Евроинтеграцията на Турция – единствен път към стабилност на региона

Стоян Стойчев

Присъединяването на Република Турция към ЕС е дълъг и труден процес, но това е единствения начин да се гарантира стабилността и просперитета на региона на Балканския полуостров. Няма държава от региона, която да има интерес от нестабилна и недостатъчно демократична Турция. Още повече присъединяването на Турция към ЕС ще донесе много повече инвестиции на Балканския полуостров, което ще гарантира и икономическия растеж на държавите от региона. Държавите от Близкия Изток също ще спечелят от присъединяването на Турция, защото ще имат модел на мюсюлманска демокрация, която гарантира правата, свободите и просперитета на своите граждани.

В този смисъл, държавите от региона и ЕС трябва да положат още повече усилия, за да помогнат на Турция по пътя им към интеграция в структурите на ЕС. Позиционирането на Турция като пълноправен член на ЕС ще допринесе неимоверно много за сигурността и демократичното развитие на държавите по света.

Република Турция е пълноправен член на НАТО още от 1952 година и страната винаги е била важна част от общността на демократичните държави, гарантиращи световната сигурност. Междувпрочем, държавата подкрепи България и й оказа невероятна помощ по пътя й за пълноправно членство в Северноатлантическия пакт. Турция притежава втората по численост армия в НАТО, а нейната икономика е петнадесетата най-голяма в света. Турското икономическо чудо може спокойно да влезе в учебниците по икономика като модел за развитие. В този смисъл на фона на кризата, която разтърсва държавите от ЕС, дори и те могат да се поучат от турския икономическия подем.

Пътят на Турция е несъизмерно дълъг и не подлежи на сравнение с този на новоприетите държави от Източна Европа. Няма друга държава кандидат за ЕС, която толкова дълго време да е чакала пълноправното членство в съюза. През далечната 1959 г. Турция кандидатства за асоциирано членство в Европейската икономическа общност (ЕИО). През 1963 година подписано споразумение за асоциирането й, известно като споразумението от Анкара. Целта на споразумението е митнически съюз между Турция и ЕИО и евентуално членство. Подписан е и първи финансов протокол към първоначалното споразумение. През 1970 година са подписани в Брюксел допълнителният протокол и вторият финансов протокол като подготовка за създаването на митнически съюз. Кандидатурата на Турция за пълноправно членство в ЕИО е подадена през 1987 година. През 1995 година Съветът по асоцииране Турция - ЕС завършва споразумението за създаване на митнически съюз между Турция и ЕС. През 1999 година Съветът на ЕС в Хелзинки признава Турция за страна кандидатка за членство в Съюза, равнопоставена с останалите страни кандидатки. През 2005 година започва процеса на анализ на Общностното право. А през 2008 година се приема от Съвета на ревизирано партньорство за присъединяване за Турция. През декември 2012г. държавните и правителствени ръководители на ЕС се ангажираха да се възобновят буксуващите преговори за присъединяване на Турция. Предстоят преговаряне на изискванията на ЕС към държавата кандидат по въпросите на регионална политика.

Основният въпрос, който възниква, е способна ли е Турция с премиер Реждеп Тайип Ердоган да изпълни критериите за членство на ЕС. Отговорът на този етап е не. Протестите и реакцията на официалните власти по недвусмислен начин доказаха, че демокрацията в Турция е сериозно застрашена. Официално протестите бяха предизвикани от турски еколози против застрояването на парк „Гези" на площад „Таксим” в Истанбул. Те се обявиха против проекта за урбанизация и изкореняване на дърветата. Планът на местната управа предвижда на тяхно място да бъдат реконструирани казарми от времето на Османската империя, както и да се построи културен и търговски център. Към протеста на турските еколози се присъединиха и много обикновени граждани с искания за повече демокрация, свобода и за защита на светския характер на държавата.

Така водеща причина за предизвиканите масови протести стана именно водената проислямистка политика от страна на Партията на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Провежданата политика на умерена ислямизация на държавата буди тревога не само в чуждестранните наблюдатели, но и в самите турски граждани. С мотива, че трябва да се върнат ислямските ценности, държавата навлиза все повече в личния живот на обикновените турци. Бурките вече са обичайна гледка в държавните учреждения и дори университетите. А наскоро приетия закон забраняващ продажбата на алкохол взриви светски настроените граждани. От години управляващата партия в Турция прави опити да руши държавната доктрина завещана от Мустафа Кемал Ататюрк.

Кемализмът представлава конституционна идеология на турската република и е гарант за светските устои на държавата. Той има здрава социална опора във военния, административния и политическия елит на големите турски градове. В тази връзка управляващите направиха всичко възможно да се намали и тежестта на армията в политическия живот на Турция, която винаги е била опора на светските устои на държавата. Този път обаче не военните, а обикновените турски граждани застанаха на пътя срещу политиката на ерозиране на светските устои на Турция.

Насилственото потушаване на протестите в големите турски градове предизвика широк международен отзвук. Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността призова турския премиер да предпочете диалога вместо конфронтацията с опозицията. Генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Янгланд отправи остро предупреждение към турското правителство заради полицейското насилие и използването на сълзотворен газ за разпръскване на демонстрантите. Той предупреди Ердоган и правителството му да се съобразяват с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Турбьорн Янгланд изрично настоя да се проявява уважение към свободата на събиране на гражданите и да не се допуска използването на несъразмерно голяма сила от полицията. Свободата на мирно събиране и правото на свободно изразяване на мнението са неотменими фундаментални права във всяка демокрация. А правителството в Анкара е длъжно да направи всичко възможно, така че гражданите да могат да упражняват тези фундаментални права.

Върховният комисариат на ООН за човешките права изрази становище Турция да проведе бързо и независимо разследване на поведението на турската полиция, а отговорните да бъдат изправени пред съд. От ООН призоваха турското правителство да гарантира фундаментални човешки права на граждатиге се като правото на събрания и свободата на словото.Така на дневен ред пред турските държавници е на първо време да се вслушат в призивите на ООН да гарантират на гражданите правото им да се събират свободно и да протестират по мирен начин.

Не може Турция, като модел на мюсюлманска демокрация, насилствено да потушава мирни протести на граждани с различна политическа ориентация. От години се позволява арести на военни и журналисти на база скалъпени обвинения, а собствениците на медии се притискат за заглушаване на критиките към правителствената политика. Недопустимо е и в държава, кандидат за ЕС, да се ограничава свободата на словото, свободата на печат и използването на интернет, да се ограничава съдържанието в телевизионните канали и да се налагат мерки срещу свободата на словото. Турция е държавата с най-много журналисти в затвора. Повече от 100 представители на медиите все още очакват присъдите си в турски затвори, като броят им е повече дори от тези в Китай и Иран.

Тези репресии не могат да се впишат по никакъв начин в образа на модерна демократична Турция. Партията на справедливостта и развитието затегна и законодателството за борба с тероризма през 2006 г. Точно тези закони се използват и срещу критиците на правителството от ляво и от дясно. Турската съдебна система от години е обект на правителствено влияние и няма реално разделение на властите. А корупцията все още остава широко разпространено явление в съседната ни балканска държава.

Във вътрешно политически план Турция все още не изпълнява европейските критерий за демокрация и спазване на човешките права. Но загриженост буди и външната политика на турското правителство. В случая е интересно как неоосманската концепция на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган се съчетава с европейските амбиции на Турция. Естествено няма нищо смущаващо в амбицията на Турция за утвърждаването й като регионална суперсила, която да има ключова роля в международните събития. Турция е многомилионна държава, разположена на два континента и петнадесета икономика в света.

Смущаваща е обаче новата доктрина на Турция налагана във външната политика, която е смесица от следвоенната й прозападна ориентация и османското й наследство. Тази доктрина носи три основни характеристики: Османската империя – османизмът, който е свързан с исляма, и тюркизмът – като основна идеология за съхраняване на националното самосъзнание, с чието посредничество тюркските народи най-лесно могат да бъдат приобщени към османизма. Това съчетание в никакъв случай не позволява на Турция да търси ролята на мост между Изтока и Запада. Немислимо е диверсификация на турската външна политика от прозападната й ориентация, а стремежа на Турция да стане член на ЕС да се оценява като „исторически опит”. Смущаващо е източния вектор да се разглежда като жизнеспособна алтернатива на западния вектор на турската геополитическа стратегия. Идеологията на неоосманизма разглежда арабските държави от Близкия Изток и Северна Африка като основна идеологическа „мишена”. Тези мегаломански, неприемливи и дори опасни за бъдещето на Турция идеи не могат да стоят на дневен ред пред турската външна дипломация.

Знаково бе посещението на европейския комисар по въпросите на разширяването Щефан Фюле в Истанбул. Той заяви загриженост за излишната употреба на полицейска сила срещу демонстранти и отправи призив към Турция да не се отказва от ценностите на свободата и основните права. В същото време той категорично заяви, че ЕС гарантира подкрепата си за кандидатурата на Турция да се присъедини към ЕС. Условие за това е настоящето турско правителство да ревизира вътрешната и външната си политика, като гарантира устоите на светската държава. Иначе присъединяването на Турция към ЕС е изгодно и за двете страни – Европа си гарантира повече пазари, а Турция ще има повече демокрация.