Човешко благоденствие чрез глобализация

Вернън Смит

В тази лекция икономистът и нобеловият лауреат Вернън Смит изследва нарастването на човешкото благосъстояние с експанзията на пазарите и обяснява защо глобалния капитализъм генерира човешко благоденствие.

Вернън Смит е професор по икономика в университета Чапман в Калифорния и пионер в нововъзникващия раздел по „експериментална икономика”. Неговото изследване е фокусирано върху: стоковите и капиталовите пазари, появата на ценови балони, редуването на икономически цикли, финансовите пазари, ресурсната икономика и растежа на пазарните институции.

През 2002 година той получава Нобелова награда по икономика за „началото на научни експерименти като средство за емпирични икономически анализи, особено в изучаването на алтернативни пазарни механизми”. Той има множество публикации в световни икономически журнали, както е и автор на много есета по експериментална икономика. Смит е световноизвестен лектор и е разработил програми да внедри експерименталната икономика не само за генериране нови идеи за икономическите процеси, но и за изучаване на икономическите принципи. Либерал по убеждения.

***

Моята реч днес е изпълнена с оптимизъм. Посветена е на обмена и пазарите, които ни дават възможности за развитие и специализация на знанието. Такава специализация е в основата на цялото човешко благосъстояние и е единствен източник на устойчиво човешко благоденствие. Това е същността на глобализма.

Предизвикателството е, че съществуваме паралелно в припокриващи се светове на обмен. Първо ние живеем в свят на личен социален обмен, базиран върху взаимодействието и споделените норми на малки обществени групи, семейства и общности. Фразата „задължен съм ти” е добре позната в множество езици, с която хората доброволно изразяват задължеността си за услуга. От праисторически времена, личния обмен е предпоставка за разделение на труда /лов, земеделие и производство на сечива/ и е базисна основа за повишаване на производителността и благосъстоянието. Това разделение на труда дава възможност първобитните хора да мигрират по цял свят. Така специализацията е в основата на глобализацията дълго преди появата на формалните пазари.

Второ, ние живеем паралелно в свят на неперсонифициран пазарен обмен, където общуването и взаимодействието постепенно се превърна в търговия между непознати, на стотици километри един от друг. Чрез персоналния обмен, ние целим да помагаме на другите. Пазарното възприятие е доста различно и всеки участник цели собствена печалба. Въпреки това натрупаният опит показва, че същите индивиди, които са склонни към персонален обмен, се стремят да оптимизират печалбите си на борсата. Без да имат такова намерение, те оптимизират общите блага, получени от групата. Защо? Заради правото им на собственост. Персоналният обмен се гради върху доброволното взаимно съгласие на страните. При неперсонифицирания пазарен обмен господстващите правила, забраняващи да получиш без да дадеш в замяна, са институционализирани в норма. Следователно двата свята на обмен функционират на еднакъв принцип – трябва да дадеш за да получиш.

Фундамента на благоденствието

Пазарите на стоки и услуги, които са фундамент на благосъстоянието, определят степента на специализация. В организираните пазари производителите имат относително предвидими разходи за продукция, а потребителите разчитат на относително предвидими доставки на стоки. Тези често наблюдавани пазарни дейности са невероятно ефикасни дори при сложни пазарни взаимоотношения и комплексна търговия.

Също така при направеното пазарно проучване хората по принцип отричат, че може да има предвидимост при определяне на окончателните търговски цени и относно обема на стоките, които ще купят и продадат. В действителност пазарната ефективност не изисква голям брой участници, пълна информация, икономически познания или други специфични предпоставки. В края на краищата хората са търгували доста преди да е имало икономисти, изучаващи пазарните процеси. Всичко което трябва да знаете е кога правите повече или по-малко пари и дали имате възможност да коригирате при необходимост поведението си.

Отличителен белег на пазара на стоки и услуги е разнообразието – разнообразието от вкусове, човешки умения, познание, природни ресурси, почва и климат. Но разнообразие без свобода на обмен предполага бедност. Няма човешко същество, дори достатъчно надарено с някакво умение или притежаващо някакъв ресурс, което да преуспее без да има възможност да търгува. В свободния пазар, ние зависим от други, които не познаваме, не сме виждали и дори не разбираме. Без пазари ние ще сме бедни, окаяни, затворени и невежи.

Пазарите предпоставят социално взаимодействие и икономически обмен. Никой не го е изразил по-добре от Дейвид Хюм преди повече от 250 години – съществуват само 3 естествени закона: правото на собственост, взаимното сътрудничество и изпълнението на обещанията. Това са изначалните основи на реда, които прави възможни пазарите и благоденствието.

Естествените закони на Хюм произлизат от древните библейски заповеди – не кради, не пожелавай имуществото на ближния, не лъжесвидетелствай. Кражбите разпиляват благосъстоянието и обезсърчават продуктивността. Желанието да се притежава имуществото на другия предполага преразпределение на благата, което застрашава желанието за извършване на утрешна жътва. Лъжесвидетелстването подкопава устоите на обществото и присъщите за всяка човешката личност - инициативност, търговско доверие, дългосрочно планиране и персонален обмен.

Единствено пазарите доставят благата

Икономическото развитие е обусловено от свободното икономическо и политическо устройство, където се зачита върховенството на закона и се гарантира частната собственост. Силно централно планирани икономики, въпреки опитите си са се проваляли да доставят благата. Има множество примери на големи и на малки държави /от Китай до Нова Зеландия и Ирландия/, където властите са вдигнали поне някои бариери пред икономическата свобода. Тези държави имат забележителен икономически растеж, като позволяват на хората да се стремят към икономическо благоденствие.

Китай е направил значителни стъпки в посока на икономическата свобода. Точно преди година Китай промени конституцията си, да позволи на гражданите си да притежават, купуват и продават частната си собственост. Защо? Един от проблемите, с който китайското правителство се сблъска беше, че гражданите купуваха и продаваха имущество дори без да са разрешени такива трансакции от властите. По този начин гражданите, които търгуваха, нарушаваха закона. Чрез признаването на частната собственост, централните власти се опитват да подкопаят из основи корупцията сред местните бюрократи, която доста трудно се следи и контролира централизирано. Тази конституционна промяна е практическо средство да се ограничи ширещата се корупция и политическата намеса в икономическото развитие.

Въпреки че тази промяна не е резултат от политическа склонност за по-голяма свобода, тя ще повлияе благоприятно за създаването на по-свободно общество. Вече има и резултати от конституционната промяна: 276 от 500-те най-влиятелни компании понастоящем инвестират в огромен бизнес парк близо до Пекин, отдаден под наем от държавата за 50 години.

Примерът с Ирландия илюстрира правилото, че може и малките държави да имат растеж благодарение на либерална икономическа политика. В миналото Ирландия беше основен източник на емигранти. От това се възползваха САЩ и Великобритания, които привлякоха елита на ирландското общество, бягащ от трудния живот в родината си. Само преди две десетилетия Ирландия спадаше към държавите от третия свят, но понастоящем надминава дори бившия си колонизатор по доход на глава от населението, като става значима европейска държава. Според статистиката на Световната банка, ирландският индекс за растеж на БВП скача от 3,2 процента през 1980 г. до 7,8 процента през 1990 г. Ирландия понастоящем е осма държава в света по БВП на глава от населението, докато Великобритания заема петнадесета позиция. С насърчаване на директните чужди инвестиции /вкл. рисков капитал/ и с благоприятна финансова политика и с помощта на информационните технологии, Ирландия направи значителен прогрес и не само запази, но и върна значителна част от елита си зад граница.

Младите хора се връщат главно заради открилите се нови възможности, вледствие ирландската либерална икономическа политика. Така нареченото предприемачество, базирано на знанието, създава условия за благоденствие и благосъстояние на хората не само в Ирландия, но и във всички държави по света. Съдбата на емигрантите илюстрира как лошото държавно управление може да бъде заменено с политика, създаваща условия за нови икономически възможности, която да спре изтичането на човешки капитал от държавата.

Няма основания за страх

Съществена част от процеса на промяна, растеж и икономическо благоденствие е да позволим създаването на работни места да зависи от напредъка на технологиите. Възпирането на местните компании от износ на производство, няма да възпре чуждите компании. Чрез износ на производство чуждестранните компании ще намаляват разходите си, ще намалят цените си и ще модернизират технологиите си, като пози начин ще имат голямо предимство на пазара.

Един от най-добрите примери за износ на производство беше хода на текстилната промишленост да се премести от Нова Англия /регион в североизточната част на САЩ на юг след Втората световна война, заради по-ниското заплащане на труда в южните щати. Както се и очакваше, това повиши заплащането на труда в южните щати, а промишлеността в края на краищата се премести в държави от Азия /с по-нисък стандарт/.

Но работните места не се изчерпаха в Нова Англия. Текстилната промишленост беше заменена от високотехнологична индистия: електронна информация и биотехнологии. Това даде ограмни нетни печалби за региона, въпреки загубата на една от значимите си индустрии. През 1965 година Уорън Бъфет купува текстилната компания Berkshire Hathaway, една от няколкото изчезващи в щата Масачузетс. Той се използва огромния спадащ паричен ресурс на компанията като база за реинвестиране на парите в множество подценявани бизнес начинания. Те са забележително успешни и 40 години по-късно компанията на Бъфет е оценена на 113 билиона долара. Понастоящем ставаме свидетели на същия преходен период в компании като К-Mart и Sears Roebuck. Нищо не е вечно: стария бизнес запада и ресурса се пренасочва в други бизнес начинания.

Националното бюро за икономически анализи дакладва за ново проучване за местните и чуждестранни инвестиции направени от американските мултинационални корпорации. Проучването показва, че на всеки долар инвестиран зад граница, се равняват три и половина долара инвестирани в САЩ. Това доказва, че съществува взаимозависимост между чуждестранните и местни инвестиции: когато едните нарастнат, другите нарастват също. Mckinsey and Company оценява, че на всеки инвестиран долар на американските компании в Индия, съответства 1,14 долара постъпващи в бюджета на САЩ. Около половината от този приход постъпва по сметка на инвеститорите и клиентите им, а останалата част се разходват за създаването на нови работни места. В сравнение данните за Германия сочат, че при всяко инвестирано евро в чужбина, се генерира само 80 % печалба за местната икономика, основно заради нивото на заети немски работници, което е доста по-ниско поради множеството мерки за държавни регулации.

Вярвам, че докато САЩ са водещи в областта на иновациите, няма от какво да се страхуваме от износ на производство и имаме значителни основания да се опасяваме, ако нашите политици се противопоставят на този процес. Според данни на Института за международна икономика, повече от 115 000 високоплатени работни места за компютърни специалисти са създадени в периода 1999-2003 година, докато 70 000 работни места са закрити поради износ на производство. По същия начин в сферата на обслужването, дванадесет милиона нови работни места са открити за сметка на закритите десет милиона. Това явление на бърз технологичен преход и замяна на стари работни места с нови характеризира икономическото развитие.

Чрез износа на производство зад граница, американските компании кумулират парични средства, което им дава възможност да инвестират в нови технологии и нови работни места, за да останат конкурентноспособни на световния пазар. За съжаление не можем да оценим ползите без да се абстрахираме от болката, преживявана в този преходен период. Промяната е естествено болезнена. Болезнена е за онези, които губят работата си и трябва да търсят ново препитание. Болезнено е за онези, които рисковано инвестират в нови технологии и губят. Но печалбите, кумулирани от печелившите, генерират ново благосъстояние за икономиката като цяло. Тези активи в замяна консолидират пазара и насърчават конкурентноспособността.

Глобализацията не е ново явление. Това е съвременна дума, описваща изначално заложен човешки стремеж, дума описваща търсенето на благоденствие чрез обмен и световна експанзия на специализацията. Това е дума характеризираща мира. Според мъдрото прозрение на големия френски икономист Фредерик Бастиа, ако стоките не минават границите, войниците ще го правят.

Текстът е публикуван в сборника „The Morality of Capitalism”, Jameson Books Inc. Otava, 2011