Може ли да се прави малък и среден бизнес?

Мерлин Шабан

Нека да започнем с понятията:

Дефиниция на понятието “малък и среден бизнес”

Най-общо понятието бизнес може да бъде дефинирано като покупко-продажба на стоки и услуги, с крайна цел получаване на доход под формата на печалба. Тази дейност се осъществява от малки и средни предприятия.

Дефиниция за малки и средни предприятия /МСП/ можем да открием в няколко закона. Основният е Закон за малките и средни предприятия, чийто последно изменение е през 2009 г. Това от своя страна доказва, че той не съответства на днешната пазарната конюнктура, нито на условията в които се намира България, а именно условия на криза. В Закона са посочени дефиниции на понятията микро, малко и средно предприятие. Ето и признаците за разграничаването им:

- микропредприятия са тези, които имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.

- малки предприятия са тези, които имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.

- средни предприятия са тези, които имат:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и

2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.

Тази дефиниция според мен не е правилна, тъй като тук липсва разграничаването по сектори, например производство на хляб и производство на алуминиев прокат. Двата вида производства са много различни по реализиран оборот, тъй като цената на първоначалната суровина е много по-висока при единия вид производство, отколкото при другия.

До тук с дефинициите, нека да разгледаме проблемите на малките и средни предприятия. Ще опитам да представя развитието на една виртуална такава, наречена на кратко „Фирма”.

Ако предположим, че нашата „ Фирма” ще се занимава с търговия на стоки и услуги, и ще бъде дружество, то трябва да мине през следните процедури, преди да започне да функционира:

1. да запази име в Търговски регистър,

2. да открие набирателна сметка на името на новата фирмата,

3. да притежава комплект от документи, изготвени от юрист и заверени при нотариус,

4. да се впише в Търговски регистър,

5. да декларира започване на дейност в НАП,

6. да закупи касов апарат,

7. да се регистрира в съответната община, като е нужно да притежава документи за помещение ,удостоверения от Здравна инспекция и противопожарна служба и др.

Така изброените процедури за откриване на дружество и започване на дейност, отнемат поне 2 работни месеца, тъй като всяко едно удостоверение има минимален срок на издаване 14 работни дни, а по-бърз срок е свързан с допълнителни разходи за предприемача.

Нека не забравяме, че всеки документ се заплаща, всяко едно вписване, както и съответният адвокатски хонорар. По мои изчисления всичко това струва около 700 лева. Да не забравим, че ако фирмата е специализирана, се изискват и допълнителни удостоверения за започване на дейност, което от своя страна е свързано с разходи и време. Като пример ще дам предприятие в хранително-вкусовата промишленост, или малък снек-бар, или заведение за бързо хранене. При всички тях, се изискват специфични разрешителни от Агенция по храните, оборудване от неръждаем материал, поддържане на технически средства /хладилници – минимум 2 броя/ и др.

От всичко гореизброено се вижда времето за откриване и започване на дейност на МСП, както и паричните средствата, които са нужни. Да не пропуснем и факта, че в седемдневен срок от започване на дейността в НАП се подава декларация и започва осигуряването на съдружника или собственика на МСП, като минималния осигурителен доход е 420 лв. Осигуровките върху него още първия месец само за съдружника са в размер на 123.06 лв. Ако имаме работници трябва да имаме готовност за заплащане и на техните осигурителни вноски, което допълнително би отежнило състоянието ни.

Щом вече имаме открита и функционираща фирма, трябва да започнем с дейността, а именно основното предназначение на предприятието, което сме изградили. Така започват и проблемите. Най-общо бих ги разграничила, като икономически, политически, юридически, морални и психологически, и управленски.

Икономическите проблеми

на малкия и среден бизнес се свързват със състоянието на икономиката в съответната страна, в която се произвеждат и търгуват стоките и услугите. Българската икономика е в тежка рецесия, което не позволява на бизнеса да се развива. Доходите на населението намаляват, потреблението се свива, оттам бизнеса не може да изплаща по-високи възнаграждения на своите работници и служители. От друга страна държавните регулатори са установили високи цени, за нашия стандарт на живот, на основните битови услуги, като електроснабдяване и пренос, водоснабдяване, топлофикация, горива. Доходите на населението не се променят, а стойността на месечните режийни нужди се повишава. Така те свиват своето потребление, което води да намаляване на капацитета на производство и търговия на бизнеса, оттам намаляват и данъците върху печалбата, данъци върху имущество, данъци върху доходите на физически лица. По този начин намаляват и приходите в държавата. Това е основният и най-голям проблем на икономиката на България. Защитата на монополистите в енергийния сектор, води до спад в икономиката и потреблението на гражданите.

Друг икономически проблем е увеличаването на минималните осигурителните прагове за различните видове професии. Тази крачка на правителството, затормози допълнително бизнеса, като по този начин накара работодателите и работниците да плащат по-високи месечни осигурителни вноски. Нито една от двете страни в трудово-осигурителното правоотношение не желае този акт на правителството и затова започна масово преминаване на непълно работно време с цел намаляване на осигурителния доход. Като по този начин работниците желаят да получават повече парични средства „на ръка”. Това е много сериозен проблем за всеки малък и среден бизнес и влияе твърди негативно върху стартирането на т.н. „Фирма”.

Икономически проблем е и банковата система в България. Търговските банки, спряха да отпускат инвестиционни, както и оборотни парични средства, тъй като в резултат на криза, необслужваните кредити се увеличиха драстично. Повиши се и сконтовия процент, с който банките оценяват имуществото служещо за обезпечение. Поради това се намалява желания размер на кредита. Обезпечението се обезценява, тъй като цените на имотите в момента са по-ниски, от покупните преди няколко години. След като малкия и среден бизнес не получи желан размер кредит, липсват оборотни средства и така се достига до невъзможност за закупуване на суровини, стоки и материали, както и невъзможност за обслужване на регулярните държавни плащания, като здравни, социални осигуровки и данъци. Вече „Фирма” е изправена пред почти неразрешим проблем. Недоразумение е и, че банките , могат едностранно да вдигат договорените лихви, в размери изгодни за самите тях. Това води до непредвидени разходи за бизнеса и до евентуален фалит в някои случаи. Няма законова уредба, която да задължи търговските банки да не променят надбавките си към лихвените проценти , през договорения период на кредита. Ако кредитополучателя не подпише анекс към договора за увеличаване на лихвата, той става автоматично предсрочно изискуем. Малките и средни предприятия в повечето случаи, нямат готовност за погасяване и се налага преподписване на по-високи лихвени проценти и увеличаване на разходите им за такива . Оттам се намалява капацитета на дейността, разходите за заплати. Виртуалната ни „Фирма” е вече пред фалит. А всичко това води до увеличаване на безработицата в държавата.

Навлизането на чужди търговски вериги в България има два аспекта – положителен и отрицателен. Отрицателният може да се счита като икономически проблем. Той е свързан основно с договорените търговски отстъпки между производители и търговските вериги, които варират между 30-40% от продажната стойност. Друг въпрос е и отложеното плащане, което бави търговския оборот и увеличава междуфирмената задлъжнялост. Тъй като чуждестранните вериги са повече посещавани от населението, производителите се съгласят с условията им, колкото и да не са изгодни, с цел реализиране на продукцията си. Печалбите от търговските обекти се изнасят в централните управления на международните вериги магазини и в България остава много малка част от тях.

Положителният аспект е свързан с работните места, които се осигуряват от търговските вериги, плащането на здравни и социални осигуровки, както и подобряване на инфраструктурата. Но на каква цена – за сметка на малкия и средния бизнес.

Политическите проблеми

са свързани с мерки, които правителството не предприема за опазване и насърчаване на малкия и среден бизнес. Също така и с фискалната политика, която се провежда в страната, и с институционалната уредба в държавата. В условия на криза, държавната политика трябва да е насочена към социална обезпеченост на гражданите,подкрепа и стимулиране на малкия и среден бизнеса, а не към изграждане на инфраструктурни обекти, както е в нашия случай. Държавата трябва да предприема антикризисни мерки, като намалява данъците, отсрочва данъчни и осигурителни задължения, привлича външни инвеститори, регулира монополните структури. Това не е лесен процес, тъй като в държавната хазна средствата са ограничени, и още по-лошото е, че приходите намаляват. Населението изпитва трудност за заплащане на данъчната си тежест,а именно тя е основния източник на приходи в държавата. Намаляването на държавните служители не е най-добрия подход за справяне с кризата, тъй като така се увеличава безработицата, както и социалните разходи в държавата. По-ефективният вариант е всички, работещи в държавната администрация, и по точно тези с недостатъчна или несъответстваща квалификация да се преквалифицират, така че да бъдат полезни с труда си. Всеки един чиновник, трябва да бъде със съзнанието, че неговата работа зависи изцяло от гражданите, и че ако тях ги няма, няма да има какво да работи и самия той. Всяка една длъжност е продиктувана от нуждите на население, и всяко едно трудово възнаграждение се изплаща от доходите на гражданите. Затова всеки държавен служител, трябва да се отнася с уважение към гражданите, които обслужва, да им помага и да им бъде полезен. Все пак всеки служител извън работното си време е и гражданин на България.

Юридическите проблеми

са тази част от законодателството, която пречи за развитието на малкия и среден бизнес. Законовата система, не благоприятства съществуването на МСП. Като пример за такъв закон може да бъде посочен чл.120 от ЗДДС за солидарната отговорност. Най-общо казано всеки един некоректен търговец или производител при невнасяне на своя данък добавена стойност натоварва купувача с тази данъчна тежест. Друг неблагоприятен пример може да бъде двойното осигуряване на собствениците на дружества, които работят по трудов договор в друго предприятие. Дори и да няма дейност или с минимален оборот, законът предвижда минимално осигуряване върху 420.00 лв., като в същия момент полага труд и в друго предприятие като осигуровките там са върху съответния професионален код. Неблагоприятен закон е и Законът за защита на конкуренцията. Законът за Търговския регистър пък изисква публикуване и плащане на държавни такси за предприятия, не извършвали стопанска дейност в рамките на изминалата календарна година. Във всеки един закон санкциите са прекалено високи, въпреки че са с възпитателна цел е по-добре преди да бъдат наложени да се съставят предписания на нарушителите, тъй като всяка една допълнителна глоба би ощетила МСП.

Моралните и психологически проблеми

са изцяло свързани с мисленето и разбирането на всеки един предприемач и потребител. Предприемачът (търговец или производител) от своя страна трябва да бъде с мисленето и разбирането за заплащането на всички дължими данъчни и осигурителни тежести, а не за съответното им укриване. Трябва да се вярва в постигането на целите, въпреки трудностите и пречките, с който се сблъсква. Трябва да предоставяне на населението конкурентни стоки и услуги, като по този начин придобива съответен пазарен дял. Предприемачът трябва да има подобаващо отношение към потребителя (все пак купувачът винаги има право). От своя страна потребителите трябва да мислят за изгодата , която получават от продукта, а не за печалбата която реализира производителя. Трябва да имат съзнанието за закупуване на родни стоки, а не такива с външен произход. Трябва да са наясно със съдържанието на стоките, които получават и на база на това да сравняват цената на съответните продукти. Всеки един гражданин - продавач, купувач, производител, потребител трябва да приеме идеята за общото благо и всеки един лев вкаран в държавната хазна като данък да бъде гордост за самия него и да се чувства съпричастен към общото благо. Трябва да има повече вяра в институциите и управляващите структури.

И точно с идеята на президента, лансирана наскоро, за активиране на младите хора в сферата на малкия и средния бизнес, би направила следните

Предложения за стимулиране на малък и среден бизнес:

1. Първите години на дейност на предприятието (на „Фирмата”) да не се плащат данъци; данъчни облекчения за новосъздадени предприятия;

2. Осигурителни облекчения - отлагане във времето на дължимите осигурителни вноски с минимални лихви;

3. Нисколихвени държавни заеми за подпомагане на стартиращи МСП;

4. Държавна подкрепа на браншовите организации;

5. Регулатор при внос и износ на стоки;

6. Регулиране на верига магазини относно ценовата политика, насочена към МСП;

7. Предоставяне на обучения за начинаещи предприемачи в различни икономически области;

8. Регулиране на банковите лихви, такси и комисионни, затрудняващи и утежняващи МСП;

9. Стимулиране при внедряване на нови технологии и инвестиции в съществуващи МСП; държавни облекчения в зависимост от стойността на инвестицията;

10. Контрол и ограничаване на фирми, ощетяващи държавата и бизнеса с измамни схеми.

Тогава би могло да се очаква, че и виртуалната ни „Фирма” ще има бъдеще.