Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

„Свободата, Санчо, свободата...“

ПечатЕ-мейл

Превърна ли се Местан в ръкавица на Ерздоган

Йозлем Садкова, Исмаил Кабак

В началото на месец февруари, в турската преса първо се появи новината за създаването на нова политическа партия в Република България: „Bulgaristan'da Yeni Bir Türk Partisi Kurulacak 04 февруари 2016, www.haberler.com. Също така, от турската преса става ясно, че лидер на новата турска партия в България ще е детронираният бивш депесар Лютви Местан. Част от новото ръководство ще бъдат и Хюсеин Хафъзов, Айдоан Али и Шабанали Дурмуш. Едва към втората половина от февруари, от свитата на Местан обявиха пред българската общественост, създаването на новата им партия. Нейната абревиатура ще е ДОСТ, което преведено от турски език, означава приятел. Провокациите не спряха до тук. В средата на февруари, излезе неофициална информация в близкият до президента Ердоган вестник- Sabah, че двама български политици са със забрана за влизане в страната.

В резултат на изпълнен по такъв провокативен начин, политически ход от страна на Местан и обкръжението му, на 21 февруари добрите дипломатични връзки между България и Турция са едва ли не прага да бъдат прекъснати. Несъмнено ситуацията излиза извън комфорта на добрите между съседски и съюзнически отношения (НАТО), още повече, че Ердоган заяви, по повод военните действия на Турция в Сирия: „Турция има пълното право да води в чужбина военни операции срещу представляващите опасност за нея“- турски вестник Hurriyet.

Динамиката и интензитета на действията, в които бива включен държавният апарат, както във вътрешно, така и външно политически план, биха могли да се разгледат като отговор на затвърждаване суверенитета на държавата. Причините за активирането на неблагоприятните дипломатически действия, може да бъдат намерени, ако бъде обърнат хронологичният ход на нещата.

Кого България обяви за persona non grate?

Турски съветник по социални въпроси в Консулството на Р Турция в Бургас – Угур Емироглу. Причината за изгонването от страната и забраната му да я посещава, е че неговите действия са напълно несъвместими с Виенската конвенция за дипломатическите отношения, разясниха български дипломати. Емироглу е нежелан в България, заради намесата му в религиозни дела и политическа агитация в страната. И тъй като подобно вмешателство във вътрешните дела на чужда държава, като и погазването на суверенитета й, са извън всякакви правни и обществено допустими норми, определени за дипломатически лица, от българската страна бе неизбежен акта за обявяване на турското аташе за нежелан у нас.

От биографията на турският представител Угур Емироглу става ясно, че през целият си живот не е имал нищо общо със социални дейности, а напротив - с религиозни. Той е бил имам в Трабзон и Страсбург, а до 2015 г. е бил мюфтия в Бурса, след това бива назначен като аташе по социалните въпроси в България .

Всъщност, Емироглу веднага се заема с религиозни и политически дела в България. Виждан е многократно да агитира и да съветва българските мюсюлмански духовници, как „по-правилно“ трябва да протича молитвеният процес при мюсюлманите. В бургаският регион е бил засичан многократно с Хюсеин Хафъзов –независим депутат, приближен до Лютви Местан. Срещите на турското аташе с Хафъзов са ставали на различни политически и религиозни събития предимно в община Руен, област Бургас.

След изключването на Местан от Движението за права и свободи, връзките между него, доверениците му и турски дипломати, стават все по-натрапчиви. Дни след като бе отстранен единодушно от ДПС, на 26 декември, по време на възпоменателните митинги в Могиляне и Момчилград, до бившият лидер на либералите у нас бе именно persona non grate - Угур Емироглу. Отново на годишнината от възпоменанията, свързани с Възродителният процес, лидера на бъдещата партия ДОСТ бе придружен, освен от него, както и от останалата част турски дипломати у нас и имами.

В края на януари, по време на мюсюлманската конференция в София (за избиране на главен мюфтия), Местан отново бе в компанията на турски представители, и както стана ясно по-късно самият Угур Емироглу е участвал в организацията на въпросната конференция за религиозни водачи.

Каква всъщност е връзката на Местан и отцепилите се депутати с турската страна и намесва ли се Турция в политиката и в религиозните въпроси у нас? Защо, въпреки опасността от международен скандал, премиерът на Турция, ще се моли българският премиер да взима страна във вътрешно партиен конфликт? Какъв знак дава приближеният до Лютви Местан, Айдоан Али, като първо по турското радио съобщава за съвместните им намерения да учредят нова партия? Политическа наглост, морално омерзение или демонстрация на сила е всичко това? Щом на ход са крути мерки от страна на българската държава, заплаха ли е зараждащият се политически проект, с очевидната подкрепа от Турция и следван от припознаващи се в него религиозни лица? Дали „приятелската партия“ рисуват въображаема пътека, със свободен достъп на Ердоган до вътрешно политическият живот в страната?

С интензитета на развиващите събития, отговорът на тези въпроси е възможно да съпроводи настъпването на пролетта.

Факт, е че Местан някъде обърка пътеката, по която трябваше да върви. До 20 декември 2015 г. в българското общество, той бе сочен за изключителен политик, изкусен оратор, ерудиран български държавник. Но, на 20 февруари, той вече е persona non grate. Той е изгонен от тези, които го издигнаха, червеният картон му бе показан от тези, които го доведоха на терена. За два месеца от ерудиран български държавник, той бива възприеман от обществото днес като политическа маша на чужди интереси. Днес той не е оратор, за негов говорител, както че ли сам се припозна Хюсеин Хафъзов, за който се твърди, че е имало дело за фалшификация на документи, когато той е бил главен секретар на Главното мюфтийство.

Кога политика Местан забрави, че смесването на религия и политика не води до нищо добро? Или и тук е повикана неволята, т.е. с това, което ти е останало, да опиташ да съградиш желаното. Не винаги обаче това е възможно. При един от хилядите коментари в сутрешните блокове (български, разбира се), затова как се е провалил Местан като политик и как със зъби и нокти иска да се задържи, той бе описан по следният начин: „Лошо е когато един човек, си мисли, че не става за нищо друго, освен за политик, защото тогава той започва да живее с компромиса, в името на това да е политик.“ Лошо е когато човека политик, предаде човешкото, морала, достойнството в името на това да остане човека политик.

За подкрепата на Ердоган към Местан и няколкото обкръжаващи го имами, вече не е само мит. В подкрепа на техният (а може и общ) политически проект на територията на нашата страна, работи самата турска държава. „За да си дост (приятел) на Турция, трябва да си в партия ДОСТ“ – такова е обръщението към 136 –ма знакови фигури в ДПС. За натиск от страната на турския посланик и като цяло на целият дипломатически корпус у нас се говори от известно време насам, но българските медии, като че ли се страхуваха да оповестят такава информация, за да бъде запазен добрият тон в между съседките ни отношения с Турция. Изненадващ е размаха и свободата, с която турските медии, обявяват новини свързани с вътрешно политическият живот в България и още повече, че си позволяват да „хвърлят политически бомби“ в медиите си, за които българската страна става ясно не би могла да изисква отговор от когото и да било в съседката ни. А въпросите стават все повече и повече...

Защо в турското държавно радио се съобщава, че в България ще бъде създавана нова турска партия? Защо техният дипломатически представител се намесва в религиозните дела в страната ни? Защо аташе по социалните въпроси, организира конференцията, на която се избира главен мюфтия и висш мюсюлмански съвет? Защо турски политически лица, се намесват в подкрепа на Лютви Местан, в качеството му на български политик? Отправяни ли са заплахи към български общественици, кметове, депутати, като: „Внимавай с кого си! Имаш деца в Турция, семейството ти живее в Турция, знаем за имотите ти, за бизнеса ти“. Спекулации ли са публикациите, че Турция затваря границата си за приближени към ДПС, защото са отстранили Местан и са принудени да го последват? Защо обвързаността на Местан и 2-3 отцепници с Ергодан стана толкова видима? ДОСТ на Ердоган ли е, г-н Местан?

Ако бихме могли да съдим по не реализиралите се политически амбиции и на Осман Октай (неговите не са много ясни какви са), на Касим Дал, Корман Исмаилов и т.н., въпреки подкрепата и помощта от страна на съседката ни, всички те преживяха своят политически крах, то развоят с политика Местан, също е ясен. Някак на бързичко, някак по-между другото, някак: „Да бе, вярно, имаше такива, какво стана с тях?“

И докато в турската преса милеят затова как Местан, единствен, бил санкциониран и глобен за говорене на майчин език, едни други хора, като че ли не съчувстват толкова много. Хора, които са се научили да разграничават популизма и арогантността, дори и зад костюм Армани. Научили са се, като в приказката „ не ти ли дойде до главата“. Става въпрос за българските турци, тези преименуваните и унижаваните в България, тези пред, които е била затворена вратата на Турция, тези които са гледани с малко по-странен погледи. Тук защото са с турски имена, там защото са гьочмени (изселници). Именно тези хора независимо дали в България или в Турция, са се научили да разграничават политическото говорене, пропагандата и манипулацията, научи ли са се да не милеят за човек с костюм Армани.

Още повече, че демонстриране на близост с Ердоган, никога не се е приемала като положителен знак сред българските турци- в Одрин, Истанбул и Бурса, българските турци масово гласуват за опонентите на президента, а именно за социалдемократите. В България за горчивият си опит и последствията от това да се фамилиарни с Ердоган, може да се съди по провала на К.Дал и К. Исмаилов.

Днес неща, като че ли излизат извън контрол. Никога до сега Турция не е била толкова агресивна и настъпателна за влияние към всичките си съседни страни. Управляващият елит там, като че ли се намира в една утопия - в Сирия има ли право да воюват, в България ще имало турска партия, дори и с турско име ДОСТ. Кой й дава тази свобода обаче?

Съдейки по бързите темпове на развитие, много скоро ще бъде прочетена и тази глава, абзац или запетайка в политиката. Въпреки, че политиката е мръсна игра, има два варианта да излезеш от нея: с достойнство или да паднеш... унизен. Не може да се обявяваш за либерал, да обявяваш политическият си проект за либерален, при положение, че за да си либерал трябва да си принадлежащ на свободата. „Свободата, Санчо, свободата...“

Не би могъл да се реализира политически проект, принадлежащ на свободата, докато двамата ти най-приближени, са религиозни водачи, за които, не става много ясно къде са завършили образованието си, къде са работили (освен като религиозни водачи) и какво би могло да бъде мястото на имами в политиката на светска, демократична и европейска България?

Не би могъл да бъде реализиран политически проект финансиран и гарантиран като членска маса от Турция, посредством икономически и емоционален натиск. Не би могъл, защото именно българските турци, не биха допуснали Турция във вътрешно политическият живот на страната, защото мита които бе създаден за добрата закрилница Турция, го разрушиха именно те - гьочмените.

Според Ганди има 7 смъртни гряха, сред тях е политиката без принципи. Греха на политика е жаждата за власт, амбицията, егото... защото те опияняват човек, а в такова състояние човек не би могъл да направи ясни преценка за ситуацията, за безизходицата, в която се намира.

Дали опитите на Местан да остане в българската политиката, посредством ДОСТ-лука с Турция, не е нищо повече от една грешна преценка на един опиянен от жаждата за власт и задоволено его.

Но струва ли си, заради задоволяване на властовата амбиция на неколцина, България и Турция да са на прага на дипломатична война? Струва ли си 136 души и техните семейства да бъдат подлагани на икономически, социален и емоционален натиск? Струва ли си да станеш част от политиката на безпринципност, за да си лидер на ...еди какво? Може би да...

В името на егото на човека в костюм Армани!