Младите, които пречат на държавата

Станислав Анастасов

Когато стане дума за младите хора в България правителството винаги им слага етикета „бъдещето на България” и започва да ги окичва с най-красивите епитети. Най-умните, най-можещите, най-подготвените, тези които ще обикалят Европа и света свободно и ще бъдат приемани навсякъде (въпреки влошаващият се международен авторитет на България?!), ще събират опит и знания по света а после ще се върнат в родината ни, за да стане тя „Една малка страна, но най-хубавата на земята”. Последният цитат е от времето преди 1989г. и беше придружен от съвет предаван от уста на уста както и „прозрението”: „Но нека да не говорим много за това, защото може другите държави да ни завидят!”.

Да. Чиста проба пропаганда, която сега само предизвиква усмивка на лицата ни. Но това не звучи ли някак познато. Като например „България е финансово най-стабилната страна в цяла Европа и дори Германия и Великобритания ни завиждат!”. Думите разбира се са на премиера Б.Б. И все пак фактът, че вадя 200-300 лева на месец и съм свикнал да живея с толкова никак не предизвиква завист в един средностатистически немски младеж, който едва се смества в скромния си месечен бюджет от 1500 – 2000 евро, завалията.

Нека сега да погледнем реалността. За младите в България. Например какви са стойностите на младежката безработица. Отваряме сайтът на НСИ или Евростат и виждаме, че към януари 2010г. 46 200 младежи между 15 и 24 години са безработни. През март 2011г. те вече са 67 300. Ръст от има-няма 50 процента само за година и 3 месеца пълноценно управление на ГЕРБ. „Не са чак толкова много” ще каже някои анонимен депутат от мнозинството в някои сутрешен блок, който се радва на по-сериозни дебати от самото Народно Събрание. Да, но теоретичната постановка 15-24г., която ЕС използва не е съвсем подходяща за нашите условия. Първо, много малко младежи под 18-19г. в България работят, просто защото трябва да ходят на училище. Второ, младежи в реалното измерение на даденостите е по-скоро групата от 19-29 годишни, та дори и до 34г. И трето, но не на последно място, тези цифри дават картина само за регистрираните в Агенцията по заетостта като безработни. Много младежи не се регистрират поради простата причина, че без трудов стаж държавата не им предлага никаква социална защита, затова и те няма за какво да се обръщат към нея.

Преди да потънем в не толкова розовата картина на реалните измерения на младежката безработица (или незаетост) да разгледаме какви може да се причините за едно такова положение на младите хора у нас. Да, наистина не само ГЕРБ е виновен за натрупаните управленски грешки през годините. Държавата има сериозен проблем (дори провал) в областта на планирането. Системата на образование бълва кадри, които не отговарят на търсенето на работна ръка. Да не говорим, че така нареченото професионално образование беше премахнато като форма на обучение, като кара много младежи да учат 4-5 години в университет, без наистина да имат нужда от това. Системата на преквалификация също не работи. Няма как един лекар със 6 седмичен курс да стане добър механик. Да не говорим, че държавната статистика в България идва с повече от година закъснение, което прави напасването на промени в икономическата конюнктура бавно и тромаво.

ГЕРБ обича да се извинява с дълговата криза. „Да свърши кризата, че ми се падна най-тежкото време в света.” казва ББ. Дори и златният век щеше да е най-тежкото време за човечеца, но за това друг път. Така, да изясним: Най-добре сме и Германия и Островът ни завиждат, от друга страна е най-тежкото време?! Малко звучи като онова русначе, което при вида на един немец питало баща си „Тате, защо след като сме спечелили войната ние ходим с галоши а те с обувки?”. Хем сме най-добре, хем е много зле. Върви та разбери какво е искал да каже Б.Б. Може би е има предвид „Добре сме, но ще се оправим…”. Или по-скоро съвсем не е наясно какво се случва в родината ни. Дълговата криза наистина не може да е оправдание, защото ГЕРБ наследи един от най-ниските държавни дългове в ЕС. И бавно, но сигурно го увеличава. Икономическата криза също звучи странно като обяснение, защото останалите страни от ЕС отчитат добър растеж.

Потапяме се във фактите подплатени с числа от националната статистика. Понеже тя е както звездите, които виждаме в небето (снимка на миналото), най-актуалните данни които можем да вземем са от януари 2011г. 1 599 521 са младежите между 19 и 34 години като компонент от общото население на България. Да видим сега колко от тези младежи какъв статус имат. 827 600 са заети, тоест осигуряващи се, защото освен тях има и други, които работят, но не се осигуряват, т.е. работят в сивия сектор. Тук е важно да подчертаем, че сивата икономика в България не е криминална, както министърът на финансите се опитва да ни внуши. По неговите думи сивият сектор е едва ли не частен сектор, чийто алчни собственици на малки и средни предприятия не плащат данъци и осигуровки, за да трупат печалби на влогове и да карат нови S-класи. В реалността обаче малките и средни предприятия притиснати от правителството се опитват да оцелеят по някакъв начин, и когато държавата вместо да ги стимулира ги притиска и рекетира те се опитват да оцелеят в това число и с икономии от плащания към държавата (която пък от своя страна остава големите компании и монополи да се вихрят на воля извън закона и правилата). Но да не се отклоняваме от основното. От тези 1,6 милиона младежи 285 265 учат във висши учебни заведение. Други 142 200 са регистрирани като безработни.

Простото изчисление показва, че остават едни 344 456 младежи, които не фигурират никъде, тоест са извън системата. 22% от всички младежи в страната не участват в системите на заетост, здравно и социално осигуряване сякаш те не съществуват за държавата. А тези младежи са или заети в сивата икономика, или са напуснали страната отдавна (но не с намерение да събират знания и опит, за да ги върнат тук) или са самозаети в селското стопанство. Последната група на пръв прочит не звучи толкова лошо, но в реалността това са младежи, които гледат една култура, събират реколтата от нея и в собственото си малко населено място я разменят за други материални блага – месо, картофи, домати. Настина звучи като от 18-ти век, но тези младежи ефективно са изключени от пазарната икономика. На практика те не участват в държавата, само живеят на територията и като немили-недраги. Да не споменаваме за някои екзотични мерки на ГЕРБ като повишаване на пенсионната възраст (на практика системата се „запуши” за хора, които искат да започнат работа), увеличаване на минималната работна заплата (която само увеличи осигурителните прагове) и политиката на икономии, които само изхвърлиха още повече младежи от системата и ги оставиха без всякаква надежда, че нещо може да потръгне в България.

Констатацията е наистина стряскаща. Докато в Европейския съюз, който се развива като икономика на знанието, целта е всеки младеж или да работи или да учи, в България 30% от младежите са в трети модус – нито работят, нито учат.

Иска ми се да разгледаме и преките чуждестранни инвестиции в България, но НСИ от 2 години насам не подава данни за тях към Евростат. В редчето за България там намираме нищо не значещи чертички, но и те не са достатъчни да замажат положението: България вече 2-ра година има отрицателен ръст на тези инвестиции, тоест те се изтеглят от страната оставяйки след себе си цяла армия безработни и обричайки малки населени места на доизживяване. Ненадминато постижение на правителството, при условие че то завари огромен фискален резерв, бюджетна дисциплина и най-ниските данъци в Европейския Съюз. Има едно малко „но”, което обезсмисля всички тези предимства: правителството е непредвидимо, своеволно се бърка където си поиска в пазара и според последния доклад на Европейската Комисия корупцията вече се е разраснала до чудовищни размери. Някак си е невероятно как ГЕРБ успя да затвори почти 20 000 малки бензиностанции, заради невъзможността им да отговорят на новите изисквания на НАП, а в същото време ЛУКОЙЛ (който внася над 90% от горивата в България) се радва на пълно спокойствие и отказва на постави електронни дебитомери на 6-те (да, шест) тръби, през който разтоварва всички танкери.

И докато правителството си прави оглушки за монополите в България и успя да прогони всички социални партньори от масата за преговори, Европейския Съюз ни отрежда челни места във все по-неприятни класации.

България е една от 12-те икономики на съюза, която отново е заплашена от рецесия. Темата дори не беше коментирана в българските медии, сякаш е маловажна. Бюджетът на държавата е уж балансиран, държавата ще се грижи за всички както преди 89-та, бизнесът също както младите пречи, най-добре е стопанската инициатива да я няма (ако не може да си плаща на който трябва за да я има). Само един поглед върху Националната програма за реформи на България (в съответствие с Европа 2020) оставя сериозни въпроси в читателя. В показателите на макроикономическата рамка виждаме, че към днешна дата нефтът трябва да е започнал да поевтинява, както и цените на храните, напитките и селскостопанските суровини. Тъкмо обратното показва реалността.

И една новина. Евростат току що публикува изследване на бедността и рискът от социално отпадане. Правилно сте се досетили, водим убедително. 42% от българите са на прага на бедността при стойности от 16-17% за ЕС-27. Разбира се бедността в България има и доста по-различни измерения от бедността в Холандия например. Няма как да пропуснем и факта, че тази стойност е по-висока именно в групата 0-17 години, при децата. 45% от децата у нас (Бъдещето на България) са засегнати. При това положение е малко трудно да се правят прогнози за България, в която образованието е поне на средно ниво и доходите ще се покачват. Да, и ние, младежите разчетохме посланието.

Та нека да бъдем честни с правителството. Скъпи ГЕРБ-ери, не е нужно, да ни хвърляте прах в очите с измислени закони за младежта и празни послания-обещания. Кажете ни честно и открито: „Скъпи млади хора, не ви искаме, вървете да си търсите късмета някъде другаде”. Но и с вас и без вас все повече млади хора „чаткат” за какво става дума и отлитат на запад. Доста са останали тук не заради правителството, а просто защото имат чисто сантиментални причини да са тук заради семействата си, или просто са толкова обеднели, че не могат да си купят дори един автобусен билет до Белгия.