Национализми |
Чужденец в родината си
Исмаил Кабак
През последните години отново на дневен ред е противопоставянето на различните. И ако повечето от държавите по света са съумели да преодолеят различията си, базирани на расова, етническа или религиозна основа, в България, като че ли периодично се появява, някоя политическа машина, която да противопоставя различните.
Сирия на парчета
Емине Гюлестан
18 декември 2010 започват антиправителствените протести в Тунис. Датата бележи началото на Арабската пролет. До декември 2013 до Тунис може да си наредят Египет, Либия, Йемен, Бахрейн и Сирия. Много други държави от региона също не бяха отминати от масовото недоволство, като Алжир, Йордания, Кувейт, Мароко и т.н. Останалата част от света приветства демонстрантите и подкрепи главния слоган по площадите, а именно „народът иска да свали режима”.
Географки бъркотии
Фели Таджер
„Украйна не беше ли на Балканите?” – това ми писа на мейла един приятел, който сега живее отвъд океана. Да обяснявам, че той много добре знае къде е Украйна е безсмислено – все пак – има висше образование и научни титли и дори преподава икономика в престижен тамошен университет. Но разчетох по друг начин скритото му послание – дали там не се повтаря в Украйна онова, което стана в бивша Югославия и за малко не стана в България. Дали деконструктивните национализми не вземат отново връх тази част на Европа. И му отговорих: „Не, не е, но май беше по южните брегове на Средиземно море”. Знам, че Украйна не е там, но и в Египет, и в Сирия и в Ливан, и в Тунис и в Алжир става почти същото. Т.е. – идеята ми беше, че проблемът не е в географското положение, а войнствуващия национализъм, който много често в последно време взема връх над политиката на прагматизма.
Отново за изборите и езика
Във връзка с приемането на изборният кодекс в парламента, според който не де допуска агитация на език различен от официалния, следва да припомним, че по смисъла на членството на България в ЕС, това се явява драстично нарушение на европейските норми и конвенции, които страната ни е длъжна да съблюдава. Текстът по-долу припомня част от тези задължения, които мнозинство в 42 НС загърби с лекота. Това е и своеобразен знак за набиращият сила краен национализъм, който очевидно работи в някои от парламентарно представените партии. Текстът по-долу е своеобразно припомняне на задълженията ни като страна-членска на ЕС.
***
Образование |
Защо университетите и бизнеса не намират общ език?
Йозлем Садкова
Над 19 млн. студенти в момента се обучават в над 4 000 акредитирани университета в Европейския съюз и въпреки това, през 2013 г. над 25 % от младежите с висше образование в Общността са били безработни. В същото време една трета от работодателите не могат за попълнят свободните работни позиции, поради липса на квалифицирани кадри.
You are browsing in category: Книга 60