Медал „Стара планина” за кого и за какво?

Фели Таджер

В края на август тази година се появи ново чудо, сътворено от държавната администрация. Влезе в сила новият стандарт за местни храни „Стара планина”. Това е безпрецедентен акт при въвеждането на стандарт. Новото отроче се роди със заповед на Председателя на ДВСК, без да е минало през Института по стандартизация. Целта е да се намалят сроковете за въвеждане на стандарта. Република България е „правова държава” и лобирането е забранено. В случая обаче от далече личи прекият реверанс към производителите на местни изделия.

Още от изказванията на министъра на земеделието се виждат белите полета и празнини в стандарта. Рецептите на продуктите са били подготвени от Съвет за безопасност на храните, съвместно с Асоциацията по месопреработване. На този етап към Министерство на земеделието или към здравното министерство няма създаден контролиращ орган като Агенция по храните. Заедно с това има и един много интересен факт. От 100 лаборатории по контрол на храните (които съществуваха досега) остават само 6, другите се закриват. Но важни са думите на министъра на земеделието - „Ще се осъществява пълен контрол по цялата верига на производство”. Заедно с това министерството на земеделието яростно защитава и увеличението на цените на изделия с лого „Стара планина” – средно около два пъти. Това е един парадокс, който няма равен на себе си. При класически стандартни рецептури и влагани суровини, отговарящи на БДС, цената е двойна. Такава изобретателна калкулация няма дори и в рекордите на Гинес. Цената на каймата е вече 8.00 лева, цената на кренвиршите е в порядъка на 8.50, а на луканката гони 21.00 лева. Българският потребител ще бъде окончателно нокаутиран с тези цени, а за хората с по-ниски доходи консумацията месни продукти и колбаси ще остане като спомен.

А иначе реално, при няколко стотин месопреработвателни фирми в страната вземането на проби по БДС, както и посещенията на представителите на ДВСК ще е средно за една година под единица в порядъка на трицифрено дробно число. При това положение, на контрол върху местните изделия стандартът „Стара планина” ще има по желателен характер. Няма как да се контролира например за каймата съотношение свинско към говеждо месо е 60:40, плюс процента на влаганата сол. Реалният контрол върху закланите животни, микробиологичният, паразитният контрол; контролът на влаганите суровини, контролът върху технологичния процес и крайния продукт ще бъдат сведени до минимум. Намаленият брой специалисти в ДВСК няма да могат да контролират крайния продукт, както и неговата етикетировка. На продуктите с логото „Стара планина” липсват задължителни реквизити – срок на годност, включените добавки, дори и защитни знаци. Забраната за недопускане влагането на соя, картофено нишесте в производството на колбасите, ще има само по желателно-информационен характер, при положение че почти 17 пъти намалява броят на лабораториите за контрол на храните, както и на специалистите, работещи в тях.

Всяка фирма производител на местни изделия, купувайки стандарта, ще има право да слага на продуктите си новото лого. Рекетът е двустранен - от една страна двойна цена за потребителите, а производителят, за да оцелее, трябва да купи стандарта задължително. Като фирмите производители пак ще продължават да работят по стария начин и почти без контрол. Новото лого ще бъде техния щит в играта за спазване на качеството

Държавата се опитва да върне фалшивия социалистически мит и имидж за грижа и контрол върху качеството на храните. Механизмът на командно администриране на качеството в условията на пазарната икономика е абсурдно и архаично. Въпреки масовата рекламна кампания и гръмкото име на стандарта, броят на фирмите за местни изделия с това лого е сравнително малък. „Стара планина” е символ на държавността. Най-голямото държавно отличие, което се дава за изключителни постижения, е орден „Стара планина”. Нито една уважаваща себе си държава и институция не би допуснала това.

Поради съкратената процедура за въвеждането на стандарта за местни изделия, със заповед, а не през задължителната процедура през Института по стандартизация, се стига до този гаф с наименованието на стандарта за местни изделия. За всички местни продукти с новото лого фирмите-производители трябва да имат документ за заверен промишлен образец от патентното ведомство. Тази процедура има определен законов период на проверка. Иначе не би се получил такъв гаф. Остава само отговор на един въпрос чисто риторичен характер: „Орден „Стара планина” коя степен и за какво и за кого?”. Отговорът е ясен - за послушната държавна администрация и месарската мафия. Няма значение, че ще се извиват ръцете на потребителите с два пъти по високи цени. Важното е да върви келепирът. Българският потребител вече отдавна е облъчван с нови рекламни прозрения и послания. В една изключително популярна реклама, в което е използвана реплика от култовия филм „ Мера според мера” воеводата няма да умира за свободата на Отечеството, а „ке умре за македонската наденица” – дали заради ордена, който се очаква и тя да носи „Стара планина”?.