„Балкански синдром”

Йозлем Садкова

Образованието и начина на обучение е сред най-важните аспекти в държавната политика. Образователната квалификация е от решаващо значение при кандидатстване за работно място и професионална реализация. Европейски изследвания от началото на годината сочат, че категорията на хора без никакви перспективи в България е двойно по-голяма от средния показател за ЕС.

Вече са ясни резултатите от тазгодишните матури – най-ниският досега. Средната оценка по български език и литература е 4.18. Двойките са 3336, докато миналата година са били 2391. Максималният брой точки 100 е бил достижима величина само за един зрелостник.

От Министерство на образованието побързаха да оправдаят слабите резултати с това, че през тази година критериите за оценяване били завишени. Затрудненията на задължителната матура по български език са нормални, според експертите на просветното министерство.

Зам. министърът на образованието Милена Дамянова обясни, че е прибързано да се правят заключения за общото ниво на випуска, тъй като тазгодишният вариант на матурата е съдържал по-трудни и задълбочени въпроси, изискващи повече знания от учениците. Другата причина, според зам. министър Дамянова е, че голяма част от зрелостниците не четат внимателно въпросите и техните условия и очевидно не са се запознали с промените, направени във формата на изпита, което обяснява по-слабите оценки.

"Резултатите не означават, че учениците са по-неграмотни. Задачите проверяват в по-голяма дълбочина проверяваните компетентности", коментира Евгения Костадинова от МОМН.

Спад бележат и резултатите на зрелостниците от изпитите по математика, история, география и чуждите езици.

Некоректно зададени въпроси не липсваха и тази година. Спорен бе въпрос № 8, в него се иска абитуриентите да посочат едно от четири изречения, в което е допусната граматическа грешка:

„8. В кое от изреченията е допусната граматична грешка?
А) Пътуващите трябва да внимават, тъй като има опасност от падащи камъни в Кресненското и в Искърското дефиле.

Б) Наслаждаваме се на уникалната панорама и се опитваме да запазим миговете красота с помощта на фотоапаратите.

В) Близо до селото имало буйна река, която след едно земетресение станала подземна, образувайки множество пещери.

Г) Пред най-близките поетът споделя, че предпочита и се вдъхновява от класическата музика и от красивите природни гледки.

( верният отговор е Г.)”

Учители сигнализираха за конкретният въпрос №8, а проф. Владко Мурдаров, ръководител на Секцията за съвременен български език при Института за български език на БАН, потвърди, че е некоректно зададен: „В нито едно от посочените изречения не е допусната граматическа грешка“.

Броят на двойките по литература е 3336 (5,49%). В сравнение с предната година слаб успех са изкарали 2391-ма (4,75%).

През 2008 г. средният успех по литература е 4,41, през следващите две - 4,29. През миналата година е бил 4,49, а тази е 4,18.

И тази година резултатите от матурите ще останат просто като данни.

Вузовете ще посрещнат все по посредствени първокурсници, от МОМН ще оправдават крахът в образователната система, ако е нужно дори с климатичните условия. Независимо от това, че българската младеж е в челите места по малограмотност в Европа, като че ли тук всички работят само за престижа на учебните заведения и образователното министерство.

България винаги е била страна, която догонва своите европейски партньори. Стремим се да догоним техните стандарти, техните заплати, но що се касае до образователната програма, начина на оценяване, стандарти в обучението - то ние се абстрахираме тотално от примера на западните държави. Дори чиновници от МОМН с лека обида коментират препоръките на европейците, касаещи неспособността за справяне с ширещата се неграмотност сред младото поколение.

А дали децата на демокрацията, някак си погрешно разбраха свободата...

Всяка година в навечерието на месец май, по улиците заживяват героите от филмите на Емир Костурица. Родители и абитуриенти трескаво се подготвят за баловете, тържества с цялата фамилия, песни танци, рокли - живот като на сватба.

Колкото до страстите свързани с матурите, те са по-различни. Там удовлетвореността, че най - накрая е приключил времевият етап на средното образование е по-силна от притесненията за това, как ще се представи на задължителните матури - Балкански синдром. И отново ще се поздравим се с дипломи, за които само сме платили.

За това, от кого трябва да се потърси отговорност за създалата се ситуация, отговорите са много.

Обсъжданите проблеми с родителите, касаещи завършването, не са проблеми свързани с не усвояването на учебния материал, а проблеми с подговката за така чаканият бал (с липсваща традиционност у нас).

В училищата на преден план са проблемите с делегираните бюджети, намаляване на бройката ученици и други аспекти, фокусирани върху финансовите показатели.

Университите, те отдавна са се превърнали от учебни учреждения във финансови. Водещо в политиката на висшите учебни заведения са запълването на бройката пърокурсници, с цел да не бъдат закривани специалности. За това говори и фактът, че броят на свободните места са повече от желаещите.

Колкото до Министерството, неговата политика е да не се оронва престижа на българското образование, като цяло.

Според доклад на Световната банка, относно конкурентоспособността на България, в световен план е необходимо да се направи повече, за да може страната да се сравнява благоприятно с другите нови страни-членки на ЕС, както и с държавите с растящи икономики от Азия и Латинска Америка. Да се инвестира повече и по-ефективно в научноизследователски дейности, е основен фактор за укрепване на икономиката на страната и за отключване на потенциала за интелигентен растеж, т.е. политическият елит е длъжен да осигури благоприятна среда на работа на научните изследователи, да се инвестрира в образователната сфера. Действителността в България обаче е друга, за това може да се съди и от ситуацията, в която се намира БАН.

Днес висшето образование покрива някогашното средно образование. Разминаванията в критериите за оценяване в България и Европа са огромни. Много добър 5 В се равнява на среден 3 С в повечето европейски държави.

Дори фактът, че част от университетите в България притежават сертификат, с който да бъдат признати техните дипломи в европейското пространство, българските академици, отново са задължени да преминат определен изпитен тест, за да покрият техните стандарти, т.е. за да се провери, дали оценките в България са реални.

Малограмотността расте, процента на младите хора, които не желаят да продължат образованието си също нараства. Дори хора от властта, хора които трябва да изкарват прехраната си, освен с всичко друго и начина си на изказ, показват много ниско ниво на познание на българският книжовен език.

Ако за един млад европеец, със завършването на средно образование, е само етап от целият цикъл на неговото образование, то за младият българин това е краят на една ера. Край с подплатен с песни, не защото е завършил успешно, а защото просто е завършил.

Това е нашият Балкански синдром - самозалъгваме се, оправдаваме се, хвалим се. Ставаме все по - неграмотни, все по -малко хора успяват да се дипломират и всичко това съпроводено с музика и танци. Българското образование се нуждае от варианти за реформи, които могат да помогнат за постигне по-качествено и адекватно образование. Животът се променя изключително бързо и отговорните лица са длъжни да задоволят потребностите на българската младеж.

Факт е, че в районите с предимно ромско население, повечето от децата не завършват образованието си. Основна причина е неспособността да се изразяват добре на български език, както и съпроводеното непълно разбиране на учебният материал.

Алтернативата тук е една - освен задължителните учебни дисциплини, трябва да бъде въведено задължително изучаване на съответния майчин език.

Първо, за да се върнат голяма част от учениците на учебните скамейки, да бъде предизвикан както техният интерес, така и интерес от страна на родителите им.

Второ, за да бъдат подплатени техните знания, освен с устна, но и писмена подготовка.

И трето, за да бъде показан толеранс към потребността на всеки един от нас да общува по различен начин.

Една качествена образователна система означава добро финансиране. Преподаването трябва да бъде модерно, отдавна учителите са загубили способността да разговарят с учениците на „един език”. Да се цели по-всякакъв начин да се задържи интереса на учениците вътре в училището.

Студентите трябва да са мотивирани да придобият уменията, необходими за успех в живота, а не само да плащат за диплома. За рейтинга на университетите да се съди по техните резултати. Академичната професия трябва да бъде адекватно възнаграждавана, с цел младите и способни българи да останат тук.