Тефтерчета, абревиатури, преправки, това ли е точно темата на държавата днес? Кой се интересува вече от хаштагове (#), от почерка на някакъв си Златанов, бивш председател на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, сега подсъдим? #Кой е той?

Нека се опитаме да дадем поне един смислен отговор на въпросите. Да започнем с фактите. В последните дни сме свидетели на нова засилена активност на една неправителствена организация, нерегистрирана в съда, по нормалния начин, по който функционират неправителствените организации, назоваваща се „Протестна мрежа”.

» Devamını oku...

Емине Гюлестан

На 05 октомври 2014 г. се проведоха предсрочните парламентарни избори. Резултатът беше шарен парламент с осем политически партии. Една от тези партии е „Патриотичен фронт” – НФСБ и ВМРО, на които бързо им бе пришито определението „модерни патриоти”. Предизборната платформа на фронта в част VII е разписало отношението към етносите в България. От нея читателят добива усещането за отхвърленост на една значителна част от българското общество, а точките в програмата могат да се определят като всичко друго, но не и като модерност на патриотизма. България е ратифицирала голяма част от международните договори отнасящи се до правата на малцинствата и на човека.

» Devamını oku...

Фели Таджер

Определено ГЕРБ се видя в чудо. Причини достатъчно много: Цели още три партньори в управляващата коалиция, при това кой от малък – по-малък. Най-големият от тях има едва 23 депутата, а малкият – минимума - само единадесет. Нека да си спомним, че същите тези политици от ГЕРБ наричаха коалицията с мандата на ДПС по времето 2006-2009 година „триглавата ламя”, е, сега им се върна – те си имат вече четириглава. Но с една съществена разлика – най-малкият партньор имаше тогава 34 мандата, или точно толкова, колкото сега имат „големият партньор” плюс малките АБВ.

» Devamını oku...

“Събрали са се хали, лебеди и врани...”

Народна песен

Мария Ангелова

Премина вътрешно домашната свада между няколко партии, които впоследствие се поразбраха и си направиха правителство на съглашението. Така се появи в родилни мъки пъстрата коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок с подкрепата на Патриотичния фронт и АБВ. Споразумяха се и се нарекоха “правителство на националното съгласие”. Това даде повод да се заговори за политическия Франкенщайн, излязъл от подземието на политическото безвремие. Новосформираното правителство минава за дясно, но с ляво проявление, или с други думи, нито риба, нито рак. Из министерския съвет се разщъкаха в нови костюмчета, с освежени прически, чистички и спретнати паразитите от неправителствените организации, политическите хамелиони, ренегати, отцепници, протестери, тъмносини хард лайнери и случайно попаднали в политиката персони, редовно пребоядисвани във всички цветове на дъгата. Или казано на просто по човешки: Събрали са се хали, лебеди и врани и всички те били обединени в името на неясно какво (или ясно за какво – за властта)...

» Devamını oku...

П. Павлова

Последните няколко месеца медийното внимание е насочено към КТБ, общественото също. От няколко дни във фокуса е решението за изплащане на гарантираните влогове на вложителите в КТБ, което е насрочено за 4 дкември. Развръзката на „казуса КТБ” рано или късно трябваше да се случи, след колосалното протакане месеци наред и липсата на адекватни действия от страна на БНБ, паралелно с недоволството на вложителите. Всичко това обаче, ще послужи за отклоняване на общественото внимание от действителната страна на проблема, а именно банковия надзор, чиято основна функция е да регулира и контролира дейността на търговските банки в страната, с цел поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите.

» Devamını oku...

Хюсеин Мевсим

Струва ми се, че едно от все още незапълнените полета в българските литературоведски изследвания представлява, най-обобщено казано, недостатъчното третиране на проблематиката за отношението на българския писател към чуждото, към другото, към съседското културно или религиозно наследство. В настоящата разработка, представляваща частица от обхватната тема с работното заглавие „Анатолия през българските очи“, се прави опит за изследване на начините, по които джамията „Селимие“ в Одрин е била представяна в българската литература. На базата на примери от творби от различни жанрове и видове (разкази, стихотворения, но предимно спомени, дневници, пътеписи и очерци) на автори с неравностойно място в ценностната йерархия на националната литература, ще се постарая да намеря отговор на въпроса с какви очи българският творец гледа, вижда, възприема, осмисля и отразява този безспорен връх в османско-турската култова архитектура[1].

» Devamını oku...