Бомба с часовников механизъм

Исмаил Кабак

През есента на 2012 г. 13 духовни водачи бяха изправени на съдебната скамейка, на основание следните подозрения: „проповядване на антидемократична идеология; ръководене и/или членуване в нерегистрираната по законоустановения ред организация “Ал - Уакф ал - ислями”, както и обвинения в проповядване на омраза на религиозна основа“.Доказателствата, на които се гради обвинението, са само свидетелски показания.

Те са били взети от част от обвиняемите, както и от внедрен служител на ДАНС, който е пожелал да остане анонимен. Още в самото начало на делото, свидетелите се отказаха от първоначално дадените показания. В своя защита те обясниха, че въпросните показания са били изтръгнати чрез манипулативни методи. Единственият свидетел, който потвърди показанията си дадени в следствието, е въпросният анонимен свидетел. Той твърди, че някога е чул слова, в които се подтиквали към антидемократична идеология.

Съдът даде ход на делото и неговият старт бе съпроведен с множество протести и широко отразявано в медийното пространство. Последваха няколко провала от страна на обвинението, тъй като за период от 2 г. от извършения обиск и още 9 месеца от старта на делото, не успя да намери квалифицирани специалисти в областта теологичните познания, в частност исляма. Многобройното отлагане на заседанията, некопентността на вещите лица, липсата на доказателства, силно нажежиха напрежението в региона. Чрез това протакане, невъзможността на обвинетието да аргументира собствената си теза, изненадващата загуба на медииен интерес, говори за един друг тип процес, а именно за чисто политически процес.

С всяко следващо заседание по делото срещу имамите, неяснотите стават все повече, а част от решенията на съда будят безпокойство, както в подсъдимите, така и сред гражданите.

Първото заседание по делото бе на 18 септември 2012 г. Тогава бяха чути обвиненията на прокуратурата срещу 13 духовни водача, а именно посочените по горе. За да изразят своята подкрепа, съграждани и колеги на духовниците присъстваха на заседанието.

Второто заседание бе насрочено за 17 декември с.г., но делото беше отложено заради влошеното здравословно състояние на единият от подсъдимте - Байрам Ушев. На всяко следващо заседание основна тема бе компетентността на вещите лица. В повечето случаи, техните експертизи не бяха приети от съда, като доказателствен материал, поради липса на квалификация на въпросните вещи лица, както и от неспособността им да защитат и аргументират своите разработки в съдебна зала. Тотален плровал на прокурорското овинение.

Пример за това е следващото заседание в края на миналата година, когато бе оспорена експертизата, извършена от доц. Юлия Кирилова. Нейната задача бе да направи анализ на иззетата литература на турски език. Тъй като доц. Кирилова има познания по турски език, но не и като теолог, тя бе направила превод на посочените материали, които няма как да послужат като доказателство за каквото и да било престъпление, защото всеки има свободата да притежава и чете литература, съгласно неговите интереси и потребности. В противен случай, всеки български гражданин, който има в домашната си библиотека криминални романи, трябва да бъде призован на съдебната скамейка. Още повече, че иззетата литература е свързана с религия, към която подсъдимите не само изразяват своята принадлежност, но и проповядват, т.е. от тях се изисква да има по-широк спектър от познания в тази област.

На едно от първите заседания тази година бе призован като вещо лице историкът, по настоящем пенсионер, Агоп Гарабедян. Поставената му задача бе да направи анализ, чрез които да бъде дадено терминологичното определение на това какво се разбира под: антидемократична идеология, радикален ислям, има ли разлика между проповед и проповядване и дали външният вид на един човек, е средсвтво за проповядване на дадена идеология?

Освен, че думите му не бяха подкрепени с какъвто и да било доказателствен материал, Гарабедян, не успя да устно да защити разработката си. Адвокатите на защитата оспориха анализа на вещото лице и тя не бе приета от съда.

В началото на месец февруари 2013 г. Заседанието на съда беше отменено по молба на друго вещо лице – Александър Шунин, туй като времето не е достатъчно за да се подготви. Неговия колега Александър Кирков информира съда, че е възпрепятстван да се яви в съдебна зала, защото към момента е бил в чужбина.

Следователно определеното съдебно заседание за 18 февруари бе отменено, защото тогава е трябвало да бъдат изслушани възпрепятстваните вещи лица. Следващата назначена дата – 11.03.2013 г., делото бе отложено отново.

Колкото повече време минава, толкова по-странни неща се случват с това дело. Действия, за които някои ще трябва да поне се отговорност. България е правова държава и независимостта на съда би трябвало да бъде гарантирана. В процеса срещу имамите, като че ли някой подшушва на Темида на къде да наклони везните. Не е ли в разрез с законно установените норми, вещото лице да бъде придружавано до съдебната зала от автомобил на спецслужбите? Да се появява на служебния паркинг на съда, в деня на делото, заедно с представители на службите?

На ескортираният Александър Шунин, бе възложено, в качаството си на независим експерт да направи превод и анализ на документи написани на арабски език сързани със възнагражденията на евентуалните участници в нерегистрираната организация "Ал Уакф ал Ислями". Интересен е фактът, че въпросните документи били иззети от компютрите на един от подсъдимите, но по време на обиска 2010 г. те не съществували като фаилове в компютара. След това те също не съществували, но чрез някаква много сложна комютърна програма специалните служби са успяли да я възстановят. Подсъдимите отричат за наличността на такъв вид документи.

След толкова много въпросителни идва ред на по-голямата: Съдът прие ли за веществено доказателство направената експертиза от Шунин? Отговорът е – да. Защитата подлага на съмнение арабската ексертиза, защото те смятат, че тя е била подготвена изцяло в полза на прокуратурата.

След пледоарията си, Шунин е искал да му бъдат признати транспортните разходи, но от защитата възроптали, та нали той е бил специално ексортиран. В последствие Шунин се отказва да претендира за осребряване на транспортните му разходи. Прокуратурата поиска от съда на лицето Шунин да бъде възложена още една експертиза за следващото заседание по делото, но тази молба не беше удоволетворена от съда. Явно съдът не се доверява на експертните му въцзлможности.

Освен конфузните ситуации, в които изпадат независимите вещи лица, част от обвиненията на прокуратурата, като че ли са лишени от логика.

Едно от обвиненията срещу Неджим Дъбов са неговите срещи, провеждани извън пределите на страната, но направената справка от МВР посочва, че въпросния Дъбов по това време не е бил в чужбина. Абсурд.

Поредното заседание на съда е насрочено за 04.07.2013г. Тогава ще бъдат разпитани като свидетели главния мюфтия Мустафа Хаджи, както и заместника му Ведат Ахмед. Също така ще бъде представена и поредната експертиза на текстовете на турски език, като този път заявката е освен превод да има и теологичната експертиза.

Хората от пазарджишкия регион са силно разтревожени, относно края на процеса. Повечето от тях губят вяра в суверенитета на съдебната система. Съмненията идват от началото на процеса, та дори години назад, когато бе извършен обиск в 15 къщи в град Сърница, Община Велинград.

Показната акция на ДАНС, не бе увенчана с успеха, за който се бяха подготвили специалните служби и две години по-късно, като че ли искаха да оправдаят изразходените средства, като инструмент за това се превърна районната прокуратура. Ако не се прекрати това шикалкавене, мюсюлманската общност е готова да потърси сметка на отговорните лица за създалата се ситуация. Никой за толкова време не сметна за необходимо да даде отговор на въпроса:

Защо срещу 13 мюсюлмански духовници, не се изправи мюсюлманин, който да каже - Да вие сте виновни, заради това или онова си деяние? В процес, касаещ верските нагласи на хората, да се изправят само християни, които да кажат на група само мюсюлмани: вие сте виновни, някак си не кореспондира нито с демокрацията, нито с толерантността.

Сред вещите лица, изготвили двете експертизи, с които се запознаха страните в делото, има двама преподаватели в Богословския факултет на Софийския университет, политолог, историк, дори арабист – специалист по исляма, но всички те изповядват традиционната за страната ни християнска религия (въпреки че когато в съда им се зададе този въпрос, те не са длъжни да отговарят). Поради тази видима част от характеристиката на вещите лица, защитникът Василев попита:

„Как ще се чувстват 13 православни свещеници, ако са обвинени в престъпление на религиозна основа и срещу тях няма нито един православен, а само мюсюлмани?”.

И без друго тук на Балканите, „толерантност” се използва само като понятие в публичното пространство. Като че ли зрелостта на обществото ни не е на необходимото ниво, за да стане толерантността освен термин, а и начин на живот, на общуване с другия, различния. Всичко това свидетелства, че в Пазарджик тече един чисто политически процес, който насажда омраза и взаимно подозрение между хората. Впрочем той продължава да функционира. Цъкаща бомба...