Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Размисли върху Гърция

Yazdıre-Posta

Cuma, 29 Haziran 2012 10:04

There are no translations available.

Емине Гюлестан

Балканите несъмнено са, ако не друго, интересно място за живеене. Когато под една или друга форма се заговори за Балканите, асоциацията за национализма е едно естествено продължение на размислите около нашата географска ширина.

Мой колега, англичанин, на тръгване за Румъния на официална визита, ми каза: „най-много ме е страх от Балканите.” На въпроса защо, ми подхвърли: „там има нещо тъмно.” Тъмно е да, особено някои страници от общата ни история. Тъмни хора, с тъмни автобиографии са реалността за повечето пост-комунистически държави на Западните Балкани. Единствено Гърция не е била част от Източния блок и погледнато през призмата на пост-тоталитарно общество Тя не носи негативите наследени от комунистически режим (политическа система обособена от често популистки и с размити идеологии партии и по-важното „слаби” институции) поне привидно. Тука следва да се отбележи,че периодът между 1967 – 1974, когато Гърция е под режима на военните (Хунта) е подложена всъщност на т.нар. дясна диктатура и на 06.05.2012 г. за първи път в новата история на Гърция, в 300 мандатния и парламент, места печели една неонацистка партия.

Явлението „Златна Зора” получи широк отзвук в международните медии. Слоганът „Гърция на гърците” звучи познато, нали? Като „България над всичко.” Убедена съм, че мога да намеря много подобни изказвания от заобикалящите ни държави. Въпросът не е дали мога да намеря гръмко звучащи лозунги, а защо една държава член на Европейския съюз от 1981 година насам, с най-висок жизнен стандарт на Балканския полуостров поднесе такава изненада на последните избори през месец Май тази година. Някой дали е допускал получаването на приблизително 7 % подкрепа за една неофашистка партия, в страна член на ЕС от 31 години насам? В известен смисъл, на политическия небосклон на Европа има доста крайно десни партии. Като се започне от Холандия с Партията на свободата на Герт Вилдерс (анти-ислямска и анти-имигрантска риторика) и се стигне до партията Йоббик в Унгария (анти-ромска и националистическа риторика). По-интересното не е европейската тенденция, а по-скоро Балканската реалност, където национализмът е запазената марка по време на избори, а Гърция в повечето представи е най-успешният пример за едно развито гражданско общество, където цари толерантност, поне привидно.

Притеснителното в случая, не е националистическият дискурс на партията, а символите с които си служи. Поздравът им е открито хитлеристки, а емблемата наподобява свастика. Риториката им е анти-имигрантска, както и анти-малцинствена. Противопоставят се на рестрикциите наложени от ЕС, като не предлагат изход от кризата. Политиката да „назовем” врага винаги се оказва успешна особено в ситуация на икономическа дисфункционалност на системата. Врагът в момента се оказват кредиторите и имигрантите. В тази обстановка, според официални данни на МВнР в Гърция пребивават около 80 - хиляди Български граждани, част от които не плащат данъци и работят на „черно” (по неофициални данни в Гърция пребивават около 150 хил., ако не и повече). Тези наши съграждани попадат сред виновниците, ако съдим по риториката на „Златна Зора”. Как се чувства българинът? Разгледах електронната страница на вестник „Атака,” където партията „Златна Зора” беше описана в една от статиите със следните думи: „... в действителност антиимигрантската партия, която получи 7% от гласовете, е типична етнонационалистическа формация (подобна на БНС у нас), която предпочита да гледа към миналото, отколкото към бъдещето.” (Георги Сенгалевич, НМО-АТАКА.) Направих тази малка справка, само защото двете партии се идентифицират като крайно десни и националистически. Разликите и приликите открийте сами.

Поради невъзможността да достигнат до политическо споразумение за управлението на страната, в Гърция се стигна до предсрочни избори. В този промеждутък интересните събития не бяха рядкост, главната роля много често беше изпълнена от „Златна зора” и нейните привърженици и симпатизанти. Въпреки че радикализирането на Гръцкото общество е крайно нежелателно, това е и крайно предсказуем процес. След почти месец, светът и по-специално Европа, отново се концентрира върху изборите в южната ни съседка. Имаше прогнози, анализи, страхове и надежди. Повечето коментари, които прочетох в интернет изразяваха оптимистична нагласа, „белким” гърците ще се вразумят и направят „по-правилния избор” под диктата на Европа. Лично аз вярвах, че „Златна Зора” ще намали чувствително процентите получени на изборите на 06.05.2012 и даже няма да успее да влезе в парламента. Тази ми вяра още повече се захрани и от кадрите, където депутат от „Златна Зора” шамароса свой политически опонент и заля друг с вода. Но, уви партията успя да вземе близо 7% (точно 6.9%) подкрепа наново, затвърдявайки позициите си и получавайки за първи път легитимност и 18 места в Гръцкия парламент. Въпреки призивите на политическите опоненти, като се започне от лидера на ПАСОК г-н Венизелос „Рискуваме да се върнем десетилетия назад, към 50’те и 60’те”[1] и тази на лявата СИРИЗА за „общ фронт срещу неонацизма,”[2] „Златна зора” вече не е просто маргинализиран политически субект, а по скоро част от новата политическа реалност на Гърция.

В периода между последните и предсрочните избори медиите няколкократно информираха за зачестили атаки срещу имигрантите, а и преди въобще „Златна зора” да получи такъв широк отзвук е била свързвана с тези си и подобни хулигански прояви. След излъчените кадри на говорителя на „Златна зора” в телевизионното предаване, за което споменах по-горе бяха организирани антифашистки протести (с лозунги неонацистите вън) в няколко града. Макар че тази проява навярно е закъсняла и е по скоро продиктувана от агресията, която беше видима на телевизионния екран, беше реална и насочена срещу „своите”. От друга страна, имаше и интерпретации, че тази проява е всъщност срещу статуквото и това е основната причина за запазване на 7% успех на изборите на 17 юни тази година. Обяснявайки си получаването на такъв процент на последните избори единствено с този факт, смятам че, рискувам да омаловажа може би реалните тенденции, а и проблемите и опасностите, които крие и е една такава партия. Така или иначе тези 7% могат да се окажат симптома на една неизлечима болест. Демокрацията и евроинтеграцията не е гарант за едно отворено и толерантно общество. Проблемите са също свързани и със законовата уредба на Гърция що се отнася до т.нар. език на омразата. Има спекулации за връзка между „Златна зора” и гръцката полиция.

Изборните резултати бяха интерпретирани като заявка за проевропейски дискурс на политиката, сформираното правителство даде ясен знак, че възнамерява да изкара 4 – годишния мандат. Дали това ще се случи предстои да видим. По-обезпокояващото е при тези социоикономически условия на Гърция, колко уязвимо е всъщност правителството. Дали би имало политическата смелост да се противопостави на екстремни прояви от страна на „Златна зора”?

Този кратък анализ по същество не е дълбинен. Целта е само да се зададат въпросите, които ни убягват много често втренчени в мащабната картина на политическите събития. Оставяйки настрана темата около икономическата криза, какво би станало ако всички наши съграждани биха били принудени да се завърнат в България?

А какво правим, когато ставаме жертва на социо-политическата реалност без пряко да носим отговорност за това? Чудно ми е колко от нас реално са помислили за българските граждани в Гърция , че всъщност и те попадат под призива за спасение на Гърция от тях – имигрантите. Означава ли това,че индивидът започва да мисли като другите само, когато попадне в подобна на другия ситуация?

Да бъдеш виновникът за нефункционалността на една цяла държава, без в същност да си виновен е леко да се каже обидно и неправилно. Но в политиката на някои парти няма морал.

Така изглежда, имаме да извървим дълъг път до идейните бащи на обединена Европа. Не е ли редно всички да си зададем въпроса Quo Vadis Europa?


[1],[2] Китсантонис Н., „Крайно десен политик в Гърция зашлеви опонент в ТВ предаване” 07.06.2012, http://www.nytimes.com/2012/06/08/world/europe/greeces-far-right-politician-attacks-female-rivals-on-tv.html?_r=1б