Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

В България не е имало и няма радикален или фундаментален ислям

Yazdıre-Posta

Perşembe, 01 Kasım 2012 09:00

There are no translations available.

Репортаж от Сърница

Исмаил Кабак

Доказателство за това е всеки един мюсюлманин в страната. В по-голямата си част те населяват малките населени места, занимават се със земеделие и дърводобив.

В тези малки общностти за доайен бива приеман духовният водач, тъй като той се ползва с доверието на всички. Имамът се счита за "пример за подражание’’ сред мюсюлманите. Днес българските мюсюлмани считат, че светската държава се е отнесла несправедливо спрямо тях, заради повдигнатите обвинения срещу техните тринадесет „примера за подражание”. За страхът им, че биват нарушени техните права и свободи, свидетелстват протестите им.

Жителите на родопското градче Сърница, считат за обидно поведението на медиите в България, които приравняват последователите на Мохамед с последователите на Бен Ладен. В случай като този, като че ли колегите журналисти забравят етичните норми и обективност, без които журналистиката спира да има своята професионална значимост и се превръща в едно обикновено говорене. Медиите не биха могли да дадат решение в създалата се проблемна ситуация, но тяхно задължение е да бъдат отговорни и коректни в отразяването на отношенията между общество – държава.

От десетилетия нашите европейски партньори, призовават и насърчават за утвърждаване на културната, езикова и религиозна идентичност на националните малцинства. Днес по-голямата част от представителите на националните малцинства, без да има значение- религиозни, етнически, културни и др., се срамуват да изразят своята принадлежност. След като исляма бе приравнен с невежеството и след като бе пропагандирано, че за да си мюсюлманин в България, ти или трябва да си терорист или да ти се плаща с пари и други материални блага.

Жителите на родопското градче твърдят, че от 06.10.2010 г. в България се търсят безпочвено следи от радикален ислям.

Те изразиха недоволството си в своя декларация.

Не последваха каквито и да било промени към разрешаване на проблема, защото тези полицейски акции и дела могат се водят срещу един или 13, но точно тези лица са водачите на една религиозна общност. Те са техни представители и техният ''пример за подражание''.

Отново хора биват съдени само по име, отново биват назначавани само по име. За Фатме, Исмет и Рамадан е все по-трудно да си намерят работа в големия град, защото ежедневно в новинарските емисии усилено се говори, че мюсюлманите са хора с радикални убеждения. Напрежението ескалира до такива нива, че директорът на училището Фатме Куртова (свидетел по делото срещу 13-те имами) бе наречена ''талибанка''.

Преди дни мюсюлманите честваха техният свещен празник Курбан Байрям. Осезаемо бе напрежението от случващото се в държавата, което несъмнено бе рефлектирало върху всеки един от вярващите. Повечето се страхуваха да говорят за делото, съумявайки се дори в най-близките си, дори в роднините си, че от техните думи биха могли да се изтълкуват неправилно и да навредят на семействата си.

Ако в Конституцията на Република България е записано, че е държава, основана на демократични основи, че всеки гражданин има правото свободно да избира своята религиозна и етническа принадлежност, както и да изразява гласно своите възгледи, то по българските градове и села явно не е така. Все повече хора избягват да отговарят на каквито и да било въпроси, свързани с религията, с техните духовни водачи, с техните съмишленици, дори отказваха да присъстват на такива разговори.

Дори и сред неколцината осмелили се да изложат своето становище, мненията бяха единодушни: ''делото е политическо и цели да ни злепостави пред обществото.

Жител на Сърница, свидетел по делото, пожелал да остане анонимен, аргументира своята теза така: '' От страна на обвинението се забеляза непознаване на исляма, както и липса на ясно аргументиран обвинителен акт. Едни от най-любопитните въпроси, които прокурорката задаваше, бяха:

Носите ли мартеници?, Празнувате ли рождения си ден? и Коранът забранява ли да ходите на доктор и да взимате лекарства? Защо не сте със забрадка?

Озадачени сме каква връзка имат мартениците с делото и какво доказателство би било ако имахме мартеници по ръцете, а до нас да стои християнин без мартеница? Къде се преплита радикалният ислям с езически ритуал? Колкото до въпросите свързани със начина ни на здравеопазване, ние се почувствахме обидени и унизени. Ние принадлежим към различна религиозна общност, а не към праисторическо общество!''

Местното население вярва, че всичко това е една нечестна политическа игра, която се води чрез техните права и свободи. Също така твърдят, че за въпросната саудитска фондация "Ал Уакф" са чували само от телевизията и че до момента тази фондация, дори не е била коментирана.

Жителите на малко китно планинско градче, в момента в Сърница е разединено. Напрежението е толкова голямо, че хора които до вчера са се наричали ''духовни братя'', днес не се поздравяват. Обстановката може да бъде описана така - подкрепящите своите духовни водачи, страхуващи се да говорят и хора, които вече са против своите ''духовни братя''.

''Като е взимал-сега да си плаща!'' Това са думите на другата част от мюсюлманите, които пожелаха да изразят своето мнение. Интересен е фактът, че дори опонентите на обвиняемите не съмняват в правотата на имамите по отношение на тяхната работа като духовни лица. Никъде не се чу упрек или намек за радикален ислям. Напротив, по-скоро проява на т. нар. ''балкански синдром'' . ''Те не са проповядвали радикален ислям, но щом се говори за пари, може и да са взимали...''

Равносметката от преведените акции на МВР, от заведеното дело- разединени, обидени и унизени български граждани. Успоредно с вълненията около делото, са преплетени и притесненията на местно население за техният поминък. Жителите на Сърница изкарват своето препитание чрез дърводобив, отглеждане на картофи и туризъм. Опасенията са дали от развиващите се събития няма да се породи неприязън към мюсюлманите и това да отблъсне техните колеги, туристи и приятели от други религиозни общности в България. Дали спечеленото доверие от тях няма да бъде изгубено, заради нещо в което нямат участие.

Законите на демократичната държава подчертават еднаквостта на гражданите като отделни личности, без значение към какви групи се причисляват те и никои неможе да бъде заклеймяван в каквото да било без да бъде доказана неговата виновност. В противен случай е налице акт на показване на правата и свободите на личността.

Ако преди години на Ахмед му е било забранено да използва своето име, а му е било наложено да се представя за Ангел, днес Ахмед казва своето име тихо...