Адам Смит и митът за ненаситността

Том Палмър

В това есе авторът оспорва идеята на Адам Смит, който вярвал, че движещата сила на „собствения интерес” създава благоденствие.

Онези, които цитират Смит в този му смисъл, едва ли са чели повече от няколко цитата от неговото творчество и не са наясно с акцента, който поставя върху ролята на институциите и на вредните последици от преследването на личния интерес чрез репресивната държавна машина. Върховенството на закона, собствеността и обменът поставят личния интерес зависим от взаимната изгода, докато беззаконието и незачитането на собствеността дават на личния интерес изцяло различно и негативно смислово значение.

Човек често се сблъсква с твърдението, че Адам Смит е вярвал, че ако хората действат егоистично, всичко би било прекрасно в свят, където „алчността кара земята да се върти.” Всъщност Смит не е вярвал, че егоизмът на индивидите би направил света по-добро място, нито е поощрявал или окуражавал подобно поведение. Широката дискусия в книгата „Теория на моралните чувства” трябва да сложи край на такова погрешно търкуване. Смит не се застъпва за егоизма като поведение, но не е бил и достатъчно наивен да мисли, че безкористното посвещаване на благополучието на другите /или посветените на тази идея/ би направил света по-добър.

Както Стивън Хоумс посочва в своето есе „Тайната история на егоизма”, Смит е познавал много добре разрушителния ефект на такива чувства като завист, злоба, отмъщение и други подобни. Безкористните фанатици от испанската инквизиция са вършили всичко с надеждата, че в последния момент на агония умиращите еретици ще се покаят и ще получат божията милост. Тази идея е превърната в доктрина. Хумберт в инструкциите си към инквизиторите настоява еретиците да бъдат наказвани с думите: „Молим бога, от извора на неговата благодат да предразположи онези да понесат търпеливо наказанията, които им налагаме, което да допринесе за тяхното спасение. Точно такъв е смисълът на наказанието.” Според възгледите на Смит, такава саможертвена преданост към благополучието на другите не е очевидно морално по-висша от тази на егоистични търговци, дирещи печалба, продвайки бира и осолена риба на жадни и гладни клиенти. Смит едва ли е првърженик на егоистичното поведение, нзависимо дали такава мотивация води „като с невидима ръка” до постигане на общо благо, в зависимост от контекста на действията и особено от институционалната рамка.

Понякога егоцентричното желание да бъдем харесвани от околните може да доведе до възприемането на стереотипи, натрапващи ни да мислим как изглеждаме в очите на другите. Съгласно типа на битовите междуличностни взаимоотношения, описани в в книгата „Теория на моралните чувства”, такава мотивация може да е ползотворна, поради желанието самите да станем обекти на възхищение. А за да бъдем толкова харесвани и достойни за уважение, като онези, които харесваме и на които се възхищаваме най-много, изисква от нас „да станем безпристрастни зрители на собствения ни характер и поведение.” Дори прекаленото преследване на личния интерес, поставен в правилната рамка, може да бъде за благото на другите. В подобен смисъл е разказът на Смит за сина на бедняка, чиято амбиция го кара да работи неуморно, за да натрупа състояние, само за да разбере, че след живота, прекаран в тежък труд, той не е по-щастлив от обикновения просяк. Прекалено амбициозното преследване на собствения интерес от страна на сина на бедняка допринася за околните като произвежда и кумулира благосъстояние, което прави възможно съществуването на много други.

В по-широк политико-икономически контекст, преследването на личния интерес едва ли би имало позитивните последици, разяснени нашироко в книгата на Адам Смит „Изследване на естеството и причините за богатството на народите”, особенно при взаимодействие с държавните институции. Личният интерес на търговците, например, ги кара да лобират пред държавата за създаване на картели, протекционизъм и дори воденето на война: „да се очаква свободната търговия да бъде напълно възстановена във Великобритания е абсурдно”. Не само обществените предразсъдъци, но по-същественото е, че непреодолимите интереси на много индивиди няма да го допуснат. Дребните печалби на търговците от монополите са за сметка на ужасяващата тегоба за обществото при разширяване на империята и последващите войни. Например в системата от закони, установени за управление на американските и западно-индийските колонии, интересът на производителя е всеобхватно защитен. Една велика империя е създадена с единствената цел да се оформи нация от потребители, които са задължени да купуват от магазините на различни производители, всякакви стоки, които им се предлагат.

Заради повишаването на цените, което монополът позволява на производителите, потребителите са били обременени с всички разходи по подръжката и защитата на Британската империя. Единствено поради тази цел през последващите две войни са похарчени повече от двеста милиона, а същевременно нов дълг от над сто и седемдесет милиона е бил натрупан над всичко разходвано за същата цел в предишни войни. Рзмерът на дълга не е само по-голям от цялата извънредна печалба, кумулирана от монопола върху колониалната търговия, но от цялата стойност на търговския оборот, или от цялата стойност на стоките, които средно годишно са били изнасяни за колониите. Съгласно възприятията на Смит, перефразирайки думите на едноименния герай от филма на Оливър Стоун „Уолстрийт”, „ненаситността е добро нещо”, което понякога е така, а друг път не е” /ако се приеме, че всяко користно поведение е „ненаситно”/. Разликата е в институционалната рамка.

Какво се има впредвид в твърдението, че пазарите поощряват егоистичното поведение, а психологическата нагласа, породена от обмена, насърчава егоизма? Знам, че няма основание да смятаме, че пазарите насърчават егоизма или ненаситността. Пазарното взаимодействие увеличава размера на ненаситността или склонността на хората да бъдат егоисти, единствено въз основа на наблюдения в общества, където държавата подтиска, обезкуражава или се намесва в пазарните отношения. В действителност, свободният пазар дава възможност на най-алтруистичните както и на най-егоистичните, да постигнат спокойно целите си. Тези посветили живота си да помагат на други, използват пазарите, за да постигнат целите си, по същия начин като целящите увеличение на благосъстоянието им. Някои от последните дори кумулират състоянието си, за да могат да помагат на други. Джордж Сорос и Бил Гейтс са такива примери; те печелят огромни пари, поне отчасти за да помагат на други хора чрез мащабните си благотворителни дейности. Кумулирането на благосъстояние, в преследване на печалби, им позволява да бъдат щедри.

Един филантроп или благодетел желае благосъстоянието му да послужи за храна, облекло и помощ за възможно най-широка група от хора. Пазарите му позволяват да намери възможно най-ниската цена за одеала, храна и лекарства за нуждаещите се. Пазарите позволяват създаване на благосъстояние в помощ на нуждаещите се и за улеснение на благотворителната дейност. Пазарите правят възможна благотворителната дейност.

Често срещана грешка е да се определят целите на хората на база „собствен интерес”, което се смесва с понятието егоизъм. Целите на хората на пазара са цели на различни индивиди, които същевременно действат в интерес и за благополучието на други – семейство, приятели, съседи и дори напълно непознати, които никога няма да срещнем. Всъщност пазарите помагат хората да осъзнаят нуждите на други, включително напълно непознати. Филип Уикстийд по свой начин характеризира мотивацията в пазарния обмен. Той умишлено пропуска да ползва понятието „егоизъм”, при описване на мотивацията на пазарния обмен (например човек може да отиде на пазара, за да купи храна за нуждаещите се). Можем да продаваме нашите продукти, за да спечелим средства, за да бъдем в състояние да помогнем на нашите приятели, или дори далечни непознати. Но същевременно когато се пазарим за най-ниската или най-високата цена, ние рядко правим това от загриженост за благополучието на страната, с която се договаряме. В противен случай правим отстъпки, които не са същностни за естеството на обмена. Тези, които умишлено плащат повече, отколкото е необходимо, рядко са добри бизнесмени. Както Актън отбелязва в книгата си „Моралът на пазарите” – благотворителността няма място в търговията. Същото се отнася за политиката, която рядко е в полза на промишлеността и търговията, а по често им вреди.

Още Волтер, преди Адам Смит, разграничава понятията. В есето си „За търговията” от своята първа значителна философска творба „Писма до англичаните” (написана от автора на английски език, владееещ го отлично и впоследствие пренаписана от него на френски език и издадена като „Философски писма”), той отбелязва, че във Франция титлата маркиз се дава свободно на всеки пристигащ в Париж от далечната провинция с достатъчно пари, да стъпва наперено и да има високо самочувствие. Впоследствие „маркизът” се величае на околните: „Човек от моя ранг и с мойта фигура!” Той гледа на търговеца с върховно презрение, докато търговецът се примирява, като човек с презрителна професия. Въпреки това не може да се каже кой е по-полезен за обществото – човекът на върха на йерархията (верен поданик на краля и впоследствие роболепен на примиера) или търговецът, който изпълнява поръчки и допринася за благоденствието на страната си и на света. Търговците и капиталистите няма нужда да се принизяват пред критиките на съвременните политици и интелектуалци. Същите тези политици се облагодетелсват от благата, създадени от търговците, капиталистите, работниците, инвеститорите, занаятчиите, фермерите, изобретателите и други. А негодуващите от капитализма лакеи лакомо консумират същите тези блага. Търговията и политиката са в еднаква степен изложени на риск от преследване на лични изгоди. Всъщност търговията в никакъв случай не насърчава егоистичното поведение или мотивация. Но за разлика от политиката, свободната търговия между участниците на пазара генерира благоденствие и мир, основни предпоставки за благотворителността, приятелството и разбирателството.

Положение, което Адам Смит добре разбираше.

Том Палмър е старши сътрудник в институт Катон (Cato Institute) и директор на образователната програма към него (Cato University); вицепрезидент на международните програми към американската фондация Атлас (Atlas Economic Research Foundation) и генерален директор на Глобалната инициатива за свободна търговия, мир и просперитет; автор на книгата „Realizing Freedom: Libertarian Theory, History, and Practice" (2009).

Том Палмър играе активна роля в разпространението на либералните идеи още от 70-те години на миналия век. Изнасял е лекции на всеки един континент, бил е и в България, включително в някои от най-потиснатите и опасни места на планетата. Навремето е вкарвал незаконно книги в Съветския съюз и страните от Варшавския договор, а наскоро изнася лекции и води семинари в Ирак и в Афганистан. Хората, които го познават, казват, че не познават друг човек, който да чете толкова много, което от своя страна го превръща в изключително интересен и провокативен лектор. Книгите, както и многобройните му пътешествия, му дават знания за света, до които всеки би искал да се докосне.