Европа трябва да се поучи от близкото минало

Бившият президент на Европейската централна банка Жан Клод Трише призова за създаването на европейско министерство на финансите и ограничаване на фискалната независимост на държавите от еврозоната, което да е скрепено със санкции. По думите му, основна слабост на еврозоната е, че не са били предвидени механизми за управление на кризи при пускането на единната европейска валута в обръщение. Жан Клод Трише е член на борда на директорите на Банката за международни разплащания, бил е президент на Европейската централна банка в периода между 2003 – 2011 г., както и президент на Банката на Франция в периода 1993 – 2003 г. Преводът е от статията му във вестник „Гардиън”.

Създаването на европейския икономически и монетарен съюз е уникално събитие в историята на европейските държави. Еврозоната, невписваща се в традиционната концепция за суверенитет, съставлява „обединение от държани” от изцяло нов тип. Подобно на индивидите в едно общество, държавите от еврозоната са едновременно независими и взаимозависими. Те могат да си влияят един на друг както позитивно, така и негативно. Доброто управление изисква отделните държави – членки и институциите на ЕС да изпълняват своите отговорности. Преди всичко, икономическият и валутен съюз означават точно това: два съюза, валутен и икономически. Европейският валутен съюз функционира забележително добре. От създаването на еврото през 1999 г., ценова стабилност се поддържа в 17 държави с население от 332 милиона души, със средногодишна инфлация в порядъка на 2, 03 % - по-добро постижение от това на Германия за периода от 1955 г. до 1999 г. Освен това, еврозоната създаде 14, 5 милиона нови работни места, в сравнение с работните места създадени в САЩ от порядъка на 8,5 – 9 милиона. Не може да се твърди, че в Европа няма сериозен проблем с безработицата, но в тази сфера се работи. В този смисъл всички развити икономики трябва да стимулират създаването на работни места. Освен това общо взето, текущата сметка на еврозоната е балансирана, съотношението дълг/ БВП е доста по-ниско от това на Япония, както и годишният дефицит на публичните финанси е доста под този на САЩ, Япония и Великобритания.

Еврото само по себе си не обяснява защо еврозоната се превърна в болния човек на глобалната икономика. За да се разбере причината, човек трябва да съзнава слабостта на европейския валутен съюз. Поначало Пакта за стабилност и растеж, предназначен да осигури стабилна фискална политика в еврозоната, никога не бе правилно реализиран. Напротив, в периода между 2003 и 2004 г., Франция, Италия и Германия се опитаха да го отслабят. Европейската комисия, Европейската централна банка, малките и средните по големина държави от еврозоната попречиха Пактът за стабилност и растеж да бъде отхвърлен, но духът му бе сериозно компрометиран. При това управлението на процесите в еврозоната не включва мониторинг и наблюдение на показателите за конкурентноспособност – тенденциите в ценообразуването и разходите на държавите-членки, както и външния дефицит по текущата сметка на държавите от еврозоната. /През 2005 г., доста преди настъпването на кризата, призовах управителния съвет на Европейската централна банка за подходящо наблюдние на националните показатели, включително разхода на труд за изработване на единица продукция/.

Основен недостатък е, че нямаше предвидени механизми за управление на кризи при пускането на единната европейска валута в обръщение. За голяма част от света по онова време, пренебрежението към детайлите бе на дневен ред, особено в радвитите икономики. Не на последно място високото равнище на взаимозависимост между кредитоспособността на отделни търговски банки и тази на отделните държави създава допълнителен източник на нестабилност, което е особено опасно за еврозоната. За радост, постигнахме голям напредък, със значителни подобрения на Пакта за стабилност и растеж и въвеждането на наблюдение на показателите за конкурентноспособност и национален дефицит. Бяха пуснати в действие нови механизми за управление на кризи. Постигнахме консенсус, че стабилността и суверенитета на ЕС изисква завършване на единния пазар и задължителни структурни реформи във всички 27 държави – членки. Предложеният банков съюз ще помогне в отделянето на кредитоспособността на отделни търговски банки от кредитоспособността на отделните държави.

Но това не е достатъчно. Вместо да се налагат глоби на държавите, които пренебрегват препоръките и правилата, заложени в Пакта за стабилност и растеж, Европейската комисия, Европейският съвет и подчертавам Европейският парламент следва да вземат конкретни решения за мерките, които незабавно да бъдат предприети в съответната държава. Трябва да се предприемат фискални и други икономически мерки в еврозоната „съюз от държави без аналог”. Не е нова идеята, че по същество единната валута изисква приемане на ограниченията върху фискалния суверенитет. Държавите от еврозоната трябва да осъзнаят неефективността на глобите, заложени в Пакта за стабилност и растеж. Следователно държавите трябва да се придържат към принципа за субсидиарност, възприет при приемането на Пакта за стабилност и растеж, т.е. доколкото националната икономическа политика се придържа към общностната рамка, да не се налагат санкции. Вероятно най важният елемент на този „съюз от държави без аналог” представлява силнаата демократична база, върху която се гради. Процесът на вземането на решения трябва да се осъществява напълно демократична с ясна политическа отговорност. По-конкретно решенията за налагането на санкции, предложени от Европейската комисия и съответно одобрени от съвета, изискват да се приемат с мнозинство от Европейския парламент, състоящ се от представители на държави членки на еврозоната. При такива изключителни обстоятелства, националният парламент на съответната държава би трябвало да има възможност да обясни пред Европейския парламент, защо не биха могли да се приложат предложените препоръки. Същевременно Европейският парламент ще има възможност да обясни защо стобилността на еврозоната и благополучието й са изложени на риск. Естествено решаващата дума ще бъде на Европейския парламент.

Неотдавна предложих създаването на министерство на финансите на еврозоната, което да поеме отговорността за управление на новите механизми за управление на кризи като Европейския стабилизационен механизъм и за сплотяване на създадената икономическа и фискална федерация, когато и където е необходимо. Това министерство на финансите ще отговаря за надзора на банковата система и ще представлява еврозоната пред всички международни финансови институции и неформални групи. Най-важното е, че т. нар. „федерация без аналог” ще престане да бъде толкава неповторима. Финансовият министър ще бъде активен участник в изпълнителното бюро на ЕС, заедно с другите министри отговарящи за други федерални ресори. В този смисъл Европейската комисия ще делегира функциите си на това бъдещо европейско правителство. Неотдавна пък геманският фининансов министър Волфганг Шойбле предложи идеята за създаване на поста европейски президент, който да бъде директно избиран от гражданите на ЕС. Междувременно в Европейския съвет се обсъжда идеята за създаване на горна и долна камара на Европейския парламент, като долната камара ще е избирана от всички граждани на ЕС. Напълно съм наясно с дързостта на това, което предлагам. Но европейците трябва да се поучат от уроците на близкото минало. Трябва да си изясним същността на това, което следва да се направи, за да имаме демократично и ефективно управление в крак с новото време.