ДОКУМЕНТИ: ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ДВЕСТА И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ София, сряда, 9 март 2011 г.

ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (1396-1913 г.), внесен от Волен Сидеров и група народни представители.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:

Господин Местан, заповядайте за изказване.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.

Бедни ми, велики професоре Пантев! Пледирах и заради Вас тази точка да бъде снета от дневния ред.

Когато направих процедурното си предложение за снемане на точката, се позовах на противоречието на Проекта за решение с Резолюцията на Европейския парламент (ЕП) относно европейската съвест и тоталитаризма. Дори за тежкото наследство на комунистическите режими Европейският парламент се въздържа от официално политическо тълкуване на историческите факти, защото, казва ЕП, нито едно официално тълкуване на исторически акт „не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите” и още – защото „нито един парламент не може да законодателства по отношение на миналото”. Но това беше, макар и важно, не водещото ми съображение.

От името на Парламентарната група на ДПС пледирам за недопустимост историческите оценки от компетенциите на науката да се превръщат в общо задължителни правни норми, които да разписват задължителни посока и съдържание на мисленето, не само на поведението.

Парламентът може да разписва норми на поведение, но мисленето – мисленето е друга територия. Казват, че е територия на Бога дори.

Когато един парламент си присвоява функциите на Академия на науките, която е само на 50 м оттук, когато един парламент си присвоява функциите на университета, който е на 150 м оттук, то този парламент все едно изяжда себе си.

Не казвам, че парламентът няма право да се занимава с история. Напротив, всеки един народен представител е длъжен да чете и да знае историята си – казал го е още Паисий. Той обявява акта на написването на историята като акт на събуждане на народностното себеусещане. Историята може да участва във формирането, и това е естествено, и на възгледите ни. Вероятно е и един от основните елементи и на националната идентичност. Но да имаш претенцията да превърнеш историческите оценки в общозадължителни норми на мислене, е порок. Това не е работа на Народното събрание.

Съхраняването на историческата памет може да бъде и политика, но само като политика на подпомагане на българското образование, което да възпита достатъчно грамотни, знаещи историята си, достойни граждани вече и на европейска България. Парламентът е силно политизиран орган и не е най-подходящата среда за установяване на историческата истина. Затова в тази силно политизирана среда коректният опит на един професор да каже нещо от гледна точка на научната си съвест, среща такава спонтанна реакция. Това е реакцията на обсебеното от митологеми съзнание, господин професор. Това съзнание не е отворено за сериозни парламентарни дебати, включително и по тези въпроси.

Аз питам, ако сте искрени с тезата си, че парламентите могат да осъждат актовете на насилие през историята, но с проекти за решение, не само като морална оценка, аз Ви питам: защо е тези избирателност? Вносителите на това решение са – обръщам внимание на колегите от ГЕРБ – автори на редица книги, които откровено отричат Холокоста, изтребването на евреите през Втората световна война – факт неоспорим.

Второ, и това е може би най-важният ми въпрос, аз питам: кому е нужна днес екстрапулацията на историческите разломи в съвременни разделителни линии? Питам: кому е нужно това? Кому е нужен този исторически деструктивизъм, когато нацията за първи път от своето съществуване наистина има своята градивна перспектива, свързана с осъществяването на реалния интегритет в Европейския съюз? Кому са нужни омразата и разединението, когато повече отвсякога се нуждаем от обединение, за да се посрещне предизвикателството на това реално членство в Европейския съюз? Кому е нужно да се отрови онова широко съгласие, което имахме само преди няколко дни по Стратегията за национална сигурност, където има много важни текстове, сред които и дефинираното като екзистенциална цел, като жизнено важен интерес на България – постигане на интегритета на съвременното демократично гражданско общество? Така ли го постигаме?

Вижте, аз не пледирам за антиисторизъм. Напротив! Но бих искал да си припомним защо бащите на Европейския съюз прибягнаха до съзнателно въздържане от политическа експлоатация на множеството исторически разломи, които до договора за стоманата и въглищата (прототипа на днешния ЕС) противопоставяха европейските народи? Защо? Нима са по-малко тежки проблемите, историческите конфликти или разломи, за които говоря, които стоят между европейските народи?

Това вкопчване в историческите теми, въобще в историята като единствен извод на национално самочувствие лишава националния идеал от актуалност и перспектива и това е най-голямата ни болка, и е ни по-малко, ни повече израз на Ваша идейна изчерпаност и безсилие. Нека се опитаме да прочетем политически това, което се случва днес в пленарната зала. Попогълна се малко коалиционният партньор „Атака” и сега от ГЕРБ с мълчаливо съучастие се опитвате да й дадете живителна сила, като й поднасяте теми, които не прилягат на отделна политическа сила, защото никой, наистина никой няма право да ги монополизира. Но вие, колеги от ГЕРБ, сте решили да върнете жеста на безусловната подкрепа на „Атака” за управлението ви.

Казвам това, уважаеми колеги от ГЕРБ, моля да бъда разбран правилно, защото с две процедурни предложения абсолютно отговорно ви дадохме шанса все пак елегантно да излезете от тази ситуация.

На тема „Насилието като белег на историческото време” може да се говори не в парламента. Тук средата е политизирана. Дори се въздържам да влизам по същество в проблематиката, когато виждам с какво самодоволство се вкопчвате в израза „турско робство”, след като турската държава е създадена 45 години след Освободителната война (1878). Дори се дразните от използването на коректния израз „османско владичество”, защото той не обслужва в достатъчна степен целите на днешния ви проект за решение.

Няма как тук да поставим въпроса за характеристиките на института „Робство” и дали те са проявени в България. Защо? Защото е безсмислено, това биха били рационални аргументи, за които нямате сетива и затова ще потънат в ирационалната същност на историческата митологема, която ви е обсебила. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Така е, съжалявам, но оценката ми е категорично вярна.

Ние ще гласуваме против проекта не за друго, не защото не сме наясно с напъна ви по този начин да ни посочите като нещо, стоящо извън българската нация. Много ще ви е трудно обаче. Тази тема, уважаеми колеги, няма как да противопостави мен, Лютви Местан, нито на Йордан Цонев, нито на Камен Костадинов, нито на Христо Бисеров, нито на проф. Пантев, нито на Петя Раева, нито на Гого Лозанов, ако щете. Не може нито да ни противопостави, нито да ни разедини, защото сме български граждани, които на 3 март заедно бяхме под националното ни знаме и получавахме поздравления за нашия национален празник от посланиците на други държави, включително на всички съседни нам държави – обърнете внимание на този факт. Ние, народните представители от българския парламент, получихме поздравления за нашия национален празник от посланиците на всички съседни държави. Казвам „без изключение”, вие се сещате какво имам предвид.

Не отричаме историята, защото независимо от това какво ще гласува българският парламент днес, историческите факти ще си останат такива, каквито са си. Тяхната интерпретация няма да ги промени, но интерпретацията им, ако имаме съзнателен подход да търсим в историята не онова, което ни противопоставя, а онова, което и ни обединява, вече ще бъде част от градивното ни мислене, а не част от деструктивното ни мислене. Няма как да не се съгласим, на Балканите сме обречени на етническа, религиозна и културна множественост. Никой от нас не може да промени историята, но никой не може да извлича съвременни политически дивиденти от събития, случили се преди да сме се родили на този свят. Крайно време е националният идеал да не се изчерпва с героиката на трагичното историческо минало, а да включва и градивната евроатлантическа перспектива, която, уверявам ви, е обща за всички балкански народи. Защото сме обречени на заедност не въпреки, а и заради общата ни история.

Завършвам със следния призив към ГЕРБ – явно е, че трябваше да направите този жест на „Атака” – да заявят себе си, да им позволите да се върнат към онази идентичност, която малко позагубиха като част от управляващото мнозинство. Моля ви, нека да имаме мяра и в своите политически жестове, да не се прескача онази граница, след която, госпожо председател, политическият жест вече се превръща в съучастие, в нещо, което откровено противоречи на българския национален интерес. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)