Над 40% от българскитеученици - функционално неграмотни

Йозлем Садкова

“Почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родниямуезик.”- товасъобщи Европейската комисия при представянето на план за справяне с неграмотността в ЕС до 2020 г.

Европейската комисия съобщи, че 15-годишните в България,четат най-лошо в сравнение със съучениците си от другите държави членки на Европейския съюз.

Данните от излследването показват, че над 40% от българските ученици немогат да извършат елементарен анализ на кратък текст, като обява. Също така младите българи са демонстирали неспособност да определят основната тема в текст или да намерят определена информация в него.

Проведените тази година матури и кандидат-студенски изпити потвърждават, че принад 45% от зрелостниците липсва елементарно познание на граматичните правила.

Равносметката днес за българското образование е 80 000 напълно неграмотни млади българи и 41% (или всеки втори тинейджър) функционално неграмотен, а всъщност процентът е по-висок, тъй като изследването обхваща само ученици над 15 години /средно 16 годни/, а над 30% от българските граждани са приключили с образованието преди тази възраст, т.е. функционално неграмотните в България са над 56%. Това ги прави неподготвени за пазарана труда.

Изводът е, че 69% от безраборните са неграмотни и без образование.

Да си неграмотен означава, че даденият индивид неотговаря на основните изисквания на обществото, в следствие на което, индивида не е пълноценен гражданин и позитиви от неговото развитие небиха могли да се очакват.

Човек, който освен, че не може да чете и пише, изпитва затруднения в общуването и въввъзможността свободно да изразява себе си, се нарича напълно неграмотен.

Функционално неграмотният човек е този, който не може да извършва всички дейности, които грамотността изисква, непознаване на правовият ред в държавата, притежава неспособност да анализира кратък текст, както и невъзможност аргументирано да изразява своята теза.

От изложеното до тук става ясно, че всеки втори ученик е функционално неграмотен. Ниските резултати на българските ученици в международни изследвания показват, че българското училище е в състояние на пълен крах.

Младите хора са все по-незаинтересовани да посещават учебните часове. Остарелите методи на преподаване и незадоволителното съдържание в учебниците прогонва учениците.

Нивото на образование на българските ученици, спрямо това на техните връсници в други европейски държави е до три години по-назад.

Българчетата демонстрират най-слабите умения за четене с разбиране, спрямо техните връсници в Европа. В процентово съотношение функционално неграмотните в България, Етония и Финладия е следното: 41%, 13,6 и 8,1 в Финландия. Водим по неграмотност и пред нашата съседка Румъния, с която имаме равен старт в Европейскиясъюз.

Спрямо други наши съседки Сърбия и Гърция, българските ученици са с една година назад по отношение на образователната им подготовка.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която проверява уменията по четене и математика и познанията по природни науки нарежда българските 9 класници на 46-о място от общо 65 държави.

В проведено изледване за уменията на учениците от 6-ти клас под формата на два теста (четене с разбиране и математика), едва 15% от ученицитеса успели да се справят споставената им задача.

Днес потребността и интересите на младото поколение саразлични от това на техните връсници от преди 20 години. Светът се промени, геополитическата карта на Света се промени, всеки ден излизат нови научни открития, но нито един от тези феномени не намира място в учебниците на българските деца.

Учебното съдържание е остаряло и равносметката е такава, че по-полезно би било да гледаш новинарските емисии или да следиш новите научни достижения в интернет пространството, като в последствие от това ще се ползваш с много по-актуална и ясна информация, отколкото тази в учебниците.

Над 30% от българите прекъсват своето образование преди да навършат 15 години. Висок е и процентът на децата от ромски произход, които не прекрачват училищният праг.

И тук държавата реши да се намеси, като започна кампания, целяща да привлече и задържи учениците от начален курс в клас. Част от провелата се кампания бе - безплатната закуска, която получава всеки ученик от 1 до 4 клас. През началният етапз акуската се състоеше от закуска (тестено изделие) и чаша топло мляко, достатъчно питателно за ученик на такава възраст. Факт е, че въпросната закуска и чаша топло мляко всеки ден, подпомагаха социално слабите семейства, а и не само. Хранителният режим на децата бе следен и контролиран.

Без да бъде дадено логично обяснениепрез 2009-2010 г. Закуската бе променена от тестено изделие с чаща топло мляко на плод, на само един плод.

Според Наредба №37 от 2009 г. здравословното хранене на учениците се постига чрез осигуряване на пълноценна и разнообразна храна, ежедневна консумация на зеленчуци и плодове, достатъчен прием на мляко, ограничаване приема на мазнини, захар и сол.

Закуската е от изключителна важност за дете на тази възраст. Необходимо е тя да е здравословна и питателна. Днес в българските училища, учениците от 1 до 4 клас получават една ябълка или малко грозде в три дни от седмицата, а в останалите два евентуално филийка хляб с маргарин и сирене или някакво парче колбас.

Въпросът, които си задават родителите, че е здравословна една ябълка е факт, но до колко питателна би могла да бъде тя. Със всеки изминал ден куриозите не спират да валят от всички краища на страната. В Шумен децата, като безплатна закуска получили домати, в Русе по една слива и т.н. Колкото до филийката с маргарин, многократно се случва децата да отказват да я вземат, а чашата топло мляко - такова вече няма, няма дори чай.

Какво се случи? Кои махна топлата закуска с мляко на учениците?

Парите, отделени от държавата за храна в училище на едно дете от 1 до 4 клас вече са около 60 лв. за година, като се махнат ваканциите и празниците, остават около 35 стотинки надете. От тук натък всичко е договореност на училищното ръководство и фирмата доставчик. При цени на едро – една ябълка. Проблемът тук е, че един плод е крайно недостатъчен нито за закуска, нито за обяд, нито за вечеря.

Днес тази програма трябва да бъде наричана не ''безплатна закуска в училище'', а ''безплатно плодче''. И тук ползата на тази кампания по привличането на учениците изчезва. Ползата за децата от нея вече няма.

Темповете на неграмотността сред българското население расте неимоверно. Все по-малко деца и юноши посещават учебните заведения.

Интересът към училището е снижен до минимум. Българското училище се руши и катосграда и като авторитет и като институция. Учебното съдържание е остаряло, учители не съумяват да задържат повишен интереса на своите възпитаници.

Българското училище е в крах и най-потърпевши са учениците в него, защото дори и с диплома за средно образование, повече от половината излизат функционално неграмотни и не успяват да разчетат правилно дори статия във вестник.

На 24 май училищата не изпращат млади, образовани иинтилигентни хора, на 24 май училищатаи зпращат млади функционално неграмотни хора.