Имаше една такава, малко позабравена приказка, чувал съм я от стари хора, че се живее за едното име. Да не го опетниш, че изцапаш ли го, изпиране няма. Носиш го с лекетата. И смяна няма. Тогава бях малък и питах защо, нали уж всичко се пере. Дядото, който ми го разказа, продължи. „Името, което носим, не е наше име. С него само назовават нас. Ние не сме си го избрали. То е наше наследство, дар. То е име, дадено ни от бащата и майката. Избирано с любов, надежда и вяра, че значението му ще лепне на човека като негово същинско качество. За това има имена като Роза, Теменужка, Сълза или Цветанка, а няма име Лайкучка, Сополка или Бодилка.

» Devamını oku...

“Щом не си езикът на Всевишния, тогава бъди

ухо. Дори и да кажеш нещо, то нека е

под формата на въпрос.”

Емине Гюлестан

Внесения на 27.10.2015 г. Законопроект за допълнение и изменение на Закона за гражданската регистрация от Парламентарната група на ДПС, разбуни духовете на първо четене в парламента. Обсъждането на закона по същество не се състоя, като всички парламентарни групи бяха забили като радио точка единствено и само на израза “възродителен процес”.

» Devamını oku...

Исмаил Кабак

Какво е да живееш 42 години с болката, със срама, с огорчението, с чувството за безнаказаност? Какво означава за един родител, детето му да се срамува да признае потеклото си? Какво е чувството, когато чуеш от съселяните си, че надгробната плоча на майка ти е била разрушена и че държавната машина ще ти позволи да я издигнеш отново, само ако смениш имена й с християнски? Какво е чувството да живееш знаейки името на милиционера, убил брат ти по време на протеста в центъра на селото, против насилствената смяна на имената и да знаеш, че не можеш да очакваш справедливо наказание за виновника?

» Devamını oku...

Фели Таджер

Предварително заявявам – не разбирам нищо от шапкарство. И още: Предварително декларирам – не разбирам и от финанси и кредит, от механизъм на емитиране на нови заеми и т.н. За това ще се съсредоточа върху политическите измерения на проблема за шапката и ще се доверявам на официалната информация от шапкарите в парламента.

» Devamını oku...

П. Павлова

Един от принципите на Европейската централна банка предполага, че банката не би трябвало да финансира отделни държави. Този принцип е ключов за стабилността и за безконтролното печатане на пари за финансиране на държавните бюджети. По времето на кризи този принцип бързо се превърна в „Европейски финансов пакт за стабилност”, който бе създаден, за да може да финансира на практика банкутиралите правителства. Основната идея на тази институция е страните членки да съберат паричен фонд от около 440 милиарда евро, което логично води до въпроса, в действителност каква е идеята на тази институция, когато тя няма нито налични средства, нито собствен капитал, а това което прави, е да създава дълг. Например държавите като Гърция и Ирланция, чиято задлъжнялост се изкупува от пакта за сметка на целия паричен съюз.

» Devamını oku...

Йозлем Садкова

Все по-често казваме, че живеем в страната на абсурдите. Възможно ли е това? Възможно ли е правителството да изтегли допълнителен заем в размер на 16 млрд. лв., залагайки на вече агонизиращата ни икономика? Възможно ли е банка HSBC, която се разследва в Швейцария от прокуратурата за пране на пари, да е бъде консултант и дилър по новият държавен дълг? Възможно ли е Финансовия министър Горанов, да сключва договор с въпросната банка, без да бъде обявен консултантският хонорар на банката? И като стана дума за министри, възможно ли е да има толкова високо интелигентен и професионално подготвен в различни сфери човек, че с един размах да ръководи първо МВнР, а след това да се заеме и със социалното министерство? Става ясно, че само в България съществуват толкова всестранно подготвени политици.

» Devamını oku...