Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Образованието е право, а не привилегия

Yazdıre-Posta

Salı, 29 Kasım 2011 17:01

There are no translations available.

Йозлем Садкова

В областта на образованието, страните - членки на Европейския Сьюз, са запазили своя суверенитет по отношение на финансирането му и носят отговорност за съдържанието на обучението и за оформянето на образователните си системи.

При обсъждането на проекто-бюджета от народните представители в Народното сьбрание, както и в различни организации и синдикати, сьщите се обявиха против така предложения бюджет за 2012 г.. Според мнозинството от тях, предвидените средства за различните отрасли българската икономика и общество са крайно недостатъчни.

Депутатите приеха на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2012 г., като проекта подкрепиха депутатите от парламентарната група на "ГЕРБ", един от "Атака" и всичките 17 независими народни предстажители. Депутатите от "ДПС", "БСП", "СК" и "АТАКА" гласуваха против този бюджет.

В бюджета за 2012 г. за образование са планирани 3,4 на сто от БВП. Формално има номинално увеличение, но процентът от БВП за функция "Образование" остава същият. Той е и най-ниският в Европа и е абсолютно неясно в каква посока ще бъдат разпределени. Министър Дянков не даде яснота по въпроса, каква ще е посоката на допълнителните 172 млн. лв. в бюджета за 2012 г. за образование. Факт е, че представянето на бюджет за 2012 г. бе последвано от всеобхващаща вълна от недоволство.

Държавната субсидия на висшите училища за следващата година е увеличена в сравнение с предходната с около 12 млн. лв. Така университетите би трябвало да разполагат 345 млн. през 2012 г. Данните обаче показват, че за три учебни години държавната субсидия за издръжка на студент е намаляла с близо 30 на сто, а е разрешено увеличение с 20 процента на таксите за обучение. Промяна в Закона за висшето образование, предложена в проекто-бюджета на правителството за следващата година, предвижда студентите да поемат 2/3 от разходите по обучението си в държавна поръчка. В момента студентските такси не могат да надвишават 50% от издръжката на учащия.

Според студентите, облекчение на таксите може да има, ако едни плащат за сметка на други. Пагубното за българските студенти е, че от следващата година се предвижда още по-голямо увеличение. Със скандирания „Не на таксите" и "Искаме да учим!" премина протестът на студенти. Докато голяма част от студентите в България изразяваха своята гражданска позиция, скандирайки: Само богатите ли имат право да учат?", техни колеги от НПСС – "Националното представителство на студентските съвети" водиха преговори с министър Сергей Игнатов. От "Националното представителство на студентските съвети", поясниха че е бил постигнат консенсус колко да могат да се повишат студентските такси, но позицията на Министерството е различна за постигнатия т. нар. консенсус:

Възможността увеличението да е само 5-процентно е била обсъдена, но не става въпрос за постигнат консенсус. Това, че подкрепихме предложението не означава, че имаме такова финално предложение. По принцип го подкрепихме да се дискутира някакъв междинен вариант"- поясни главния секретар на министерството Красимир Вълчев.

На коя точно среща са присъствали ръководството на "Националното представителство на националните съвети", чии интереси защитават и представители на кои по точно съвети са те?- въпроси останали без отговори. Позицията на "Националното представителство на националните съвети и студентските съвети" на всички университети в България, трябва да бъде единна - защита интересите, правата и свободите на судентите. Само така имат шанс да извоюват повече права или в случая – повече средства за българското образование.

До 2010 година студентите поемаха до 1/3 от общата годишна издръжка за следването си, а след това цифрата скочи до 50%. Сега правителството има намерението да промени Закона за висшето образование и студент да поема до 2/3 от разходите по обучението си – в държавна поръчка.

От студентско-ученическото движение „Призив за образование" напомнят, че ако предложението бъде прието, годишните семестриални такси могат да се повишат значително. Така например таксите за обучението по педагогика, администрация и управление, икономика и туризъм да достигнат 457 лв, а при специалностите право, социология, философия, история, политически науки и обществени комуникации- 731 лева. Таксите за медицина, стоматология и фармацевтика, могат да скочат с 1000 лв повече от досегашните. С увеличаването на таксите и с идеята за платено образование, много млади хора в България ще бъдат лишени от възможността да се образоват. Промяната на такси, която се планира с бюджет 2012, реално възлиза на увеличение с около 200 лв. на семестериална такса. Това ще се окаже непосилно за българските студенти, които се борят ежедневно с непосилни за тях разходи. За три учебни години държавната субсидия за издръжка на студент е намаляла с близо 30 на сто, а е разрешено увеличение с 20 процента на студентските такси. Увеличение на таксите в техническите специалности, в изкуствата и медицината, е превърнало тези специалности в академичен лукс.

Образованието е право, а не привилегия"- лозунг от протестите на студентите. Реалното увеличение на студентските такси от 16 % е изпитание, което ще бъде издържано, не от най- трудолюбивите, не от най-кадърните, не от най- можещите, а от тези които могат да си го позволят.

В отговор на този лозунг, финансовият министър Симеон Дянков заяви, че не се притеснява от протести. Освен студентите и учените от БАН, за протест са готови железничарите (те вече стачкуват), полицаите и военните, а фермерите също не са доволни от орязаните им държавни субсидии.

В края на месец септември Българската академия на науките, поиска бюджет от 109 млн. лева за 2012 г. при условие, че се вземе решение да се увеличат работещите на щат и да се назначат повече докторанти и млади учени. Финансовия министър и неговият екип определиха бюджетната субсидия за Българската академия на науките (БАН) през 2012 г. да е около 54 милиона лева. Около 1000 служители и научни работници поискаха правителството да предвиди по-голяма субсидия за наука. Според министър Игнатов обаче максимумът е 60 милиона лв. - 55 по бюджет и 5 от фонд „Научни изследвания." Учените от БАН настояват бюджетната им субсидия да е 95-98 милиона лева, за да се осигурят минимални предпоставки за оцеляването и функционирането на академията. От Академията настояват също да се "спре войната срещу БАН и униженията, на които са подложени българските учени", както и да бъдат ясно дефинирани претенциите и визията на правителството за структурата, организацията и функциите на БАН. В законопроекта за държавния бюджет за догодина се предвижда субсидията за БАН да е около 54 милиона лева. Отпусната субсидия на практика ще ликвидира националния научен център, който представляват институтите на БАН.

"Бюджет 2012 - 50 милиона лв. за бездомните кучета, 54 милиона лв. за БАН - благодарим!" - такива бяха скандиранията на учените на България.

"БАН - достоен труд и заплащане"- със заделените от държавата пари, не е възможно да се прави наука - парите не стигат дори и за плащане на базовите разходи по съхранение. Учените очакваха да получат бюджет от близо 100 млн. лева, но тази година за тях са предвидени едва 54 милиона. В сравнение с миналата година намалението е с 5 милиона. Според председателя на БАН- акад. Никола Саботинов, бюджет 2012-та е катастрофа. С тези средства средната заплата в БАН ще падне до 476 лева.

Нови съкращения не се предвиждат, защото е постигнат критичният праг за функционирането на БАН. За да съществува научната институция нормално, през следващата година, са необходими 98 милиона лева, смятат от ръководството й. Министьр Игнатов подчерта, че започналата реформа, все още няма ефект, за това е необходимо да се свият разходите на академията и да се закрият някои от институтите. От БАН пък твърдят, че вече са закрити над 20 от институтите. Въпреки заканите от страна на учените, протестите им да не стихват, промяна в субсидията за БАН едва ли ще настъпи. Продължава съкращаването на институти, но все пак пари за заплати няма. Горчивият опит на някои от служителите с бюджет за 2011 сочи, че за последните три месеца на годината няма да получат заплати. С допълнително намалената субсидия за догодина неплатените заплати има възможност да нарастнат пет.

Във всички институти на БАН обстановката е сходна – принудително излизане в неплатен отпуск, заплатите са обидно ниски, добрите кадри напускат, а парното в сградите отдавна е спряно. Още в началото на октомври председателят на БАН обяви, че метеоролозите и сеизмолозите няма да получават цялата си месечна заплата до края на годината, а ще им се плаща за една седмица по-малко заради недостиг на средствата за издръжка на академията. Геофизичния институт на БАН е пред реалната опастност да спре да се следи сеизмичната активност на територията на страната. Проблемът с финансирането на академията през последните два месеца на тази година, не е неочакван. Запознат с тежките проблеми в БАН финансовият министър Симеон Дянков заяви, че остава безкорпромисен. Той се закани да ореже средствата на института и за 2013 година.

Повишаването на студентските такси ще доведе до серия от недоволства и напрежение сред студентите в страната. Голяма част от студентите ще бъдат принудени да се откажат да продължат обучението си.

Увеличението на субсидията за образование в бюджет 2012г. с около 12 млн., не бива да бъде разглеждано като полъх оптимизъм, защото не става ясно по какво направление ще бъдат използвани. Субсидиите по републиканският бюджет от Министерството на образованието, младежта и науката към държавните висши училища са:

  • за 2009 г. - 420,3 млн. лв.
  • за 2010 г. - 384,5 млн. лв.
  • за 2011 г. - 333 млн. лв.
  • проект за 2012 г. – 345,2 млн. лв.

Въпреки минималното увеличение на средствата за сектор "Висше образование", процентът от БВП остава същия - 0,42% от БВП. Това са едни от ниските показатели в Европа. Дори повишението с 3,9%, не би могло да се усети осезаемо от академичната общност, защото нивата от 2009г. остават недостижими. Променили в бюджета на универитетите се развиват с високи темпове, тъй като се отчита тенденциозно увеличение на цените на електро- и топлоенергията, горивата и консумативите.

В проекто-закона за държавния бюджет за 2012 г. се предвижда промяна на чл. 91, ал.2, т.3 и ал.3, т.3 от Закона за висше образование, като се предлага следния текст: „комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, формирана въз основа на критерии, определени с акт на Министерския съвет, включваща и резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности”. От предложението става ясно, че функциите на "Националната агенция по оценяване и акредитация" (НАОА), която е специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейността на висшите училища, се изземват.

“Липсата на посочени от сега единни критерии, ясна методология за модел на финансиране, както и липсата на предварително обсъждане, основателно поражда у нас съмнение и предпоставки за субективизъм. Ние тълкуваме поредното предложение за промяна на Закона за висше образование, като ясен знак, че нов закон в сектора на висшето образование няма да има” - заявиха в отворено писмо ръководителите на студентските съвети на водещи висши училища в страната.

Любопитен е и факта, че в проектобюджета за 2012 г., има висши училища, които са с намалените субсидии и в същото време други, чиито бюджети са увеличени значително. Kато пълноправна страна членка на Европейския съюз, за Бьлгария, сектор „Образование” трябва да бъде сред приоритетите на националните политики. Нивата като размера на държавните средства от БВП да достигнат средноевропейски нива. Трябва да се модернизира и либерализира, за да се постигнат нормални отношения и взаимовръзки между академичните представители и правителсвто, защото изрази като ''феодални старчета'' и препоръки студентите да стават ''овчари'', звучат преди всичко несериозно.

Образованието е право, а не привилегия.