Как се чисти Студентски град

Веселка Христова

“Да изчистим нашия кампус за един ден!” - някой се изкряска и хукнаха милите студенти да си чистят бутилките от бира и фасовете под прозорците. А в моята глава се загнезди един въпрос - кой би нарекъл Студентски град кампус...

За справка, думата campus ще рече територия, на която са ситуирани университетски сгради, включително и библиотеки, лекционни зали и паркови площи. А какво според Вас е съотношението между броя на дискотеките и броя на библиотеките на територията, където живеят студентите в София?

Библиотеката е една и е с размерите на мазе. А дискотеките чет нямат. Идеята на тази площ би трябвало е да е предназначена само за студенти, място, където да се създават условия за академична дейност и да се обучават млади хора, а не да се пиянства без край от сутрин до вечер. Смисълът на кампуса от една страна, е създаване на атмосфера, която да подтиква към учене, а от друга – някаква степен на аскетизъм и лишение от някои страни на живота. Следователно – ако ти се прибира пиян в пет сутринта – отиди на квартира – общежитията са за хора, които искат да учат през тези четири или пет години.

Проблемът за студентски град и липсата на адекватно място, където да пребивават студентите, които не са от София отдавна е факт. Факт е, че няма последователна адекватна политика за справяне с положението, факт е, че явно и на самите студенти не им пука за бъдещето им. Една от причините за това е самосъзнанието, че студентските години трябва да се “изживеят” добре. Не съм против това – всеки млад човек има нужда от преживявания и емоции. Въпросът е – когато изживяването се изражда в проституция, наркотици, алкохол, щракане с пръсти, хвърляне на салфетки и спане по V.I.P. сепаретата на няколко дискотеки?

Друга причина е, че ректорите и академичните съвети са много далеч от битовите проблеми на студентите. На тях не им минава дори за секунда през съзнанието дали си простираш дрехите върху парното или в банята, окачени върху въженце, дали си се хранил на стол или си ял бургери с неясен произход. На академичния съвет не му се вярва дори, че поне една трета от младите студентки, пребиваващи в общежитията упражняват най-древната професия и водят разни чичковци в стаите си през вечер.

Едно от качествените решения, които вероятно биха спомогнали за решаването на проблема е делегирането на задълженията по поддръжка на столовете и общежитията се прехвърли от университетите на “Студентски столове и общежития” ЕАД. Би следвало това да е орган, който да има административен капацитет за решаване на проблеми като пропускателен режим в общежитията, сигурност, битови условия, наеми, ремонтни дейности и т.н. И въпреки това – месеци след взетото решение – промяна няма. Решенията на проблемите няма да дойдат “магически” от небето. Не е адекватно в Студентски кампус да има други жилищни сгради, да е пълно с дискотеки, казина и барове, като за сметка на това да има само една библиотека, за която повечето студенти дори не предполагат, че съществува.

Едно от предложените решения бе Студентски град да се измести. Въпросът обаче си остана отворен, понеже не е ясно колко ще струва тази “авантюра” и откъде ще дойдат парите за изграждането на истински кампус с библиотеки, общежития и столове. А няма ли по-”евтино” решение - като например да се затворят всички заведения на територията около общежитията? Да се забрани продажбата на алкохол в близките магазни? Не е тайна за никого, че 90% от дискотеките в Студентски град се помещават в сгради, поверени на университетите. Защо по този въпрос се мълчи усърдно и никой не прави нищо? Защо малко след поредния фатален инцидент се оказа, че в кабинет 1009 в УНСС може да се закупи специална карта за отстъпка от цените на алкохола във всяка дискотека – и това със знанието, че и с благословията на ректора!

Какво значение има дали ще се измести студентски град, ако хората са си същите? Студентите ще продължат да пиянстват и да се избиват, студентките ще продължат да водят чичковци в стаите си посред нощ, домакините на блоковете ще продължат да се гушат с наеми “под масата”. И да изместим Студентски град, надали ще променим себе си. Когато липсва гражданското общество, тогава трудно можем да говорим за воля за промяна. Тази воля трябва да тръгне от самите студенти. Когато ние осъзнаем, че сме използвани за нечия финансова изгода, когато осъзнаем, че сме жертви на мръсния бизнес на някого – тогава има шанс да се промени каквото и да било.

“Да изчистим Студентски град” е инициатива, която трябва да се състои в рамките на гражданското общество, на диалога – и няма начин да се случи за “един ден”.