Готови ли сме да гласуваме?

Асен Ангелов

Референдумът е форма на пряка демокрация. Чрез него народът осъществява държавната власт непосредствено и неговата воля сама по себе си поражда правен ефект, т.е. става общозадължителна. По своята същност референдумът представлява пряко гласуване, при което цялото население с право на глас трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. Референдумът сам по себе си не е абсолютен критерий за степента на развитието на демокрацията, защото в авторитарни режими се използва за постигане на недемократични и дори реакционни цели.

В този смисъл на референдумът не може да се даде еднозначна характеристика. При едни социални условия той може да играе положителна, а при други отрицателна роля за развитието на демократичните процеси.

Например във Франция с референдумите от 1962 г. и 1969 г. френският президент целеше да обезличи парламента и да превърне референдумите в своеобразна форма на изразяване доверие към държавния глава. Референдумната демокрация поначало е рядко явление. Функционирането й в Швейцария е по-скоро формално и се отнася единствено до определени въпроси и проблеми. Референдумите са два основни вида: национални и местни. В България разновидност на местния референдум е общото събрание на населението.

Право да гласуват на национален референдум имат българските граждани с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума. Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от определен брой инициативен комитет на граждани с избирателни права. Също така то може да изхожда от не по-малко от една пета от народните представители, президента, Министерския съвет и не по-малко една пета от общинските съвети в страната. Обикновено практиката е такава: Формира се инициативен комитет на граждани за свикване на национален референдум, който се състои от 5 до 15 членове. Той събира подписи, които трябва да бъдат с посочени точни данни на подписалите. При това валидните подписи трябва да бъдат не по-малко от 500 000. Редовността на подписката се проверява от съответните служби.

Съгласно чл. 84, ал. 5 от Конституцията, Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, а президентът определя датата на произвеждането му. Предмет на националния референдум са въпроси с особена държавна важност и голяма обществена значимост. Референдумът се провежда на основата на принципите на общо и равно гласоподаване на политически дееспособните граждани. При референдума гласуването е пряко и тайно. Така гражданите имат възможност свободно да изразяват своята воля при решаване на въпросите от държавната политика. Предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

Тоест на настоящия национален референдум до урните трябва да отидат 4 345 500 човека и с това да се изпълни изискването активността да е поне колкото на предишните парламентарни избори. Само в този случай референдумът би изпълнил целта си. На този етап е доста трудно да се каже дали това ще стане. Още повече, че законът не говори за брой подадени действителни бюлетини, а граждани, които са участвали в последните избори за НС, по-конкретно явили се и подписали се в избирателните списъци. Законността на резултатите от национален референдум може да се оспори в 7-дневен срок от обявяването им от Централната комисия за произвеждане на национален референдум пред тричленен състав на Върховния административен съд. Решението на тричленния състав може да се оспорва пред 5-членен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението, прието чрез национален референдум, се обнародва в "Държавен вестник" от председателя на Народното събрание. И то влиза в сила от деня на обнародването му.

Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината, района или кметството. Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси на общинския бюджет, въпроси относно размера на местните данъци и такси, както и на правилата за вътрешната организация и дейност на общинския съвет. Местният референдум е такава форма на пряката демокрация, която може да бъде използвана по-системно, отколкото националния референдум. Той се организира и произвежда с по-малко усилия, средства, с изразходването на по-малко социална енергия.

В българската законова рамка на въпроса за референдума са допуснати няколко съществени и сериозни пропуски. Основен дефект е, че неговите текстове на практика подменят смисъла на референдума. Допитванията до народа обслужват по-скоро теснопартийни цели, а не са инструмент за участие на гражданското общество при вземането на решения по важни въпроси от държавно и местно значение. В този смисъл не е случайно, че всички инициативи за референдум бяха свързани с идеи, за които лобираха една или друга политическа сила. Разпоредбите на закона са така формулирани, че инициирането на национален референдум, който е задължителен за парламента, е по силите главно на политическите партии. Законът в настоящия му вид не позволява неправителствена организация да е в състояние да бъде инициатор за свикването на референдум. Рационално е да се помисли срокът за събиране на подписи да бъде увеличен на 5 или 6 месеца. В закона има достатъчно бариери, които до голяма степен са гаранция срещу злоупотреби – 500 000 редовни подписа, изискване в допитването да са участвали поне толкова избиратели, колкото те са били те на последните парламентарни избори и други. Съществуват също така множество належащи промени в Конституцията, свързани главно със съдебната реформа, които биха могли да бъдат подкрепяни и чрез референдум.

Съществуват и множество неясноти около информационната кампания преди провеждането на първия след настъпването на демокрацията национален референдум в България. Според чл. 16, ал. 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление информационно-разяснителната кампания започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него. Съгласно чл. 16, ал. 1 се гарантират еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума. В закона обаче не се казва как се определят тези различни становища и по какъв начин се легитимират застъпници на едната или другата теза. ЦИК би трябвало да изясни този въпрос и дали ще иска регистрация на инициаторите на референдума и на привържениците на контратезата, подобно на регистрация на партиите за избори /с внесен депозит и с необходими подписи/. Съществуват и съществени пропуски относно финансирането на предизборната агитация. Регистрацията за участие в предизборната кампания навежда въпроси за финансирането на информационната кампания – кой, как в какъв размер, отчита ли се пред Сметната палата и още съществени неясноти. Няма информация ЦИК какъв таван за финансиране на предизборната кампания ще приложи за настоящия референдум по въпроса за развитието на ядрената енергетика в страната.

Въпросът на предстоящия референдум „Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала” е формулиран некоректно. Така формулирания въпрос е подвеждащ и голям процент от избирателите ще свържат въпроса с това дели цената на тока да запази настоящето си равнище или не. По подходящо е въпроса да се постави дали държавата да разчита на развитието на ядрена енергетика или на развитието на алтернативни енергийни източници. Междувпочем повечето европейски страни се ориентират към развитието на алтернативните енергийни източници и отхвърлят напълно развитието на ядрената енергетика като опасна за околната среда и неефективна.

Няма никаква прозрачност по енергийните проекти, за да бъде българският народ коректно информиран преди за направи своя избор наа първия в историята на демократична България референдум. Дори временната анкетна парламентарна комисия за проверка на факти, данни и обстоятелства за взетите решения по проекта АЕЦ „Белене” не можа да реши дали сключеното през 2006 г. споразумение с изпълнителя „Атомстройекспорт” има силата на договор или не. Напълно липсва и обществен дебат по темата на предстоящия референдум „Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала”. Редовият гласоподавател не е съвсем наясно (а и не е длъжен да бъде) с позициите на основните политически сили, дали те са за или против развитието на ядрена енергетика в страната. Междувпрочем референдума се възприема и като безспорен тест за предстоящите през 2013 година парламентарни избори.

Отделните политически сили може да се регистрират пред ЦИК единствено като защитници и противници на развитието на ядрена енергетика в държавата. Не е ясно дали подлежат на регистрация партиите без мнение по така поставения въпрос. А дори и да имат мнение, регистрацията пред ЦИК по същество дори не е започвала.

Напълно липсва дебат между експерти, екологични организации и други обществени организации за ползите и негативите от построяването на новия АЕЦ „Белене”. Това неминуемо ще доведе до неангажираност и невежество на избирателя по темата, което ще се изрази с ниска изборна активност и провал на настоящия референдума. Дори такъв дебат да се проведе, широката публика няма как да си представи нито текущите, нито бъдещите проблеми около една АЕЦ. В този смисъл компетентен да отговори на въпроса е именно Министерски съвет, защото обикновения гласоподавател не разполага с необходимите знания по въпроса. В настоящия му вид провеждането на предстоящия референдум за АЕЦ ще се охарактеризира с превръщането на некомпетентността в политика.

Широко се дискутира и темата за въвеждането на електронно гласуване, като начин за повишаване на избирателната активност в деня на референдума. За провеждането на електронен референдум се изисква сериозни инвестиции за разработването на софтуер от екип специалисти и тестването му за надеждност и сигурност. Освен това законите не позволяват провеждането на електронно гласуване. Уредбата на опазването на тайната на вота в Изборния кодекс създава основателни съмнения относно рисковете при самия пренос и съхраняване на информацията по електронен път, както и липсват гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия. Съществува възможност за упражняване на правото на глас повече от един път, което противоречи на правилото „един човек – един глас”. Няма гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването на тайната на вота, което нарушава принципа на тайното гласуване при избори заложен в чл. 10 от Конституцията. Също така ако тайната на вота на едно лице, гласувало по електронен път, бъде разкрита, Изборният кодекс предвижда да се анулира вотът на всички, чиито гласове са в електронната урна. Такова анулиране представлява недопустимо от Конституцията лишаване на избиратели от правота на глас.