Размисли върху книгата „СЪВРЕМЕННИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ МИТ”

Васил Маргаритов

Човечеството заслужава историческо преклонение и поради факта, че зараждането и развитието на цивилизацията в която и да е точка на планетата задължително е съпроводено от зараждане и развитие на митове. Нещо повече – митът като родово понятие е дотолкова задължителен цивилизационен белег, колкото са писмеността и религията. Митът естествено и органически се преплита с тях, така че всъщност ги доразвива и допълва. Няма да е пресилено ако кажем, че човечеството без митове не би могло да съществува.

Видовите разклонения на мита са обаче толкова разностранни, колкото и обществените отношения. В тази връзка книгата „Съвременният политически мит” от Самуел Леви (издадена от фондация „Хермес”) е сериозно изследване на родната ни действителност, но още по-интересно е това, че изследването е спрегнато с подходящи външни релации. Един от отличителните белези на съвременните митове е именно тяхната всеобхватност – и никой социолог не отрича това. Оказва се, че митовете успешно се „възползват” от предимствата на комуникационните технологии и от всеобхватността на глобализацията.

Но това е само техническата причина, поради която митовете като елемент в социалните ни отношения изживяват истински ренесанс. Така че книгата на С. Леви идва тъкмо навреме, за да ни покаже, че съвременният мит закономерно придобива очертанията на модерността и поради тази причина не може да се лиши от политическото си измерение. Нашето съвремие е обречено на политичност и новите митове са блестящо доказателство за това.

Достойнствата на книгата на на С. Леви имат и още едно измерение. За илюстрация ще цитирам думите на историка Искра Баева, преподавател в Софийския университет, която отговаря на въпрос за биографията на Т. Живков, чийто автор е: „Аз съм от поколението, което прекара по-голяма част от живота си под негова власт и се срамуваше от него. (...) Но установих, че тактиката и стратегията за развитието на страната са си негови. Живков управлява дълго, а и преживя достатъчно време свален, за да потекат митове и в двете посоки – на крайно положителното и крайно отрицателното.”

Или казано с други думи – изискват се немалко умения, за да се изследват най-пресните исторически пластове. Самуел Леви се е справил с това предизвикателство, преминавайки през тънкия лед на съвремието, при това без да губи опорната точка на автор със собствено мнение. Разборът на фактите е сериозен, отношението му към деликатността на темите е отговорно. Между редовете на книгата има толкова заряд и смисъл, колкото и в подреждането на фразите. Примерите са разнопосочни, логично оправдани и внимателно побрани, за да провокират читателския размисъл. За това помага и гледната точка на автора, сполучливо избрана „отгоре”, в обобщаващ обективен порядък, което придава общо валидност на заключенията.

Послесловът на г-н Ахмед Доган внася отделна – при това оригинална и допълнителна – философска тежест на темата. Едва след последната страница става ясно защо това самостойно есе е сложено именно в края на книгата – съставителите не са се подали на изкушението за евтин комерчески трик и привличане на публика с ефектен предговор, подписан от известна политическа личност. Напротив – митовете може да са политически, но техният анализ трябва да е експертен. Инструментариумът на философа е един от удачните подходи към минните полета на подобна материя и затова порядъкът е оправдан, защото е естествен – книга и послеслов. Анализът ражда анализ.

И още една особеност, която следва от казаното по-горе: в книгата удачно е избягната всякаква бъбривост по злободневието на фактите. Преди време в списание „Тема”[1] публиката бе нагостена с подобен анализ и търсене на аналогии: Луканов – Янус, Виденов – Сфинкс, Симеон – Месия, Костов – Йов, Доган – Одисей, Борисов – Херкулес. Авторите обаче (подписни като „екип Тема”) правилно са усетили, че изследването на съвременните политически митове е сериозно предизвикателство и че техните сравнения изискват разглеждане на още тези и антитези. Поради тази причина предвидливо са се ограничили в рамките на интересното четиво с маркиране на общоизвестни моменти от най-близката история, но без претенции за изчерпателност. Такива статии по-скоро напомнят за сериозността на проблематиката и понякога играят ролята на пусков механизъм за по-сериозни разработки. Докато в книгата на С. Леви изложението е с преднамерено отворена схема, която може да „смила” всякакви допълнителни факти и да стимулира търсене на заключения. Тази отвореност обаче предполага и още нещо – а именно, че може би сме прочели само първата част на едно пътуване през съвремието. Така че нека да мислим за тази книга като за едно начало, което следва да се разгръща от тук нататък.

[1] бр. 13 (284), 02-08 Април 2007 - „Големите митове в политиката”