За свръх нaдеждите, скептицизма, стандартите и двойните такива

Корман Исмаилов

Историята на либералните демокрации ни показва, че всяка нова власт идва с претенциите и надеждата за голяма промяна на всяко статукво. Понякога тези претенции са, че тя е по-знаеща, по-можеща, по-добра, по-справедлива, по-приципна, по-желана и носител на нов морал. Докато статуквото или старата власт, тя е винаги по-некадърна, лоша, несправедлива, безпринципна, нежелана и дори престъпна.  Новата власт често идва със замаха на отрицанието на почти всички и всичко старо. Докато старата власт, от своя страна се опитва да защити своите постижения, да постави добрите неща които е постигнала в основата на следващите такива и да се противопостави на опасностите, които носи новата.

Всичко това е естествен израз на свободната конкуренция на политически идеи и действия, която би трябвало да води до едно по-добро бъдещо демократично управление, което от своя страна да прави живота на гражданите по-добър и по-лесен. Но разбира се, в краткосрочен и дългосрочен аспект това не е задължително. Защото нашия кратък демократичен опит показва, че намеренията, възможностите, постиженията и оценките по-често се разминават от колкото се срещат. И може би това е една от причините все още да нямаме тази държава за която мечтаем пътувайки на запад.  

Няма идеална демокрация, така както няма и две еднакви демокрации, но властта – основно законодателна и изпълнителна е тази, която би трябвало да направи така, че политическата ни система и държавно устройство да дават повече и по-големи плодове. Затова тук искам да се спра върху някои проблеми на управлението, които се превръщат в практика и формират манталитет, който от своя страна ни вкарва в спиралата на забавено обществено развитие. В резултат на което сме свидетели на високо неодобрение, податливост на манипулация и силно отрицание в обществото.

Негово величество гражданина-избирател и отделните групи в обществото се раздират между своите недежди и желания от една страна и скептицизма и горчивия опит от друга. И точно тук възникват въпросите, къде се крие истината за това което се случва и за това, което ни предстои. Без отговора на които не може да поемем във вярната посока и да консолидираме енергията на обществения интерес – представен в парламента и респективно в правителството.

Законодателната власт - парламента - най-демократичната и прозрачна институция е мястото където по пътя на диалога и публичността би трябвало да се формира консенсус по фундаменталните ценности на обществото ни, върху които да се градят правилата на функционирането му и да се търси широко съгласие по съдържанието на провежданата политика. Тръгвайки от тук какво констатираме напрактика? При нас победителят взима всичко! Налагайки силово своя интерес, не позволявайки корекция или принос от демонизираната и изтласкана в ъгъла опозиция. Силната конфронтация между парламентарните групи на политическите партии ограничва пространството за провеждане на дискусии и постигане на консенсус, т.е. не истината, а силата създава законите. Така противопоставен, парламентът започва да заплашва реда и единството на държавата. Строго организираното действие на парлемантарните групи надделява над относителната свобода на действие на отделните народни представители и така взетите решения не съответстват в най-висока степен на общото благо. От друга страна блокирането на публичните разисквания в парламента, напр. по теми като намеренията и действията на правителството и опитите за изнасянето им на улицата и в медиите се превръща в хранилка за популизма и средство за манипулация.   

Особено притеснитеснителни и рискови са случаите в които политическото действие е резултат от провокирани силни емоционални решения. От което имаме налице включване в политическия процес на политически неопитни и управленски неоринтирани представители, които съзнателно биват превръщани в инструмент който бих нарекъл „политическо желе” за обслужване на изпълнителната власт. Опасността парламентът, в който посредством прозрачността си гражданите могат да си съставят мнение относно едни или други политически решения, като вникват в мотивите за тяхното приемане и преценяват последиците от привеждането им в действие, да се превърне във функция на по-ефективната и непрозрачна изпълнителна власт реално стои пред нас. Още повече, когато в самото начало на новото нардоно събрание сме свидетели на неадекватно политическо тълкуване на основни термини, като „управляващи и опозиция”, „паритет и пропорционалност”и в резултат на това силово променяне на установени парламентарни правила и практики. Налагането на двойни стандарти в третирането на „нашите и другите” с цел изолирине и лустриране с оглед на конюнктурата. Гръмки декларации пред медиите за силна политическа воля и предприемане на бързи действия, които в действителност се оказват симулация. Но всеизвестна истина е, че човек попада най-лесно в капана на лъжата когато тя отговаря на желанията му. В изявленията на изпълнителната власт силно се натрапват обвиненията и атаките срещу бившите уптавляващи без да вземе поука от думите на Виктор Юго, който е казал, че „тези които се оправдават с грешките на другите все едно се мият с кал”. Също така сме свидетели на гръмки декларации за толерантен и професионален подход към администрацията, докато първите действия вече показват други намерения. Един, за някои хора велик вожд, някога бе казал, че кадрите решават всичко. Може би новият вожд да иска да наложи тази максима за стандарт на новата власт. Предстои да видим. Но и това е истина, че всички измамени са мислили в един момент, че това което се случва е изгодно за тях...

Тук стигам до извода, че обществото и гражданите, раздирани от борбата между емоциите и разума, трябва да намерят тънкия баланс желаното и реалното, като правят ясна разлика между стандарта и двойния такъв. Също така трябва стриктно да следят доколко властта стриктно спазва принципите на правовата държава, върховенството на закона, свободата, толерантността. Доколко работи за охлаждане на емоциите и създава повече възможности за интеграция. Защото гражданското общество е това което също носи голяма част от отговорността за създаването на извън парламентарни системи за контрол и баланс ограничаващ властта и гарнтиращ правата и свободите на гражданите.