Какво е да си политик и какво е да си държавник?

Илхан Кючюк

През средата на 19 век Джеймс Кларк - американски пастор и преподавател по теология в Харвардския университет произнася една фраза, която и днес много често се цитира от американските политици. Тя гласи: „Хоризонтът на политика са следващите избори, а този на държавника - следващите поколения”. Тази мисъл по един своебразен начин точно отразява една основна разделителна линия между политика и държавника. Много ярко се откроява способността и желанието на държавника да „върши” политика, която надхвърля ежедневните политически задачи.

Неговият стремеж е да постави такива цели, които да доведат до дълбоки и значими промени в интерес на общото благо, да задава посоката и визията на страната. Много често в опита си да осъществи тези цели държавникът трябва да се противопостави на текущото обществено мнение и на интересите на политическия елит, т.е той трябва да съумее да отстоява собстваната си позиция.

В такива случаи дърважникът проявява способност да открои национален приоритет от голяма значимост в разрез с моментните настроения в обществото и с интересите на политическото статукво. За да съумее да аргументира своята позиция държавникът трябва да има способността да предвиди дългосрочните политически решения. По своята същност една такава държавническа позиция е съпътствана от дълбоки реформи, които носят със себе си съществени трансформации. Държавникът в демократичнити режими не е случаен феномен. Той не може да бъде случайно съвпадение на обстоятелства, следствие на моментни ситуации. Той преди това трябва да е доказал своите качества в политическия процес. Случайността до голяма степен е характерна за недемократичните режими.

Политикът се превръща в държавник вследствие на развитието му като публична личност, в процеса на което проличават базисните черти на неговия характер, интелектуалното и професионалното му развитие, образование и култура без които трудно трудно би могъл да откликне на високите изисквания на държавническата дейност. Те му дават определено предимство в политическите сблъсъци, които го извисяват над неговите опоненти и му създават трайно обществено доверие без което политикът не може да се превърне в държавник.

В следващите редове ще се опитам да дефинирам някои от основните характеристики на държавника и неговото поведение, така, както аз ги виждам. Илюзорно е да се смята, че в съвременните демократични общества държавник може да стане личност и политик, който няма задълбочени познания и широко култура, основана на необходимото самочувствие. Лидери могат да станат необразовани и недостатъчно подговени хора, но много често тяхната политика е свързана с неверни и не до там точни решения, които много често са довеждали до катострофални политически кризи. Лидерите могат да бъдат с ограничени познания и култура. Могат да израстват в политическата кариера и да заемат висши държавни постове, но никога не могат да станат държавници. Натрупаните познания правят личността широко скроена и открита към нови идеи, готова да приема сблъсъка с други идеи и ценности. Богатата култура и образование дават най-ценните качества на държавника. Държавническото поведение е антипод на фанатизма и тесногърдието.

Политическата биография е също много показателна за начина, по който даден политик израства в кариерата. Израстването в политиката до ниво държавник никога не е случайно в демократичните политически режими. Случайности, които да изстрелят даден политик на високи държавни позиции могат да се случат при необичайни преходни периоди или при благоприятни стекли се за него обстоятелства. Но тези обстоятелства не могат да го задържат за дълго на върха. За това обичайният път на държавника е постепнното натрупване на опит с издигането от една позиция към друга. Нормалният път е предвижването от местната власт към централните институции, от представителните органи към изпълнителната влат на различни нива. Всяко ниво се достига след многократното завоюване на доверието на избирателите, което в демокрацията е единственият реален критерий за оценка на даден плитик. Многократно изразеното доверие от избирателите е главната опора за действията на политика, подхранваща неговите амбиции и намерения в политическия процес.

Вотът на избирателите е коректив за публичната дейност на политика и основна ориентация за правилността на неговата дейност. Загубите и разочарованията са равнозначни на даването на нов шанс. Умният политик винаги умее да извлича поуки, а слабият политик се сърди на народа, губи търпение и в крайна сметка отпада от политическия маратон. Политикът може да се утвърди като държавник само, ако е преминал многократно през изборния процес. „Няма по-добра проверка за качествата на един политик от битката по време на избори” е казал Уинстън Чърчил. Изборите са най-верният ориентир за един държавник. Но те сами по себе си не са гаранция за държавническо поведение, а могобройните изпитания на заеманите политически постове.

Държавникът трябва да улови историческия момент, изискващ заемането на ясна и последователна позиция. Държавническото поведение е основано на ясни принципи и ценности. То изисква последователност и търпение, временен дискомфорт, а дори и изолация. Държавникът има готовност за сблъсък с пртивоположни идеи и аргументи, но те далеч не трябва да са фанатични и едностранчиви. Държавникът трябва да има ясни хоризонти пред себе си, която трябва да следва, а дори и мечта като тази на Мартин Лутер Кинг-Джуниър.