Давността е правен институт, който защитава длъжника

адв. Роман Леви

С правилата на давността трябва да е запознат всеки български гражданин с цел избягване на неблагоприятни имуществени последици. Погасителната давност не погасява задължението за плащане, а правото на кредитора да търси съдебна защита или принудително изпълнение. Според сегашните законови разпоредби хората имат възможност да се освободят от главницата по дължимото, само ако в продължение на 5 години кредиторът не ги потърси. За лихвите обикновенната давност е 3 години.

Въпреки липсата на законова дефиниция, давността може да се определи най-общо като период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. Погасителната давност представлява установен в закона срок на кредиторово бездействие да търси вземането си. /според определението на проф. Таджер/. Проф. Павлова определя погасителната давност като период от време, определен от закона, през който субективното право на кредитора не е погасено или казано иначе – не са настъпили юридически факти, които да погасят субективното право на вземане на кредитора. Давността е институт, регламентиращ последиците по отношение на вземането, когато липсва достатъчно активност от страна на кредитора. Видовете давностни срокове при погасителната давност в гражданското право са предвидени в Закона за задълженията и договорите. При конкуренция на давностните срокове принципът е, че специалният давностен срок дерогира общия давностен срок. Общата давност е петгодишна.

По-късите тригодишни давностни срокове са предвидени за вземанията за възнаграждения за труд /за които не е предвидена друга давност/; за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; за вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания. Правата по договора за застраховка се погасяват с тригодишна давност, а по застраховка „гражданска отговорност – с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие. Едногодишна давност е предвидена за: унищожаване на сделка сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия, за регресни искове срещу джиранти и други. Искът на купувача, на когото е престирана вещ с недостатъци, се погасява по давност с изтичането на една година при продажбата на недвижим имот и шест месеца при продажбата на движима вещ. Вземанията на Топлофикация за непогасени задължения на абонатите се третират като „периодични плащания” и като такива се погасяват с кратка тригодишна давност, съгласно чл. 111, буква „в” от Закона за задълженията и договорите. Като „периодични плащания”, които се погасяват с тригодишна давност, се третират също вземанията на мобилните оператори, както и на енергийните дружества за непогасените задължения на абонатите.

Давността не се прилага служебно от съда, защото тя е право на длъжника и той решава дали да се възползва от нея. За да отблъсне претенцията на кредитора, длъжникът изрично трябва да се позове на изтекла в негова полза давност и това става чрез иск за недължимост на вземането или чрез възражение срещу иск за плащане, предявен от кредитора срещу длъжника. Искането за прилагане на последиците на изтеклата погасителна давност трябва да е в писмена форма, ако е подадено като възражение срещу някои от актовете на приходните органи. Ако пък е направено устно, трябва да бъде оформено в протокол от съответния държавен орган. Органите по приходите прилагат правните последици на изтеклата погасителна давност само по искане или възражение от страна на длъжника. Когато в хода на ревизия, постъпи възражение за изтекла давност, ревизионният акт ще съдържа констатации относно основанието, размера на погасените по давност публични вземания и констатации относно юридически факти, касаещи давностните срокове. В рекапитулацията на акта съответните задължения се посочват на отделен ред като погасени по давност и датата, към която погасителната давност е изтекла. Изтекла погасителна давност на определени задължения на лицето не се отразява в акта, ако няма искане или възражение на длъжника.

Естествено всяко правило си има изключения. Съгласно чл. 109 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се образува производство за установяване на дължими данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена или е трябвало да бъде подадена декларация. Този срок е преклузивен, прилага се служебно и с неговото изтичане се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчни задължения. Междувпрочем същия срок със същите последствия ще намерим и в Закона за митниците. Срокът се отнася само до допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци и с неговото изтичане се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения.

Общият режим на давността на публичните вземания е уреден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Давността за имуществените санкции се подчинява също на този общ режим, доколкото в Закона за административните нарушения и наказания не предвиден изрично регламент относно давността. Основно правило е, че непотърсените данъчни задължения имат пет години давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публичните вземания се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок. Срокът започва да се брои от 1 януари на годината, следващата година, през която не трябва да бъде платено публичното задължение. Т.е. - във този случай, сумата е дължима, тъй като петгодишния период изтича на 31 декември 2012 година.

Петгодишната давност се прилага само в случай, че държавата по никакъв начин не си е потърсила данъците. Обаче петгодишната давност не важи като общо правило, когато има прекъсване или спиране на давността. Давността спира при няколко хипотези: когато е започнало производство по устновяване на публично вземане – до издаването на акта, но не повече от една година; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването; когато актът, с който е определено задължението се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно призводство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Периодът за спиране не се включва в срока на давността, а с него тя се удължава. След отпадане на основанието за спиране, давностният срок се допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането. Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. С прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва да тече законоустановеният срок. Във въпросния случай давността е прекъсната.

В ДОПК е предвидена и абсолютна давност за публичните вземания. Във втора алинея на чл. 171 от ДОПК е предвиден текст, според който с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да плати публичното задължение, се погасяват всички публични задължения независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Така ако има непогасени данъчни задължения за 2001 година, то към 31 януари 2012 година те вече не могат да бъдат търсени. Без значение дали има спиране или прекъсване. Ако обаче тези задължения са били разсрочвани или отсрочвани по молба на длъжника, този десет годишен срок не важи. С изтичането на давностните срокове се погасява правото за принудително събиране на публичните вземания, за които тези срокове са изтекли. Самите вземания обаче остават дължими и могат да бъдат платени доброволно. В такъв случай на доброволно изпълнение при изтекла давност, парите не подлежат на връщане от държавата. Съгласно чл. 173 от ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по давност.

В случая с публичните задължения и в частност с данъците се приема, че се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително. В данъчното досие на правния субект погасените по давност задължения се отразяват, като след това се извършва и отписване на основание чл. 173 от ДОПК. Погасените по давност задължения не се включват в размера на задълженията, за които може да се образува производство за принудително събиране. По отношение на данъчните и осигурителните задължения, с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него лихви, макар давността за тях да не е изтекла.

Наред с данъците и осигуровките, вземанията за глоби също са публични държавни вземания по силата на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Тези вземания се събират по реда на Кодекса, освен ако в закон не е предвидено друго. В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника в 7-дневен срок.

За вземанията за глоби обаче е установена друга давност. Съгласно чл. 82, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания административното наказание „глоба” не се изпълнява, ако са изтекли две години. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този срок – т.е. след изтичането на тригодишен срок. Действия, които прекъсват изпълнението на наказанието глоба са: издаването на изпълнителен лист от съда, изпращането му до Националната агенция по приходите, като орган по изпълнение на наказанието, образуване на делото, съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, изпращане на призовка за доброволно изпълнение на осъдения, опис на имуществото, налагане на запор или възбрана, в случай че осъденият не се издължи, събиране на дължимата сума. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието.

Сроковете създават дисциплина в гражданския оборот, защото стимулират кредиторите да упражняват правото си на вземане и допринасят за установяването на обективната истина. Неприлагането на служебното начало при давността, дава възможност неблагоприятните й последици да зависят от волята на длъжника. Погасителната давност няма санкционираща функция, въпреки че се достига до неблагоприятни правни последици за кредитора. Неупражняването на субективното право по събиране на вземането не е укоримо от правото. Погасителната давност има за главна функция привеждането в съответствие на правното с фактическото състояние. С бездействието на кредитора фактическото положение е, че дадено право не се упражнява и следователно трябва да му се откаже възможността да си го търси по принудителен ред.

Позоваването на изтеклата погасителна давност обаче не води до погасяване на самото субективно право, за разлика от придобивната давност, където позоваването на изтекла придобивна давност води до прекратяване правото на собственост за лицето, което не е упражнявало правото си. Чрез погасителната давност се погасява правото на съдебна защита или принудително изпълнение.