Размисъл след изборите

Хасибе Мехмед

Датата 11 май 2013 г. трябваше да бъде ден, в който политиците не обстрелват избирателите с послания, медиите не вадят компромати и скандални разкрития, а все още обърканите нагласи за вота да намерят своите фаворити. Тази атмосфера за размисъл, драматично се размина със страстите български, кипнали покрай подслушванията, надтиражните бюлетини в костинбродската печатница и здраво преплетените интереси на всевъзможните поръчители. Необяснимо защо след вота партии, изпаднали от парламентарния борд, се вторачиха не в собствените си грешки и загуба, а в гласовете от Турция.

Традиционните политически кресльовци очевидно решиха да измият срама си именно с изселниците, гласували в подкрепа на ДПС. А в деня, в който номинираният за премиер Пламен Орешарски огласи проекто-кабинета си, същите хейтъри поискаха Конституционният съд да касира изборните резултати, спечелени от движението. Нищо ново под слънцето, у нас всеки търси печалба в загубата, както и вината за поражението винаги някъде извън себе си.

Изборните резултати прозвучаха като шумна плесница и за една от най-новите партии, и сринаха поне засега надеждите й за преориентация на изселническия електорален сектор. Народна партия „Свобода и достойнство” /НПСД/, създадена от изгонените от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов, в коалиция с НДСВ, регистрира смазващо „постижение” от 1,63%.

Че е имало план за предварително подготвена огромна манипулация на вота, е безспорно. За това говорят и жалбите, които заваляха в РИК в Кърджали, и отчетените груби нарушения после. Рекорден брой избиратели в Кърджалийския район са разкрили тайната на вота си, сочат обобщените данни от протокола на РИК. Странно, но 431 гласоподаватели по някакъв начин са оповестили избора си след излизане от тъмната стаичка. Други 267 пък са били засечени да заснемат кръстчето на бюлетината с мобилен телефон или фотоапарат.

Отбелязани бяха и 623 сгрешени бюлетини. В тези случаи объркалите се са получили нови и са коригирали гласа си. След като на прословутата пресконференция в главната прокуратура стана ясно, че от нелегалните бюлетини в печатницата в Костинброд е имало предназначени и за Кърджали. Членове на РИК разкриха, че в общините са били доставени над 10% резервни книжа. „Контролирахме разпределението и раздаването на бюлетините по общини и във всички 442 секции. В община Кърджали бяха доставени 110 000 бюлетини, а в Черноочене – 18 000. Категорично резервът от бюлетини надвишаваше предвидените 10% в изборния кодекс”, заяви Иван Робов от РИК.

Общинският изборен щаб на ДПС –Кърджали в изборния ден внесе жалби в РИК, ЦИК и в Районната прокуратура за купуване на гласове в полза на КП ”Център-Свобода и достойнство”. „На 12 май 2013 г. в с.Дъждовница и с.Пеньово лицето Ерол Ферад Сали, живущ в с. Дъждовница №14, община Кърджали е обикалял домовете и е раздавал парични суми за купуване на гласове в полза на КП ”Център-Свобода и достойнство” с номер 6 в интегралната бюлетина. Считаме, че гореописаното деяние е в нарушение на Изборния кодекс”, се посочва в жалбата от ДПС.

Денят за размисъл пък се оказа ден за усилена и целенасочена агитация, употребен пак от хората на Дал и Исмаилов. Лидери и активисти на ДПС в Източните Родопи получиха писмени съобщения на мобилните си телефони с призива да гласуват с бюлетина № 6, а подателят бе Касим Дал. Колко пари инвестира партията му в пазара на гласове, няма как да стане известно. Но в Кърджали внушителен брой непълнолетни, издокарани с тениски и шапки с логото на новата партия, бяха ангажирани да раздават агитационни материали. Шофьори на таксита са се редили на опашка пред щаба на НПСД, за да си получат парите за носенето на партийната шапка на волана, „услугата” за 3 дни им е донесла по 60 лева. За грандиозния концерт с български звезди и гастрол на турски изпълнител със сигурност са отишли над 100 000 лева, поне толкова за подобна проява плати ГЕРБ, също в Кърджали.

Бясното пазаруване на гласове и омагьосване на избирателите с песни и танци обаче не постигна целта си да разбие и отслаби влиянието на ДПС. Не помогнаха и килимите от флаери с фотосите на Корман Исмаилов и турския премиер Ердоган, нито десетките емисари, впрегнати да агитират в смесените райони. Няма съмнение, че подцененият гласоподавател е надушил готвената манипулация и е осъзнал, че истината е в единството.

И още един аспект на отминалите избори. „Щом в България се зададат избори, от турското малцинство в страната се очаква, че ще се съобрази с наставленията на Анкара. Този път обаче „петата колона” беше непослушна и гласува не за партията на Касим Дал, а за ДПС”, пише немския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” /ФАЦ/ след вота. И припомня как през октомври 2010 г. преди последното посещение на турския премиер Ердоган в България, медиите в двете страни се надпреварваха да тиражират новината, че високият гост щял да се срещне в София с „лидера на турското малцинство” Ахмед Доган. Нищо чудно всъщност, като се има предвид, че около 10% от населението на страната са български турци. Тогава обаче в последната минута Ердоган отказа срещата си с Доган и предпочете да се види с Касим Дал. Наблюдателите веднага изтълкуваха този ход като опит на Анкара да наложи Касим Дал за нов водач на турската общност в България, пише вестникът.

След въпросната визита и мистериите в нея Дал обвини Доган, че е превърнал партията в инструмент за лично обогатяване и че не прави нищо за стандарта на живота на турците в България. Впрочем, и правителството в Анкара мисли така, но това е обяснимо с влиянието на самия Борисов върху гледната точка на турския премиер, с когото поддържат приятелски в личен план отношения. А и последвалите действия на Дал след изключването му от ДПС показаха недвусмислено в чия полза и какви интереси е смятал да работи. Безспорно е, че Анкара се пробва да изгради в България втора турска партия, която да й послужи като опора в дългия път на Турция към ЕС. На Ердоган му се искаше да си осигури влияние у нас не само защото страната ни е член на европейското семейство, но и заради наличието на многобройното турско малцинство. Но пък не направи нищо да убеди приятеля си Борисов в необходимостта от солидни турски инвестиции в западналата ни икономика.

Не е случаен обаче фактът, че по време на предизборната си кампания НПСД акцентираше именно на големите комшийски капитали, които трябваше да нахлуят у нас, след като партията бъде парламентарно представена. Със сигурност сделката, уговорена между Борисов и Ердоган, е била с такива параметри. Не е случайно и това, че лидерът на НПСД Корман Исмаилов в предизборния месец бе приет лично от Ердоган в кабинета му в Анкара, а снимките от тази визита се мъдреха на агитационните материали. Посланието беше еднозначно – Турция дава рамо не на ДПС, а на НПСД. Изборите бяха загубени не само за хората на Дал и Исмаилов, но и за самия Ердоган. „Петата колона” изцяло или с малки изключения загърби посланията на Анкара. Така ДПС спечели над 11%, въпреки скъпо платената агитация на НПСД в смесените райони.

„Турция направи грешка, като не подкрепи ДПС, а резултатите от проведените на 12 май парламентарни избори в България изваждат наяве колко е недалновидна и определено грешна политиката на управляващата Партия на справедливостта и развитието /АКП/ да подкрепи новата турска етническа партия в България за сметка на ДПС”. Това написа коментаторът Абдула Бозкурт в статия за Today’s Zaman. Така според него са пропаднали 50 000 гласа на изселниците. Действително очакванията бяха за монолитен вот отвъд ГКПП Капитан Андреево от 100 000 гласа, но заради грешно изиграните от Ердоган карти се получиха половината.

Изборният провал на амбициозния проект на Касим Дал и Корман Исмаилов с новосъздадената партия, която очевидно трябваше да подкрепя ГЕРБ в новия мандат, предизвика разгорещени дискусии в социалните мрежи. „Сметките на Анкара се провалиха в България, подкрепената от турската държава коалиция НПСД-НДСВ не можа да надскочи 4-процентовата бариера и спечели едва 1,63%. Бившият депутат Корман Исмаилов е длъжен да отчете погрешния път, по който поведе българските турци и час по-скоро да закрие партията си, и незабавно да поиска преговори с лидера на ДПС Лютви Местан за завръщане в редиците на движението”. Такива гласове се надигнаха в страницата на НПСД-Турция във Фейсбук. Според различни мнения Корман Исмаилов е допуснал груба грешка, като е разпространявал агитационните си материали със снимки, на които е в кабинета на премиера Реджеб Ердоган или на срещи с други водещи фигури в Турция.

Народната партия „Свобода и достойнство” бе поредният проект на поредните управляващи, които се прицелиха в монолитността на електората на ДПС. Преди формацията на Касим Дал бяха учредени ПДП на Мехмед Ходжа, НДПС на Гюнер Тахир, Движение демократично крило на Осман Октай. Всички те напускаха скандално и с гръмки декларации движението, оглавяваха новите си формации, с които после се проваляха на изборите. Грешката на българските политици е в това, че търсят подкрепа от българските турци през турската, а не през българската политика. Грешката и на турските политици е, че възприемат нашенските изселници като „петата колона”, каквато те очевидно не са.

„Двойните граждани”, недолюбвани от българските партии, но превръщани в таргет-група от някои по време на избори, имат своето право на глас и то е заложено в закона. Дали този глас ще бъде дружен хор или отделни викове през границата, зависи от ангажиментите на българските политици. Защото не е достатъчен само фактът, че парламентът прие декларацията, осъждаща „възродителния процес”. Не е достатъчно и това, че в новото правителство ще има български турци на високите нива, каквото и преди сме виждали. Въпросът е колкото морален, толкова и исторически. Изселник, това е състояние на духа, следствие от срамни исторически решения в съвсем близкото минало. Помним онзи месец май 1989 г., когато окървавените мирни протести за връщане на рождените имена на турците бяха последвани от „голямата екскурзия”. Поне заради тази трагедия не следва да гледаме на изселниците и подкрепата им за вота като на нашественици и на намеса в живота ни тук. А кого ще подкрепят, зависи от личния им избор.