед няма връзка. Обаче когато се касае за поведението на най-добрия и основен коалиционен партньор на управляващата партия „ГЕРБ”, който крепи мнозинството в парламента, то нещата изглеждат малко по-различно. Защото става дума за имиджа на управлението на страната при това пред света (да не мислите, че посланиците на ЕС в България са пропуснали знаковото отсъствие или ксенофобските и антисемитски реакции в докладите си до своите външни министерства, или че тези доклади не влизат в справките при международни срещи, свързани с управляващите в България?). Това от своя страна прави вече въпросът не само чисто български, а и международен. Защото отричането на очевидните факти като Холокоста и т.н. „възродителен процес” е много опасна политическа позиция, която пряко засяга и имиджа на българското правителство и парламент, на страната като цяло.

Две птички пролет не правят. Трябват още факти и доказателства. Ето ви още факти. Премиерът, преди още да стане такъв, в едно интервю пред БТВ характеризира т.н. „възродителен процес”, като принципно правилен, но лошо изпълнен. Три птички – почти направихме пролет. Без да изброяваме обруганавето на джамии и синагоги в средата на април (рождения ден на татко Адолф), без да засягаме проблема за масовите уволнения на етнически турци от изпълнителната власт. Без да упоменаваме масираните проверки спрямо етнически турци, кметове на общини. Много птички станаха. Започнаха горещниците насред пролет. За това тези събития всекидневно трябва да се помнят. За да не стане много горещо и някои сгорещени политически глави не запалят отново и на битово ниво нетърпимостта, непоносимостта и отричането на различието. Вярно е, че на битово ниво национализъм рядко се среща, обаче на политическо ниво – там той е в стихията си.

Точно заради това тази история трябва да се разказва отново и  отново, особено на политиците, в чийто глави още звучат речите на другаря Живков, а такива има не само в БСП. Има и в ДСБ, и в РЗС, а не бива да се пропускат и другите политически партии. Тази история трябва да се повтаря непрекъснато. Както се чете Библията и Корана. Постоянно и напоително, в различните им части, като и връщането отново към тях е задължение на всеки вярващ. Практически поуките от тези събития са не по-малко значими. Това е поводът да се върнем към чисто човешкия разказ на тези събития от устата на изстрадалите ги. Нитжо един от тях не иска отмъщение, но иска паметта за тях да е активна във всички политически глави.

Инициативата „Памет” на Младежко ДПС има точно тази задача.