Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

А когато националистите заговорят...

Yazdıre-Posta

Salı, 21 Aralık 2010 22:38

There are no translations available.

Ракшан Моллова

Припомняйки си думите на мама, шестгодишното момиче повтаряше казаното от нея:„Шшшшттт, недей да говориш високо на майчиния си език. Чичко полицай идва към нас и ще те чуе”.

И така, малкото невинно момиче, готова и чакаща с нетърпение да постъпи в редиците на първокласниците, облечена с бяла ризка, светлосиня вратовръзка и плисирана пола, се чудеше и не можеше все още да осъзнае посланието на майка си в тези думи. Като в същото това време то четеше надписа, изписан върху наведените над минаващия междуселски път скали „БКП – Пътят към техническия прогрес в Народна Република България”.

Колкото и да й се искаше да навлезе в полето на науката, на познанието, все още не можеше да осъзнае този феномен. Но може би нещо го човъркаше дълбоко в подсъзнанието и искаше да разбере значението на думата „прогрес” въобще. А дали прогресизъм и тоталитаризъм бяха първите термини, които то искаше да научи, като стане първи клас и нарами ученическата чанта на гърба си, а може би тепърва й предстоеше да се запознае с тях...

Докато течаха тези мисли пред погледа на приятелката й Мариела, тя неусетно я дръпна за полата, за да я подсети, че е време да идат да наберат малко шипки за първия учебен ден, които съответно да претеглят в училището.

Хмммммм, какви хубави мисли позираха от умните сини очички на Хатидже... Прогрес, развитие, благоденствието на нацията, много добри идеи, мисли, убеждения, защото в крайна сметка винаги са ръководили света. Но се минаха малко години и дойде време за сваляне на костюмите, тоест на ученическите униформи, със старта на демократичния преход във вече Република България. А двете малки девойки, родени в НРБ, емигрираха отдавна – едната живее в Германия, а другата във Франция. Затова не можем да доловим реакцията им по техния поглед към поставените вече въпроси поради факта, че вече не живеят тук. Не знам дали са си отговорили на въпроса по-горе, не знам дали умеят да различават вече основните понятия за ляво и дясно, за тоталитарни и демократични общества, за модерните сега понятия национализъм и старото понятие патриотизъм, което вече се заменя с наименованието родолюбие. Не знам дали биха се съгласили, че прогресът идва не само едновременно със смяна на режими, управления, а по-скоро зависи и от човека, но аз бих отговорила на този въпрос с „Да”.

Всъщност идеята за прогрес обаче не е никак отскоро, тя възниква още в началото на модерната епоха точно поради хуманния й характер. В тази връзка и самият Дарвин е бил прогресист, нещо, по което много си прилича с либералите. Тоест, не можем да твърдим, че „ляво” или „дясно”, либерализъм” или „консерватизъм”, републиканци” или „демократи” са радетелите на идеята за прогреса, но е факт, че Американското либерално протестантство през 19. век е било на страната на едно малцинство от хора, наричани „прогресисти”, които реагирали негативно срещу корумпирания материализъм на Републиканската партия. С течение на времето вярата в прогреса на американските либерални църкви се засилва все повече, даже предшества появата на Прогресистката партия. А ако направим сравнение между консерватори и либерали, ще видим, че либералите са тези, които държат на разума, на парламентаризма, на свободното слово, на усърдната работа и на ПРОГРЕСА. Но за да не се разводняваме по посочената по-горе тема, ще се отклоним засега от либералния исторически прочит на темата за прогреса.

Наистина, замисляйки се над въпроса за тенденцията за развитие въобще, си правим равносметка за много фактори, които може би я възпрепятстват, а оттук израждат демокрацията. Може би демокрацията се лъкатуши и започва да се бори с тенденциите на национализма, по-точно на модерния национализъм, на популисткия национализъм, който става все по-краен и в много страни в Европа. Думите национализъм и националистки стават френски думи след 1880 г., а преди появата на тези думи се използва думата патриотизъм. Често пъти двете думи се припокриват.

Нека обаче направим разграничение между двете понятия. Патриотизмът в старомодното му значение, е винаги защитнически, той брани родината си, национализмът е винаги агресивен. Патриотизмът означава любов към дадена страна, нейните специфични традиции. Национализмът е любов към народа, но любов, която изключва останалите, които не принадлежат към него.

Национализмът винаги е антидемократичен и антилиберален. И национализмът на крайните десни партии се стреми да ни предложи точно любов към страната, като използва тежките времена на икономическа и социална рецесия. Национализмът не е никак нов. Той възниква след Великата Френска революция. Тогава значението му е това да бъдеш патриот, но да изключваш хората, които принадлежат към друга националност. За съжаление в днешно време, когато кажем националист, много често се сещаме за политици или хора, които са патриоти. Тоест, националистът си присвоява атрибутите на патриота, тоест казано на съвременен език, на родолюбеца, на истинския демократ. Обявява се за развиване на демокрацията и е против всички корумпирани политици, въвлечени в корупция институции. Той започва да подрива и да изражда демокрацията. Националисти са били Хитлер, Мусолини и много други. Но и двамата завършват с крах, включително и в личен план. Единият се самоубива, а другият бива екзекутиран.

Оттук не можем отново да се върнем към старите спомени на двете момичета Хатидже и Мариела, но няма как да пропуснем сега, съвремието ни, когато ставаме свидетели на тенденцията на този феномен, на популисткия национализъм. Началото на 21. век бележи едно възраждане на крайнодесните партии. Особено в Европа се наблюдават доста политически победи за крайнодесните националистически партии. Ако погледнем малко назад в Австрия през 2008г., ще видим, че крайнодесните партии получават 30% от гласовете, като на изборите за Европейски парламент през 2009г. също се възраждат крайнодесни партии. Ултра-консервативните партии спечелиха 15% в Дания, Словакия, Холандия и Австрия. Един от катализаторите за високите нива на подкрепа за тези партии е точно глобалната рецесия. Много от гласоподавателите, като подкрепят тези партии, демонстрират гняв към правителствата си за несправяне с политиката им, към провала на финансовите институции и нарастване на безработицата. Много европейски граждани вече започват да чувстват, че правителствата им не представляват достатъчно техните интереси.

Нека дадем още примери. На изборите за парламент в Швеция висок процент от гласовете на избирателите получи крайнодясната „Партия на Демократите”, популистка партия, която е против емиграцията на мюсюлмански общности. Не само в Швеция, но и в много европейски страни темата за емиграцията и прииждането на все повече мюсюлмани започва да става все повече гореща точка в политическия дневен ред. Но интерес буди фактът, че страна като Швеция с добре изградена социална система, страна – радетел на основни либерални ценности, показва наченки на този вид национализъм.

През юни месец тази година „Партия за свободата” в Холандия, водена от Гиърт Уилдърс, увеличи представителството си в националния парламент от 9 на 24 места. Партията е известна с анти-миграционната си риторика. А нейният лидер се прослави като яростен противник на исляма, като предложи да се забрани Корана, да се таксуват мюсюлманките, които носят забрадки, както и изграждането на джамии и спирането на емигрантския поток от мюсюлманските страни в страната. В Дания и Норвегия през последните години също се наблюдава все повече увеличаваща се популярност в полза на крайнодесните популистки и анти-миграционни партии. В тези страни също се увеличава броя на прииждащите емигранти от мюсюлманските страни. Само да споменем, че в Норвегия „Партията на Прогреса” спечели 23% на изборите миналата година, като наблегна на анти- миграционната си риторика.

Увеличаването подкрепата за крайнодесните екстремисти във Франция бе още един показател за нарастването на подкрепата за крайнодесните националистически партии в Европа. На регионалните избори във Франция през тази година партията на дясното крило на националистическата партия „Френски национален фронт” спечели неочакваните преди това 12% от гласовете на избирателите. Французите и особено фермерите, все повече остават недоволни от сегашните условия за тях. Изключение не прави и България. Партия „Атака”, известна с анти-мюсюлманската и анти-ромската политика, спечели 9.4 % от гласовете в страната на изборите за национален парламент през 2009 г.

Ето и някои други примери от възраждането на национализма в Европа:

· Германия: Банкерът Тило Сарацин публикува книга за емигрантите, претърпели неуспех в интегрирането им в немското общество, предизвика реакцията на Канцлерът на страната Ангела Меркел както и оттеглянето му от Борда на Централната Банка на Германия. Но същият печели публична подкрепа в проучванията на общественото мнение и успява да продаде 600 000 копия от книгата само за един месец;

· Унгария: анти-ромска и анти-семитистка партия в „За по-добра Унгария” (Йобик), която използва символите на про-нацистката партия в Унгария по време на войната, спечели 47 от 386-те места в националния парламент.

Издигането на Третия Райх в Германия преди Втората Световна война стана възможно при същите обстоятелства – икономическата депресия и наранената национална гордост бяха прекрасен за нацистите момент, в който да вземат властта в страната. След като вече фашизмът остана далече в историята, за съжаление крайнодесните партии се възползват от настроенията, тревогите на хората и ги експлоатират за собствени политически цели. Какво показва всичко това? Може би има възход на крайнодесните партии, а може би те са в упадък. Дали ще има прогрес, който може да само с развитие на демокрацията, е въпрос на време. Дали днес, в началото на третото хилядолетие, ще успеем да спрем израждането на демокрацията в популизъм, в краен национализъм. Вероятно мнозина от нас са чели някои от прозорливите трудове на Алексис дьо Токвил „Демокрацията в Америка” и „Обратната страна на демокрацията”. Авторът на тези книги, написани преди около 170 години, е успял да предвиди добрите и лошите страни на демокрацията, изследвал е механизмите на демокрацията в Америка, законите това и как човекът е способен да противодейства на проявяването на обратната й страна. „Необходима е нова наука за политиката. Но тя така и не се вижда на хоризонта”, предсказва дьо Токвил, което послание отеква по същия начин в нашето съвремие. А редом с това трябва да отворим очите си и за един фундаментален процес на световен регрес в различни сфери. Тъй като Вселената е благосклонна винаги към хората, тя ги е създала да вървят към прогрес. Но за съжаление в много сфери човечеството върви към регрес, рецесия. А оттук идва и подивяването и свиването у хората, защото страхът, злобата, егоизма и омразата се е увеличил неимоверно много. Ако не се променим хората вътрешно, трудно бихме намерили някой да ни помогне. В много източни религии и по-специално изследователите на тези религии твърдят, че „Висшия разум или изпратени от него други цивилизации винаги ни спасяват в тежки и съдбовни моменти.” „Но, продължават те, в случая на нашата цивилизация не може да й помогне никой, защото прекалено много сме лоши, егоистични и злобни, прекалено много съзнанието и мисълта ни са навлезли в сферата на материята”. Аз съм сигурна, че ще се промени нашето съзнание. Нали наближава и 2012 година – не че ще настъпи краят на света според календара на Маите, защото според мен те констатират този край поради това, че не им достигат астрономическите познания, но е факт, че е крайно време да променим съзнанието си, да се издигнем на по-висше ниво. А може би е това е и тяхното послание – да се променим мислено и успеем да се възползваме от ценностите ни. А освен това, нали идва новото поколение, това на третото хилядолетие - на ИНДИГО младежта - поколението на духовно по-богатите, децата с високо IQ, носители на новите идеи, мисли и убеждения. А интересното е, че техният брой в България все повече се увеличава.