Реформата във ВСС е наложителна

Аврам Антонов

Реформите в България нямат посока, не са възприети като вътрешна потребност и за да ги има изобщо е необходим външен натиск. Докато това е така, страната ще остане под наблюдение. Толкова дълго, колкото е необходимо. Цялостното впечатление е за неспособност да се спазва разделението на държавните власти, което от своя страна има преки последици върху общественото доверие в съдебната система.

Това са само част от констатациите на Европейската комисия в последния доклад за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. Висшият съдебен съвет, както обикновено, е в центъра на вниманието на доклада, но този път още повече, защото трябва да бъде избран нов състав, който да проведе „фундаментални реформи” (по констатацията на доклада). Предстоящите избори за членове на ВСС тази есен и изборът на нов главен прокурор и на нов председател на Върховния касационен съд са от огромно значение за държавата, тъй като чрез тях ще може да покаже решимостта си да продължи по пътя на съдебната реформа. Те ще бъдат индикаторите за устойчивостта на реформите.

Какво стана у нас? Промените в Закона за съдебната власт бяха окончателно приети от Народното събрание. Висшия съдебен съвет (ВСС) остава постоянно действащ орган. Органите на съдебната власт ще избират членовете на ВСС не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на избраните членове. Членовете му няма да се избират пряко от гилдията. Изборът на член на ВСС от квотата на съдиите и от квотата на прокурорите ще се провежда на отделни общи делегатски събрания на съдиите и на прокурорите при представителство един делегат на пет души.

Предложенията за кандидати за изборни членове на ВСС от квотата на съдебната власт ще могат да се правят от всеки участник в събранията на съдиите и прокурорите, придружени с писмени мотиви. Следователите ще предлагат кандидати за изборен член на Съвета на отделно общо събрание. За избрани ще се смятат тези, които са получили мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване. Делегатите на събранията ще изслушват всеки кандидат с изключение на онези, които не са представили писмена концепция и декларация в установения срок. Събранията ще са публични и ще се излъчват в реално време по интернет чрез интернет страницата на ВСС.

Членовете на настоящия ВСС ще могат да изберат и новия главен прокурор. Парламентът прие още изборът на членовете на ВСС да се извърши до 28 септември тази година. Решено беше до 30 месеца от влизане в сила на закона да се създадат правила за пряк избор на членовете на ВСС от квотата на съдебната власт чрез гласуване по електронен път. След приключване на мандата, членовете от професионалната квота на сегашния и на следващия ВСС (който ще бъде формиран наесен) ще се завръщат в системата на позиция, с една степен по-висока от тази, която са заемали преди. Въвежда се процедура, чрез която всеки българин може да подаде жалба до съдебния инспекторат, ако делото му е продължило над шест години.

Действително с промените в Закона за съдебната власт се гарантира по-голяма представителност на съдии, прокурори и следователи на делегатските събрания за бъдещия ВСС. Вместо сегашните един делегат на десет магистрати се предвиждат по един на петима. Но не е предвиден прекият избор на ВСС от магистратската квота, за което настояваха Съюза на съдиите в България, прокуратурата и редица неправителствени организации. Парламентът прие промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вариант, който не отразява и препоръките на Европейската комисия (ЕК). Според Брюксел, без пряк избор не е възможно да се проведе реформа „из основи” на съдебната власт. Според аналзите на ЕК е напълно постижимо да са въведе пряк вот на принципа „един човек – един глас” още за предстоящото през тази есен обновяване на ВСС. Аргументите на приелите в този му вид Закон за съдебната власт са само с технически и донякъде финансов характер. Несъстоятелни са аргументите на министъра на правосъдието, че в настоящия момент няма възможност да се въведе електронното гласуване, поради липса на подходящ софтуер. Още по несъстоятелни са аргументите на други, които смятат, че няма как да се съберат магистратите накуп.

В общественото пространство се появиха и други предложения, изискващи сериозен дебат. Например без промяна в конституцията на държавата може да се направи така, че ВСС да престане да е постоянно действащ орган с оглед по-ефективната му работа, а магистратите в него да са по-често сред съдиите. Промени в основния закон изискват другите дискутирани предложения: 1. Намаляване на членовете на ВСС от 25 на 12 души, колкото междувпрочем са и членовете на Конституционния съд; 2. Отпадане на политическата квота – членовете на ВСС да се избират от гилдията, с пряк избор на всички магистрати; 3. Намляване срока на мандатите на членовете на ВСС от 5 на 3 години.

Румънският модел на пряк избор на магисрати може да послужи на българското законодателство като пример при решаването на множеството възникващи и нелеки въпроси. В Румъния вече се проведоха преки избори за членове на техния еквивалент на ВСС – Върховен съвет на магистратурата, като броят на съдии и прокурори е почти два пъти по-голям отколкото в България, а апелативните райони са 15. И въпреки това прекият избор е факт. В началото на 2011 г. броят на практикуващите съдии в Румъния е 4081 от общо 4516 места, от които 435 са вакантни, а този на прокурорите е 2369 души от 2850 места за прокурори, където вакантните са 481. Всеки съдия или прокурор има право да гласува за такъв брой кандидати за членове на румънския еквивалент на ВСС, който се равнява на членовете, излъчени от съответното ниво на орган на съдебната власт, в който те практикуват.

Румънският Върховен съвет на магистратурата се състои от 19 членове, с мандат от 6 години без право на подновяване. Представителите на магистратите са 14 и се избират от прокурори и съдии на общи събрания. В гореупоменатата бройка влизат 9 съдии и 5 прокурори от различните нива в органите на съдебната власт. Те формират две отделения на Съвета. От тях се избира и председател на Върховния съвет на магистратите с едногодишен мандат без подновяване.

Членовете по право на румънския ВСМ са трима: министърът на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд и главният прокурор. Представителите на гражданското общество са двама и се избират от Сената (горната камара на парламента). Макар и минимално като присъствие, подобно участие е гаранция за наличието на някакъв коректив на останалите членове, а и на работата на съвета като цяло. Представителите на гражданското общество са утвърдени юристи със седем годишен юридически стаж. (Основна препоръка на Европейската комисия е България да ангажира още по-усилено гражданското общество и професионалните сдружения при осъществяването на съдебната реформа, нещо, което не залегна в законовите промени).

Изборът на представителите на магистратите във ВСМ започва с определяне на дати за провеждане на общите събрания на съдиите и прокурорите. Датите се обявяват поне 60 дни преди изтичането на мандата на текущия ВСМ и се публикуват в Държавен вестник и интернет страницата на ВСМ. За членове на ВСМ могат да се кандидатират съдии и прокурори с минимален юридически стаж от 6 години. Членовете на ВСМ от магистратската квота се избират на два кръга общи събрания на съответните органи на съдебната власт чрез личен, пряк и таен вот. Първоначално се формира листа на номинираните и одобрени кандидати, от която на последвщи събрания пряко се избират членовете на ВСМ от магистратската квота.

Събранията се провеждат по апелативни райони и са отделни за съдиите и за прокурорите. Местата в магистратската квота на ВСМ се разпределят по следния начин: ВКС избира 2 съдии от кандидатите; касационна прокуратура – 1 прокурор; апелативните съдилища – 4 съдии; апелативните прокурори – 1 прокурор; второинстанционните съдилища (трибунали и специализирани съдилища) – 2 съдии; второинстанционните прокуратури – 1 прокурор; първоинстанционните съдилища – 1 съдия; първоинстанционните прокуратури – 1 прокурор; Националната служба Антикорупция – 1 прокурор.

На двата кръга общи събрания за избор на членове на ВСМ от магистратската квота, кворумът е поне 2/3 от участващите в тях съдии/ прокурори. Събранията се председателстват от магистрата с най-голям стаж в системата, който не е внесъл кандидатура за изборен член на ВСМ. Той следва да удостовери, че бюлетините са преброени коректно, както и да изпрати доклад до ВСМ за хода и резултатите от провеждането на изборите. При изпълнението на тези свои задължения, председателят се подпомага от двама магистрати, които се избират в началото на събранието и също не са се кандидатирали за членове на Съвета. Резултатите от изборите се изпращат до ВСМ, проверяващ дали те са протекли без нарушения. Резултатите от гласуванията могат да се обжалват в 5-дневен срок от датата на провеждането им, а разглеждането на жалбите става в 3-дневен срок от внасянето им. При установяване на нередности ВСМ дава съответни указания за отстраняването им, като това може да включва и повторно провеждане на изборите в тези съдилища/ прокуратури, където са установени нередностите. ВСМ внася резултатите от изборите в Сената, който ги представя за проверка на специализираната правна комисия.

Като се сравнят двата принципа, този, приложен от съседите ни и нашият, изглежда безпредметно очертаването на напредъка. На този фон не звучат никак убедително оценките на представители на правителството за по-добрата ни позиция в тази област в сравнение с Румъния. Очевидно, че румънският вариант е много по-функционален и много по-близък до изискванията на Европейската комисия, отколкото „кръпките” в нашия Закон за съдебната власт.