#Кой пере най-добре!

Фели Таджер

В зората на демокрацията, точно пред изборите за Велико народно събрание, в България дойде Жак Сегела. Идеята беше да помогне на СДС в предизборната кампания. Сегела не е случаен рекламен специалист. Зад гърба му бяха изключително у спешните кампании за избор Франсоа Митеран и Лионел Жоспен. Това беше и повод едно българско издателство да пусне превод на книгата му „Холивуд пере най-добре”. Имах честта да присъствам на няколко негови лекции, които той направи за онези, които тогава тръгвахме да правим за пръв път предизборна кампания. Та стана дума и за книгата му, на която заглавието й ми звучеше абсурдно. Холивуд не пере, а прави филми, все пак. Та се наложи Сегела да ни обяснява, че една стока, пък била тя каквато и да е, най-важното е да се представи като най-добрата, най-новата, най-успешната. За това като се рекламира перилен препарат, то ако рекламата де прави от да речем Холивуд – известни актьори, то със сигурност стоката ще се търси. Примерно, ако Брат Пит рекламира блясъка на бялата си риза, изпрана ако щете и с обикновен сапун с трици, поднесени като нов, свърхмодерен продукт, то успеха на този боклук е сигурен. Това става най-употребявания перилен препарат за чистене на мърсотията, стига да се пуска рекламата му по-често в медиите. Нещо повече – става универсално почистващо, ако и да не струва.

Сетих се за това, когато сега, докато научих от медиите, че у нас вече е открито универсалното замърсяващо всичко и то се казва Движение за права и свободи. ДПС цапа всичко. Прокуратурата, защото ДПС решава кой да е главен прокурор и кой – не. Съдът, защото ДПС назначава председателите на всички съдилища. Тайните служби – тайна, която знаят Радан Кънев, някакъв генерал с тайно име Гном, защото са под ръководството на една много тайна бибилотекаро-сарайска мафия, оглявявана от ДПС. Бизнесът, защото ДПС, както вече стана ясно, е мафия. Банките, защото ДПС не обича Цветан Василев, а той управляваше единствената свястна банка. Правителството, защото ДПС управлява неизменно вече 25 години (чрез различни партии, без ДСБ). Парламентът – защото има много депутати от ДПС, а те са страшни и линчуват другите. Политическата система - защото е рожба на ДПС. Дори всички президенти са от ДПС (без последния, който е от добрите). Дори веднъж станах свидетел на един разговор в метрото. Едно бабе се оплакваше на друго на нейната възраст, че един джип я бил засякъл на пешеходна пътека и едва не я отнесъл. Отговорът беше: „Някой от ДПС ще е бил, само те карат черни джипове”. Така с универсалното замърсяващо ДПС се обяснява всичко, мърлявото законодателство, негодното управление, високите цени, ниските заплати, калпавото здравеопазване (което дории при сегашня министър, враг на ДПС още не може да вземе въздух) през спрените обществени поръчки, проблемите в управлението, дефицита в бюджета и още каквото се сетите. Дори и това, че са ми измамили в магазина. Така кампанията е особено успешна. ДПС цапа най-добре. Защото ДПС не е нищо друго, освен самото лице на сатаната.

Такова универсално зло всъщност не е нов продукт. И то е типично за атвистичното (първичното) мислене. Мисленето на всяко древно общество работи на тази основа – на противопоставянето „добро” (ерго божественото) и „зло” (дяволското). Иначе казано – на принципа на биполярността – бяло и черно. Такова първично мислене е далеч от менталните характеристики на съвременното общество, тогава защо ни го пробутват. Ами защото върши работа. Както винаги е вършело работа. Принципът е прост – има само добро (в случая кръга около ДСБ, президента и „Капитал”) и самото зло (ДПС), всичко останало се обяснява като битка между доброто и злото.

Точно като в средновековието. Нарочат някого за вещар, изгарят го на кладата и народът се радва. Злото умря! Да, ама не. Защото на следващата седмица пак се налага да се гори друг вещар, на по-следващата още един, и още един, и така голямото зло все не свършва. Но победата на „доброто” е несъмнена, защото всяка седмица умира едно малко зло (изгореният, обявен за вещар). Така хем доброто ДСБ тържествува, хем лошото зло остава. Спомняте ли си масовото уволнение на хора, набедени че са от ДПС от преди година?

Но проблемът е в това, че съсредоточаване на общественото внимание върху едно най-често набедено за зло проблемът не се решава, животът не се подобрява, обратно, става още по-зле. Но независимо от всичко, това е добро средство за неговото прикриване. Пренесено в съвременността е повече от сигурно „изгарянето” на ДПС злото нито ще намалее, а още по-малко ще свърши. Тогава става все по-очевидно, че се използва ДПС за параван, за покриване на нещо, което не се разгласява, но работи активно в своя полза. Демонизирането на ДПС не цели „ликвидирането на злото”, а прикриването на управленската немощ и некомпетентност за провъзгласилите се за носители на доброто реформатори. Това страшно ми напомня на случая с оная мома, която за да прикрие, че е рошава, си вдига полата та да покрие косата си. Жалко, ама върши работа. Дефектът е скрит, без да се мисли, че така се оголват срамотиите.

Всъщност тази технология на наричане на злото не е нова в съвременната политика. Тя започна да работи още от времето на управлението на Иван Костов, сега велик лаборант в един още по-велик нов български университет. Негово е „откритието” на „всеобщото зло”, което по времето на неговия мандат пречеше за просперитета, а всъщност криеше личната корумпираност на тогавашния премиер. Спомняте ли си, че не ДПС продаде „Кремиковци” за един долар, БГА „Балкан” за стотинки, химическите завози за „Бог да прости”, „Лукоил” на руснаците, продаде банки за жълти стотинки. Но въпреки това, твърдеше, че корумпирано е ДПС, което по това време нямаше дори и средства да си плати тока, че редовно го изключваха. Въпросът е фабриката за илюзии да работи, Холивуд да пере, а това стига за да се пренасочи общественото внимание към онази посока, която беше най-удобна за създателя на ДСБ.

Присъствието на ДПС във властта в периода 2001 – 2005 година беше практически символично (един министър на земеделието и един без портфеил) даде достатъчно основание на партията на Костов (едва промушила се в парламента) за продължи легендата за всемирното зло, срещу което се борела единствено ДСБ.

Това хвана дикиш. Още повече, че срещна подкрепа от тогава още надигащия се национализъм. Мисля, че точно това наситено пробутване на слогана „ДПС цапа най-добре” помогна за възмъжаването на „Атака”, водена от Волен Сидеров. Така на практика непримиримите на пръв поглед партии се срещнаха в общ интерес. През 2005 година Сидеров влезе в парламента не без помощта на ДСБ на Иван Костов. Реално лъжата „ДПС цапа на-добре” проработи.

През 2005-2009 година вече швонизмът беше във възход, тъй като лекламният слоган можеие да работи още по-успешно – ДПС беше във властта вече с цели трима министри (от 20 членния кабинет) и това беше отлична основа за ДСБ, която се беше свила до неузнаваемия размер от цели трима депутати. Достатъчно, че да поддържат рекламната измама жива. Влизането н НАТО и в Европейския съюз, точно по времето на управлението и на ДПС нямаше никакво значение важно беше рекламната измама да работи. Така чрез негативната реклама на ДПС, се създаваше единствено възможната хранителна среда, в която полумъртвата ДСБ можеше да се поддържа поне полужива.

Идването на власт на ГЕРБ в известна степен се дължеше и на тази негативна кампания, като идеята на ДСБ беше да се „закачат” за властта, за да могат да реанимират и оцелеят. И известна степен, идеята им беше работеща. ДПС вече имаше етикета на глобалното зло (браво на рекламистите!) и изключването от властта беше неизбежно за спечелилата изборите, прокламирала се като дясна партия (като ДСБ) ГЕРБ. В началото на управлението ГЕРБ и ДСБ се опитаха да се сработят, въпреки, че Иван Костов преди това не ги признаваше са носители на десни идеи. Сработването просъществува няколко месеца, които бяха достатъчни, за да стане ясно на революционер-реформаторите, че номерът им няма за мине – т.е. – относно властта, останаха извън борда. Това докара до бяс драгалевския гуру и година и половина Борисов, под уличен натиск (запазена марка на шайката около Костов), подаде оставка.

Новото раздаване на картите отмина отново Лаборанта от Драгалевци и котилото му пак се оказа в опозиция, но този път на БСП и ДПС, идеално условие за ново развихряне на кампанията „ДПС цапа най-добре”. Защото този път можеше да разчита на подкрепата на партия с реални избиратели – ГЕРБ. Така поднесена на тепсия, тази ситуация модифицира стария слоган в нов, по-модерен и съобразен с по-младата аудитория: „#Кой”. Брандът беше съобразен с модната линия и вървеше на всичко – флашмобове, протести, кафе брейкове, зурли (за по-модерно – вувузели) и тъпани, скечове, дори и на голи цици, поднесени от някаква дръглива манекенка. Наистина великолепна холивудска реклама, която затвърди у мнозина измамата, че ДПС е злото на България. Рекламата проработи, още повече се врагът вече не беше имагинерен, а доби плът и кръв, персонализира се в един пълен, небръснат и небрежно изглеждащ млад мъж, наподобяваш по външен вид омразните мутри (впрочем те бяха рожба точно на същия Костов, но това нямаше значение, кой да си спомня какво е било преди 13-15 години). И така – нататък всичко е ясно. Пак избори, този път с добри резултати за Костов (на гърба на други партии – СДС и ДБГ) и хората му се докопаха до заветната власт.

И си провалиха. Все пак – изчегъртването на ДПС като пропаганден слоган върши работа, ама не управлява. Управленската импотентност доведе до там шайката на Длагалевеца, че те изпаднаха в особен вид политическа шизофреания, да са във властта, но и да са опозиция на собственото си управление, защото не е изчегъртало достатъчно ДПС от властта. Параноичните изстъпления на един политик, приемник на лаборанта от Драгалевци доведоха да абсурд самата рекламна кампания, в която вече и Холивуд не върши работа. Но тезата все още се помни, тя работи.

Проблем е, че ДПС с някаква необяснима високомерност през годините отминаваше този проблем, смяташе го вероятно за лесено оборим и неадекватен към ситуацията. Така и немските политици през 1932-1934 година отминаваха рекламната стратегия за всемирното еврейско зло, която прокарваше един безспорно добър рекламист с име Йозеф Гьобелс. Резултатът е добре известен. Но това е друга тема.

Реклама се прави с пари, с лъжа и с липса на морал. Ако се върнем към Жак Сегела, то следва да си припомним, че на-сериозната му книга е с това заглавие: „ Не казвайте на майка ми, че работя в рекламата… тя си мисли, че съм пианист в бардак“, издадена през далечната 1979 година. Това като че ли най-ясно дава израз на тезата, че за рекламата (негативна или позитивна) първо трябва да забравиш, че има човешки морал, че има непозволени средства и че властта и парите не са всичко, което си струва.

И още нещо – правенето на такава реклама иска много пари. Холивуд пере за пари. А такава дълга рекламна кампания изисква не просто много пари, а страшно много пари. Въпросът значи е и до това: „#Кой” в същност владее парите на мафията, дали не са онези, които ги перат чрез рекламата? Така ли е доцент д-р Костов, нали Вие сте бил и икономист? Или се лъжа?