Нуждата от по-добро познаване на религиите

Ракшан Моллова

Напоследък все повече започвам да си спомням наученото от учебниците по история в гимназията, които със съдържанието си ни „разказваха” за двуполюсната световна политика през периода на Студената война. И ако трябва да се изразим по-конкретно – предимно по-богатите и демократични държави начело със САЩ се конкурираха в идеологическо, военно, политическо и икономическо отношение със социалистическите общества начело със Съветския съюз.

Но на какви явления станахме свидетели след това? Светът след този период се промени доста, като премина през много вълни на развитие. Приключи периода на Студената война, когато в края на 80-те години се разпаднаха комунистическите държави. Настъпиха промени в ценностната система на хората, в техните вярвания. В резултат на урбанизацията хората започнаха да се преместват от селата към градовете, а повечето емигрираха в чужбина. Те започнаха нова работа, да навлизат в нови среди и взаимодействат и общуват с непознати хора. В резултат започнаха да се откъсват от корените си и да губят идентичността си. Премина и вълната на индустриализацията, на масовото фабрично производство. В нашия всекидневен живот започна да навлиза все повече знанието като източник на духовно развитие и на материално богатство. Започнахме преминаването към нова вълна, т. нар. вълна на икономиката, основана на знанието, като в същото време бих искала да отбележа, че много общества и цивилизации започнаха този преход към обществото на знанието още отдавна.

Но какво се случва от друга страна?! В конкретни ситуации, особено при среща със стари познати често си казваме „колко е малък светът”. Защото повечето от нас ще си отговорят, че вече светът е твърде „смаляващ се и глобализиран”. Тоест, „смалявайки” се, светът става място, където хора с различен етнически произход и религиозни вярвания живеят съвместно, в близост един до друг. Наблюдаваме как все повече религиозната принадлежност като източник на мотивация и търсенето на смисъл и най-вече на идентичност, започва да изземва функциите на старите идеологии на марксизма, ленинизма, националсоциализма. Тоест, урбанизацията, която отдалечи хората от техните корени и близки и измени техните ценности, започна да ги връща към търсенето на изконните ценности и принципи, на идентичността им чрез изразяване на религиозната си принадлежност в мултирелигиозния и мултицивилизационния свят, установен след периода на Студената война. И може би вече, оставяйки старите политически идеологии, хората все повече ще се идентифицират и обединяват на база религиозна и етническа принадлежност и нашето духовно развитие, готовност за обединяване и преодоляване на всякакви спорове и предразсъдъци по отношение на други религии ще зависят от това доколко сме готови да приемем другия с неговата религиозна принадлежност.

През последните години – може би от 2006 година, интересът на медиите към религията и особено към исляма в България е засилен. Но за съжаление що се отнася до думи като ислямизъм, ислямски фундаментализъм, радикален ислям, започва да се спекулира с тяхното значение и на тази база да се появяват предразсъдъци относно религията. Наистина много често в много общества, като се каже ислям, някои хора, които не го познават достатъчно, се сещат за тероризъм, насилие и меч. Само като приложим в търсачката „GOOGLE” думата радикален ислям на български език, се появяват над 500 страници с различни източници по темата. А да не говорим за това, че при написването на думата анти-ислям на английски език отново в същата търсачка се появяват повече от 600 000 страници на тази тема, повече от 800 000 книги на английски език относно антиисляма и 15 милиона статии отново по същата тема.

Наскоро се проведе акция за нерегистриран български клон на ислямистката организация. В съобщение до медиите новината гласеше, че са открити "голям брой пропагандни материали, проповядващи религиозна омраза". Към този акцент ще се върнем малко по –надолу.

И понеже в значението на конкретна дума се влага известна доза святост, откакто хората започнаха да изразяват себе си чрез думи и после чрез езика си, е редно да си разясним в какво се изразява същността на термина фундаментализъм, ислямски фундаментализъм, радикалния ислям. Оттук да обясним традициите на българските граждани, които изповядват мюсюлманската религия, както и взаимоотношенията им с другите основни религии, изповядвани в България.

Днес думата „фундаментализъм” е доста често срещано понятие. Често слушаме и гледаме новини, свързани със зверски терористични актове на разни религиозни фанатици или фундаменталисти независимо от етническата или религиозна принадлежност. Но нека видим историята на нейното възникване. В началото на XX век в Южна Калифорния, където двама братя, посветени в християнството, изпращат безплатно брошури на протестантски пастори, евангелисти, мисионери, теолози, църковни служители и редактори на религиозни издания. Брошурите носят заглавието „Фундаментите: свидетелство за истината”. Тяхната цел е да спрат разрушаването на „фундаментални схващания на протестантството за непогрешимостта на Библията, непосредственото създаване на света и човечеството от Господ, автентичността на чудесата, смъртта на Исус на кръста и възкресението му, доктрината, че той е умрял, за да изкупи греховете на човечеството и се е върнал, за да властва над него. Три милиона копия от тези брошури са разпространени в САЩ. През 1920 г. един редактор прибавя приставката –ист, който е консервативен баптист. Той казва следното: „Фундаменталистите са тези, които са готови да водят сурова битка да Фундаментите”. Братята подобно на други консервативни американски протестанти вярват, че предсказанията за края на света, описани в Стария и в Новия Завет ще се случат и смятат, че е техен дълг преди да наближи краят на света да спасят колкото се може повече хора от задаващата са катастрофа на милениума, като грешните ги очаква гибел, а верните – екстаз” от присъствието на Христос.

Що се отнася до ислямския фундаментализъм, се твърди, че терминът е създаден от Х. А. Р. Гиб, известен ориенталист, в книгата му „Мохамеданизмът” и се разказва за движенията на Джамал ал-Афгани. Неговите движения включвали яростна защита на религиозна традиция, която е била заплашена от модерността и западния империализъм. Той имал желание да се върне към чистите корени на исляма, за да се противопостави на модерността и този империализъм. И понеже мразел бритнския империализъм той е искал да реформира мюсюлманската религия, като а считал за покварена.

Според много автори в областта на мюсюлманската религия, единия от които е Сайид Наср, се наблюдава желание за съхраняване на религията в ислямските общества и да се преустрои ислямската цивилизация, което привлича много изследователи. Като тези процеси в момента са заклеймявани на Запад като фундаменталистки. Тези хора, обаче, продължава да твърди гореспоменатия автор, използват ненасилствени средства за постигане на своите цели, подобно на фундаменталисти и от други религии...

Радикален ислям

Съгласно литературата, по тази тема с термина по-скоро се определят тези, които представляват екстремистко, радикално крило на фундаменталния ислям, което се състои от хора, вярващи, че ислямската държава трябва да се налага отгоре, а ако е необходимо, може да се прилага и насилие. Това движение се подхранва от социални, религиозни и икономически фактори в много ислямски страни: липса на демокрация, наличието на автокрация с неизбирани политически лидери, бежанци, изключително богатство за предопределени хора, много ниска степен на защита на човешките права, висока безработица. Тоест, в този случай ислямът се политизира силно.

Религиозни традиции на мюсюлманската общност в България

Според данните от статистическото преброяване на населението (НСИ, 2001) религиозната принадлежност на българските граждани е, както следва: източноправославни – 82.6%, мюсюлмани – 12.2%, католици – 0.6%, протестанти – 0.5%, армено-грегориани – 0.1%, други – 0.1%, не посочили – 3.9%. наблюдава се съответствие между етническата и религиозна принадлежност, особено сред българите (източноправославни) и сред българските турци (мюсюлмани).

По религиозен признак мюсюлманите в страната се обособяват в две основни общности:
1. Мюсюлмани сунити;.

2. Мюсюлмани алевити

Голямото мнозинство от мюсюлманите днес в България си остава традиционалистко и не бива да се бърка с фудаменталиститие или радикалистите в смисъла, влаган от някои медии. Би било огромна грешка на базата на едно явление да се отъждествява традиционния ислям, проповядван от мюсюлманите, с радикалния, като се постави всеки един, който си е запазил традиционния начин на живот и мислене в категорията на радикалните ислямисти. Все едно Майка Тереза, която е искала да запази традиционните католитически учения, да наречем фундаменталист.

Основният фактор за единството сред мюсюлманите в България е Коранът. Той е Божието слово за всички мюсюлмани и винаги с еднакво слово към всички мюсюлмани. Друг обединяващ фактор за мюсюлманите в нашата страна са религиозните ритуали. Тези ритуали са петте религиозни молитви, ежегодното поклонение (хадж), постът през месец Рамазан, съблюдаван от всички възрастни с добро здраве, даването на милостия на бедните. Те честват спазват двата големи мюсюлмански празника - Рамазан Байрям и Курбан Байрям. Рамазан байрам е финалът на едномесечните пости. Той започва с байрамска молитва в джамиите, в която участват мъже и момчетата. В празничната молитва могат да участват и жени и момичета там, където има възможност и желаещи.

С празнична проповед мюсюлманите се призовават да спазват традициите, да почитат повелите на пророка Мохамед за мир, разбирателство, милосърдие, единство и добруване. Чрез молитва те приветстват пророка, изразяват своята признателност към Всевишния и искат прошка. След сутрешния намаз вярващите остават да изслушат наставленията на имамите и ваизите (проповедници) до байрамския намаз. Рамазан Байрамът се нарича още Шекер Байрам, защото на този празник хората се черпят със сладкиши - баклава, локум, бонбони, сладки и др. Празникът продължава три дни. Байрамът за мюсюлманите е и ден за прошка, на зачитане и уважение. Много често тези, които изповядват християнството и други религии, гостуват на мюсюлмански семейства, при което изказват уважение и висока толерантност към този мюсюлмански празник. И тук е мястото да се отбележи силната база на толерантност, на общия път на взаимно съжителстване и разбиране между общностите, проповядващи различни религии в България. Път, извоюван благодарение на гражданското общество, политическите партии и институции в страната.

Що се отнася до Курбан Байрама, според българските мюсюлмани, празникът е време и за радост, както и за размисъл за земния така и за отвъдния живот, защото в Исляма празниците винаги са след извършване на определен ибадет (служба). След него започва празникът, който е вид награда. И в отвъдния живот вярващите ще получат наградата от Аллах Теаля, заради това, че в този живот са изпълнили своята мисия. През този празник се коли Курбан, като целта е знак за изразяване предаността си към Аллах.

Що се отнася до радикалния ислям и по-специално проповядването на религиозна омраза, те не бива да определят основната насока или центъра на исляма по принцип. Този център принадлежи на традиционния ислям. Но наистина, като се вгледаме в близкото ни минало има актове, които са крайно противозаконни и морално осъдителни действия на малка група от хора, използваща името на религията. Но въпросите защо подобни отвратителни актове се извършват в името на религията от малцина не ги оправдават по никакъв начин. Според мен лично те не са мюсюлмани поради принципите, които изповядва исляма, като:

• При мюсюлманите, включително в България, Божието име се асоциира преди всичко със състрадание и всемилосърдие. И когато те изпадат в неволя или в грях, те се обръщат към Бог. Традиционният ислям, изповядван от българските мюсюлмани, е толкова на страната на мира и разбирателството, на толерантността, на взаимопомощта, на искреността и откритостта към другите, както е това е характерно и за христиняството и юдаизма;
• Предписанията на Корана не само препоръчват и изискват да проявяваме състрадание, щедрост и милосърдие към бедните, болните и слабите, сираците и нуждаещите се, но и ислямската етика, която се основава на примера на Пророка, подчертава колко важно е да бъдем добродетелни в проявите си на милосърдие, благотворителност и опрощаване. А в отношението си към другте религии искам да кажа, че милосърдието и просветлението са осовните стълбове на християнството, юдеизма и мюсюлманството;
• В Корана много често се позовава името ал-Уадуд, което ще рече любов. Искам да отбележа нещо важно за исляма и то е, че Божието милосърдие не се свързва със страдание. То се изразява чрез любов. Точно любовта на Бога кара хората да изпитват любов към Пророка, към хората и животните;
• Мир. Тук трябва да се отбележи, че ислямът, подобно на другите две основни религии, проповядва мир. Самата дула „селям” на арабски език означава мир. Ако се вгледаме по-внимателно към доктрините на основните религии, отново ще видим, че ролята на всяка религия е да въдворява мир и набляга на земното съгласие и на хармонията.

И понеже говорим за традиции на българските мюсюлмани трябва да се посочи и връзката на ислямската религия с другите основни религии – християнството и юдеизма. Ислямът показва един от най-големите афинитети към християнските и юдейските традиции. Еврейските пророци и Христос са дълбоко почитани от мюсюлманите. Съгласно Корана, Дева Мария има най-висок духовен ранг сред жените. Една глава от Корана носи нейното име, тя е единствената жена, спомената поименно в свещеното писание на исляма. А и чудотворното раждане на Христос от девица е признато от Корана. Респектът към тези доктрини е толкова силен сред мюсюлманите, че в наши дни различни дискусии на религиозна основа мюсюлманите стават защитници на традиционни християнски догми, като чудотворното раждане на Христос. Свещените за юдаизма и християнството имена се споменават често в Корана и дори в молитви, четени по различни поводи. Гробовете на еврейските пророци, които са и ислямски пророци, са тачени и посещавани от мюсюлмански поклонници и днес. Много свят за мюсюлманите е и гробът на Авраам и Хеврон в Палестина, на Исус в Йордания, както и вечното жилище но Мойсей в Йордания, и гробът на Дева Мария в Турция.

Но ако трябва да посочим основните принципи, залегнали и в трите религии, то те са: монотеизъм, пророчество, свещено писание, основни етични норми като святост на живота, зачитане на Божиите закони, хуманно отношение към другите, честност по време на всякакви взаимоотношения между хората, доброта и състрадане към ближния, раздаване на справедливост към другите, помощ за нуждаещите се.

Само трите основни религии като християнство, ислям и юдеизъм – няма значение дали се вярва в Йехова, Света Троица или Аллах, могат да се обединят и по този начин могат да се противопоставят на други култури, в чиито предели се срещат други религии, вярващи в много Богове.

Според мен в бъдеще все по-голямо значение ще се отдава на религиите. В тази връзка, за да няма липса на достатъчна информация по отношение на дадена религия, е хубаво да наблегнем повече на ролята на образованието, като по-често организиране на дискусии на религиозна тема, осъществяване на контакти с организации, които работят в полза на все по-често провеждане на панелни дискусии и семинари с участието на специалисти. Може би тук е мястото да има и часове по религия в училищата, за да осъзнаем по-добре значението на религиозния плурализъм. Необходимо е да има по-тесен контакт с политически представители, религиозни представители, представители на бизнеса, изследователи и НПО.

Що се отнася до актовете на насилие, които се предприемат в името на конкретна фундаменталистка кауза или несъгласие с нещо независимо от религията, която изповядват тези лица, аз лично не бих ги възприела като проповядващи конкретна религия, защото никоя религия не проповядва насилие и убийство. При християнството Христос не е искал никакво насилие. Неговото име е любов. Той не е спасявал насилствено, а напротив – утвърждавал е висшето достойнство на човека. Той е искал любов и свобода, да накара другите да надделяват над проблемите и терзанията си чрез любов, така както Христос е надделявал винаги чрез силата на доброто, което е проповядвал. При юдаизма нещата стоят по същия начин. Все пак – свещената книга за юдеите е Библията, също като при християните. Разликата е в отношението към новия завет. Т.е. – в надграденото, а не в основата. Основните библейски принципи са и основни принципи на Корана. При исляма стойността на човека в Божиите очи се корени в неговата добродетелност, в моралното му превъзходство, а не в силата или богатството. Тоест, смисълът не е в страданието и да караш другите да страдат, а да се стремим всячески да намерим изхода от него, да победим силата на злото, насилието, което напоследък все повече бликва.

Според мен всички ние трябва да се стремим да живеем по-етично и да познаваме другите още по-добре. Независимо дали сме християни, евреи и мюсюлмани, всички се трябва да продължаваме да следваме етичните норми, които да ръководят нашите действия, от визия, която да ни позволи да живеем в мир. Но това може да стане само по силата на добрата воля и на носенето на Бога, на Всевишния в нашите сърца. Трябва да продължим да полагаме усилия да преоткрием сърцето на религията, която е и религия на сърцето, да живеем в мир и хармония на базата на универсалните истини. И тук се пада особена роля и на едно от най-съкровените послания на трите основни религии, а то е търсене на истината чрез силата на познанието, което ни заобикаля в разтърсващия ни от различни видове информация свят, и дава тласък на творческото развитие. И както казва един автор „По-силна икономика на знанието има в общества, където живеят и си сътрудничат хора от различни култури и религии”.