Варна – градът на протеста

Йозлем Садкова

През последните седмици напрежението в страната ескалира, в резултат на което в големите градове пламтят протести, висши чиновници се сбогуваха с постовете си, а народната ярост расте. Невъзможността на хората да покриват битовите си сметки, недоимъка в които живеем, прерасна в протести и бунтове, в които насилието е все по-ясно изразено.

Какво се обърка в държавата или по-скоро, кога се обърка? Преди 3 или преди 23 години? Как се стигна до тук- семейство пенсионери с обща стойност на пенсиите 350лв да имат сметка за ток 310 лв? България загуби два милиона имигранти, в коя война държавата се е простила с толкова много млади хора?

От началото на годината ставаме свидетели на потресаващи събития. Те започнаха с политическото покушение над лидера на една от най-големите опозиционни партии. Невъзможността на органите на властта да се справят бързо и адекватно със създалата се ситуация, остави все по-осъзаемо усещаното за безнаказаност и престъпна безотговорност. Висши чиновници бяха назначавани и уволнявани в рамките на една седмица. Управляващите не успяваха да оправдаят постъпките си, а напротив – попаднаха в едно политическо лутане без обособени параметри. Лутането не продължи дълго, защото народа излезе и им показа верните параметри, а те водеха до... край. В началото на месец февруари „пламна” един български град и постави началото на процес, които доведе до политически катаклизми в държавата.

Този град е Варна.

Денят на 10 февруари 2013г. започна спокойно. В 11:00ч. тръгна първият от серията протести срещу високите цени на електроенергия в града. Протестът не беше като всички останали, защото от 10 февруари Варна показа на всички, че ще се бори заедно и в единство за постигане на своите цели. С този многохиляден протест ще бъде запомнен този първи ден на протестите срещу статуквото в държавата. Във въпросната неделя, един от протестиращите бе хърлил камък по сградата на енергийно разпределителното дружество в града и бе задържан в Първо районно полицейско управление във Варна. Различното, което се случи в този ден е, че множеството не продължи по определеният марширут, а последва своят съгражданин до Районно управление на полицията и продължи да скандира и да настоява задържаният да бъде освободен. Така и стана.

Този акт, както от страна на протестиращите, така и от страна на полицията послужи за пример на цяла България, че когато българските граждани са единни и постоянни в техните общи цели, рано или късно упоритостта им ще бъде овенчана с успех.Днес България е обединена в борбата, която води срещу бедността и несправедливостта. Не е необходимо да се говори за началото на бедността, трябва да се обърне внимание на това, дали ще бъде открит способа да се излезе от нея. Управляващите отново прибягнаха до позната схема, а тя се състои от два аспекта:

1. „ На нас ни завещаха такава държава. Това е наследство от предишните

управляващи”

2. „Кадрови рокади”

В опита да бъде покушен общественият бунт, бе изполван първият похват, но той бе неуспешен, тъй като договорите, с придружаващите ги анекси са подписани в средата на мандата им. Следователно се стига до втория, а там какво се случи....

След като бяха „развети” оставките на няколко министъра и на един вицепремиер, до потушаването на т. нар. „общонароден бунт“ не се стигна. Напротив. Недоволството ескалира. Напрежението вече е неизмеримо. В столицата се стигна и до кървави сблъсъци между протестиращи и полиция. А през това време какво ли се случваше в другите български градове? Протести, протести и пак протести. Ежедневни и все по- многолюдни.

Преди време министър председателя в оставка, в едно свое исказване се беше обърнал към жителите на морската ни столица с думите „Варна, ще си останете едно село.” Какво е искал да изрази с тези си слова премиера в остава, никои не „разгада”, но е факт, че в това „село” гражданска позиция не липсва, напротив едно младо момче, взе решение да пожертва живота си в името на своите идеали.

На 20 февруари 36-годишният фотограф Пламен Горанов се самозапали пред Община Варна, в знак на протест, както стрещу местната власт, така и срещу мафията изразена в по-горните позиции на властта. Експертизата е установила, че той не е имал дрога или алкохол в кръвта си по време на самозапалването, както и че няма данни и да е бил психично болен. Дни преди този инцидент, мъж се самозапали в центъра на Велико Търново, а ден по-късно почина. Недоимъка принуди още един 51 г. мъж да се самоубие, заради дългове.

Ето срещу това ''въстава'' народа. Протестите в страна са колкото различни, толкова и еднакви. Протестират лекарските съсловия, студенти, представители на малкият и средният бизнес, еколозите - няма сфера, която да не протестира или вече да не е протестирала от началото на мандата на това, вече отиващо си правителство.

Предстои назначаване на служебен кабинет. В времена на тежка политическа и икономическа криза, това, което ще се очаква от служебното правителство е да организира предсрочни избори. Защо само това ли? Защото, по силата на Конституцията на Република България служебното правителство е ограничено по време и цел. То има временен характер, в порядака на 3 месеца. Началото се поставя с указа на президента, с който това правителство се назначава. Служебното правителство се разпуска след избирането на ново правителство съгласно чл.99 от Конституцията.

Като заключение от гореизложените факти, става ясно, че поради безотговорността на кабинета в оставка, решения на проблемите на българските граждани няма да има. А гражданите ли? Те си останаха на улицата. Независимо колко е студено, колко е часа, кое е населеното място, те са там и стават все повече, все по- обидени, все по-бедни.