Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Силата на енергията и нейната власт

Yazdıre-Posta

Perşembe, 01 Kasım 2012 09:20

There are no translations available.

Марина Руменова

Въздух, вода и енергия едва ли някой може да си представи живот без тези три компонента. Въздухът е природна даденост, която всички живи същества консумират, а растенията въглеродния диоксид преработват в кислород. Част от все известния кръговрат на природата – за това и никое правителство все още не е намерил начин да ни накара да плащаме за това, че дишаме.

За водата е намерен механизъм да си я заплащаме – къде по- евтино, къде по-скъпо – зависи от природните и географски дадености. В България няма административна област, в която да няма извори на прясна, сладка, годна за консумация вода. Незнайно как има райони, за които израза „ вода газим, жадни ходим“ е в пълна сила. Цената на водата варира в широки граници от 1,0 до 3,5 лева за кубик, а за енергията какво да кажем. Най-популярните и универсални енергоносители – горивата и електрическия ток. Темата с горивата и техните жестоки акцизи, отдавна са болна тема на българина. Знаете ли, че от 1,4 лева за литър пропан-бутан 1,04 лева е акциз, а само 0,36 лева е стойността на газта и това е с печалбата на всички търговски агенти по веригата. С бензина и дизела нещата не са по-различни. Забележете има една нефтена рафинерия в България и всички горива 98% се доставят от нея. Само около 2% са вносни.

Нека погледнем дотук – водата по конституция тя е абсолютно държавна собственост, плаща се концесия и право на водоползване, за горивата плаща се смазващ акциз.

Остана електрическия ток като източник на енергия. Някой може ли да си представи живота без ток? В 21-ви век ежедневието ни е немислимо без ел. енергията. Там е и най-голямата зависимост на населението. Защото може и да не караш личния си автомобил (макар, че има нова 20 километрова магистрала), но може ли да не си пуснеш телевизора, за да гледаш новините. Хладилника няма да го намесваме – той и без това си е празен отдавна, идва зима – няма да е нужен.

Каква е ситуацията на този пазар? НЕК е единствен търговец на ток в България, чрез четирите електроразпределителни дружества. Монопол на пазара наложен от държавата има ли – абсолютно да. Монопол с водите, с горивата, с тока, с храните. Но се твърди, че сме в пазарна икономика.., което предполага свободно движение на стоки и услуги, а цените се определят според търсенето и предлагането. А държавата иска ли да се освободи от монопола – абсолютно не. В последните години се разреши на частни юридически лица да изграждат, произвеждат и продават ел. енергия. Разбира се единствено и само на НЕК. В законовите разпоредби е забранено продаването ел. енергия на друг –само на НЕК. Пише още, че НЕК продава на точно определени четири дружества и само те имат право да препродават тока. Казано направо, ако човека Х произвежда ток и човека У иска да си купи от него – това е противозаконно. Търговската сделка трябва да премине през държавния монопол, той да начисли всички такси, данъци, акцизи и прочие и тогава да достигне да потребителя У на три пъти по-висока цена. Това не е достатъчно, а сега и тези частни производители за обложени с допълнителен 40% данък – т.е. за тях е най-изгодно да преустановят дейност, да освободят наетия персонал и да се регистрират в бюрото по труда. Където на свой ред, ще им предложат да ги преквалифицират – в миячи, чистачи и др.

В регистъра на НЕК всеки може да провери, колко мегават часа ел.енергия се произвежда от тези малки централи за възобновяема ел. енергия, да направи елементарна аритметика и да провери колко безработни ще има. Средно в една малка централа работят от 3 до 10 човека, високо квалифициран персонал. Искам само да припомня, че според ЕС до 2020 година 20% от произвежданата и консумирана енергия трябва да е от възобновяеми енергийни източници - ВЕИ. Към момент в България процента е около13. Това означава, че ние трябва да продължаваме да развиваме ВЕИ, а не да ти затваряме. Както е известно, ако не успеем, подлежим да санкции от ЕС. Не знам защо, но всичко това със санкциите от ЕС много ми прилича на онези безкрайни репарации плащани от България в началото на миналия век, по вина на лошо подготвени политици. В този ред на мисли знаете ли колко репарации плащане за газопровода Бургас- Александрополис, а спомняте ли си кой реши да спре проекта от българска страна?

Но да се върнем на проблема с монопола на тока. След като постоянно ни се обяснява, че тока ни е скъп, защото е от ВЕИ и ни се внушава, че трябва да се построи нова АЕЦ нищо не се прави. Чудесно е да има АЕЦ, само че много неизвестни витаят там. Никой от Министерски съвет не може да каже кой точно ще е главният изпълнител и на каква цена ще имаме АЕЦ, колко време ще отнеме строителството и още куп неизвестни. Няколко пъти се поръчват доклади и експертизи, които ние гражданите плащаме. Спомняте ли си последната поръчана съвсем на скоро докладна, тя не беше готова, а нашето правителство излезе със становище, че АЕЦ Белене ще се строи. Добре де защо тогава се харчат народни пари за нещо което дори никой не го четете? Защо толкова много ги боли, че някой може да имразбие монопола? Толкова много ли са гладни?

В Европа нещата са далеч по-цивилизовани. Първо ще опиша един модел на производство и продажба на ел. енергия в една страна членка на ЕС. Всеки гражданин, притежаващ имот и консумиращ ел. енергия е свободен да си монтира на сградата или в двора устройства за производство на енергия. Тава може да са фоволтаични панели или ветрогенератори с малка мощност до 5 киловата. Гражданинът отива в местното енерго и подава заявление, че си е монтирал такава инсталация. От енергото идват монтират му един електромер, който измерва колко киловат часа електроенергия произвежда. В имота си човека си има и стандартен като при нас електромер, който измерва колко той консумира са един месец. На края на месеца инкасатор засича и двата електромера – този на произведената и този на консумираната ел. енергия. Домакинството е произвело 100 киловат часа, а е консумирало 120 киловат часа – в месечната фактура заплаща само разликата от 20 киловатчаса. Ако се произвело 120 и консумирало 100, електроразпределителното дружество превежда по посочена от гражданина лична банкова сметка стойността на 20 киловатчаса електроенергия. Забележете цената, на която изкупува от домакинствата и цената, на която продава на домакинствата е еднаква. Важно е и друго, на гражданина не му се налага да се регистрира като юридическо лице, да се сертифицира, да се лицензира и прочие други бумащини, които струват време и доста пари. Нека погледнем и по друг начин, след трагичния инцидент във Фукошима, редица европейски страни се отказаха от ядрените централи и предприеха мерки за ограничаване на производството на енергия от АЕЦ за сметка на чисти производства като ВЕИ. България, разбира се, е на обратно и се засилихме да градим АЕЦ. Дълбоко се съмнявам, че нещата около АЕЦ Белене ще завършат с розов край. Отново ще се плащат безумни суми, отново ще се хвърля прах о очите на хората и отново ще се подредят схеми, далавери и прочие. В ЕС усилено се строят фотоволтарични централи с мощности от 1 до 25МW. В Германия централа с мощност 20 МW се изгражда да 30 календарни дни. На принципа на лего - с готови елементи се монтират соларни модули, които произвеждат ток. На скандинавския полуостров широко се използва термалните качества на подземните води. Механизмът е доста опростен. Поставя се сонда, водата се изпомпва с определена температура, загрява сгради или производствени помещения и оранжерии, охладената вода се връща отново в земните недра. Спестено е електричество и въглеродни емисии в резултат от геотермалната система.

Защо не приемем модела описан по-горе, толкова ли е трудно, да се разделим с монопола? А като цяло да чувате в България да се говори за нещо модерно, за иновации, за научни разработки. Е как ще се говори? Щом господата не го разбират – значи не струва.