Тайната на харизматините личности

Деница Гацинска

Харизма – това е силата на личното влияние. Тя привлича хората, предизвиква възхищение и обаяние. Присъствието на харизматични хора ни действа вълнуващо. Тяхното обаяние се дължи на увереността им, енергията им, тяхната целенасоченост, позитивното им излъчване – качества, каквито липсват на повечето хора и от които се нуждаят. Харизматичните личности имат излъчване, което минава през мимиката и жестовете, прави ги различни и превъзхождащи другите хора и създава у околните усещането, че могат да открият още много достойнства, които не се забелязват на пръв поглед – като при боговете, светците или звездите.

Такива обаятелни личности могат да засилят въздействието си върху публиката било с проницателен поглед, с пламенна реч или загадъчно поведение. Те привличат неустоимо и със замах големи групи хора. Обаянието на харизматичните личности сковава всичките ни критически способности и изпълва душата ни с удивление и почитание. Тези чувстава са необясними, сходни са с усещането, което хипнотизираният изпитва върху себе си. Обаянието е най-мощният двигател на всяко господство. Без него боговете, кралете и политици никога не биха имали такава власт.

Някои харизматици са в състояние да накарат цял един народ да се влюби в тях и да ги последва. Харизматиците притежават определени качества, които имат голяма притегателна сила и ги отличават от другите хора. Това е или тяхната сигурност в себе си, или смелостта им, или спокойствието им. Източникът на тези качества те пазят в тайна – не обясняват откъде идва увереността им или удовлетвореността, които излъчват, без видимо това да им струва някакво усилие. Изражението на харизматиците е винаги оживено, пълно с енергия, желание, любопитство. С удоволствие тръгваме след харизматичната личност, защото обичаме да ни водят, особено хора, които обещават приключение или успех. Отдаваме се на тяхната кауза, привързваме се емоционално към тях. Както казва Зигмунд Фройд: „Масите никога не са жадували за истина. Те искат илюзии, защото не могат без тях. Те винаги дават предимство на нереалното пред реалното; еднакво силно им влияе невярното, както и вярното. Те имат подчертана склонност да не правят разлика между двете.”

Етимологията на думата „харизма” е свързана с религията и точно религията е дълбоко залегнала в съвременната представа за харизматичност. Според тези представи харизмата е особен Божи дар, който се изразява в това, че неговият носител има съответните способности, качества или власт, без да има съществени лични заслуги за тях, това са свръхестествени способности, дар свише. Преди хиляди години хората са вярвали в богове и духове, но малцина са можели да кажат, че са видели с очите си чудо – физическа демонстрация на божествена сила. Ето защо, ако някой човек изглежда обладан от божествен дух – говори на различни езици, изпада в екстаз, показва въздействени предствави – ще бъде възприет от околните като избраник на боговете. Така този човек, свещеник или пророк, ще добие извънредна сила върху другите. Повечето големи религии са основани от харизматици – личности, които физически са въплътили знаците на божественото.

Днес всеки, който има присъствие, който привлича вниманието, щом влезе в някое помещение, притежава харизма, както обичаме да казваме. Но дори и тези простосмъртни хора носят следи от смисъла, заложен в първоначалното значение на думата. Тяхното обаяние е загадъчно и необяснимо, никога не е натрапчиво. Те притежават необикновена увереност в себе си и някаква дарба – често това е лекотата, с която учат чужди езици, която ги издига над тълпата. Те изразяват определена визия.

Загадъчността е разковничето на харизмата, но това е особен вид загадка – загадка на противоречието. Харизматикът може да бъде едновременно пролетарий и аристократ, остроумен и ледено безучастен, сърдечен и безразличен. Тъй като повечето хора са предвидим, въздействието на такива противоречия в нечий характер е неустоимо харизматично.

Друго такова качество на харизматиците e светостта. На повечето от нас непрекъснато ни се налага да правим компромиси, за да оцелеем. Но светците са изключение. Те живеят със своите идеали, без да ги е грижа за последиците. Аурата на светец им дава харизма. Тази святост отива много по-далеч от религията. Такива коренно различни политици като Джордж Вашингтон и Ленин са оприличавани на светци заради скромния си начин на живот. Независимо от властта, с която са разполагали, те са приложили своите политически идеали към личния си живот. И двамата са били боготворени след смъртта си. Ключът към тази тайна е, че все пак човек трябва да има дълбоко скътани ценности, а за това не може да се преструва.

Харизматикът залага на силата на словото. Причината е ясна – думите най-бързо действат върху емоциите. Те могат да възторгнат, да ентусиазират, да разгневят, без да се отнасят до нещо реално. Красноречието се научава. Рузвелт, който е излъчвал патрицианско спокойствие, е бил способен да се превръща в енергичен оратор, както чрез стила си на произнасяне на речи – бавно и хипнотично, така и чрез използването на брилянтна образност, алитерации и библейска реторика. Бавният авторитетен начин на говорене често се оказва по-въздействен от пламенното ораторстване, тъй като неусетно омайва и не уморява.

Харизматичните хора се извисяват някак си над другите и като че ли заемат повече пространство. Актьорите с векове са се учили как са заемат пространство на сцената и така да застанат сред другите, че да привлекат вниманието на публиката. Може и да е изненадващо, но тази магия се оказва най-ефективна не при актьорите, които крещят най-силно и жестикулират най-яростно, а при онези, които остават спокойни и излъчват увереност в себе си. Прекалените напъни винаги развалят ефекта.

Харизматиците не се вместват в обичайните представи. Отдалеч им личи, че жадуват за приключения и рискове, което има особена притегателна сила за отегчените. Най-силното оръжие, което оказва въздействие върху хората, това са очите. Те разкриват вълнение, напрежение или безразличие, без да е изговорена и една дума. Дори поведението на харизматика да е спокойно и невъзмотимо, очите му действат като магнити – с пронизващ поглед те разбъркват емоциите на другите и ги подчиняват на силата си без думи и действия. В очите на обаятелната личност никога не може да видите страх или напрежение.

Според Макс Вебер с „харизма” е прието да се означава изключително качество на един човек, независимо дали то е истинско, илюзорно или внушено. Следователно „харизматичната” власт над хората, независимо дали се упражнява предимно външно или предимно вътрешно, е онова влияние върху тях, на което подвластните се подчиняват поради вярата си в изключителните качества на конкретния човек.

Харизматичните личности стоят на пиедестал в душите на другите хора. Харизмата побеждава разума. Тя изцяло го овладява и контролира. Истина е, че повечето от тези хора са много добри актьори, които успяват да манипулират и накарат множеството да ги следва. Но човек не може постоянно да играе театър и съвсем логично идва един момент, в който маската пада и ореолът около харизматичните личности изчезва, именно тогава се разкрива техният истински образ.

Българинът е страшно доверчив, той вярва в чудеса. Ние все още търсим една идеална фигура, която да ни избави, т.нар. „Вожд-Спасител” (той е описан много подробно в книгата „Съвременният политически мит” на Самуел Леви). Неслучайно партиите, формирани около „Вождове-Спасители”, имат толкова кратък живот. Те се разпадат изключително бързо, защото залагат на личното обаяние на водача, а не на идеологията като водещо и основно начало, нещо повече – те дори нямат ясна идейна физиономия. Съвсем логично идва момент, в който личното обаяние се изчерпва, докато идеите търпят промяна, търпят развитие. Те се трансформират и адаптират към нуждите на обществото.

Причнината за разочарованието на българския избирател от политическите водичи е това, че поверява управлението на държавата на месии и спасители, хора – харизматици. Не бива да гласуваме емоционално, а рационално. Както казва Макс Вебер в „Политиката като призвание” : „Политиката се прави с главата, а не с други части на тялото или на душата”. Харизматичността не бива да измества напълно прагматичността на избора.