Изучаването на майчин език е общочовешко право

Йозлем Садкова

През изминалите дни някои от медиите си позволиха да провокират българския народ с новината, че “майчиният език става задължително изучаем в училищата.” Дали водени от своята слаба информираност, невежество или причините са други, но социалните мрежи бяха залети с коментари на разгневени родители: “Не искам моето дете да учи турски! Тук е България, а не Турция! Искам то да учи български!”. Дори в едно от варненските училища, ученици протестираха, защото не желаели да учат туски език.

Горко на този народ, който е толкова лесно манипулируем. Липсата на зрялост в обществото ни, доказва, че е твърде рано в България да се говори за гражданско общество, щом не успяват да аргументират своята гражданска позиция (ако въобще я имат). Капанът, в който попадна голяма част от българските граждани, ще се освободи тогава, когато хората започнат да четат, а не само да препрочитат, било то новина във вестника, книга или закон.

Що се отнася до начина на изучаване на майчиният език в училищата, стуацията е следната:

1. Правото на изучаването на майчин език е заложено, както в Конституцията на Република България и Закона за народната просвета, така в редица международни наредби, конвенции, към които България освен своята ангажираност е приела да спазва и да определя своята вътрешна политика съобразно тях.
2. От около 10г. съгласно Закона за степента на образование, майчиният език се изучава като предмет в задължително избираемата подготовка.
3. В последствие биват утвърдени учебни програми по майчин език, включващи – обучение по турски, ромски, иврит и арменски език.

Изучаването на майчин език е право на всеки ученик. Това право е посочено в Конституцията на Република България, както и в Закона за народната просвета още от обнародването му през 1991 година. Възможността, майчин език да се изучава като учебен предмет в задължително избираема подготовка, е регламентирана със Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план от 1999 г. В изпълнение на законови разпоредби през периода 2004 – 2005 година от министъра на образованието и науката, са утвърдени учебни програми по майчин език – турски, ромски, иврит и арменски, които може да се намерят на официалната страница на МОН.

Към днешна дата желаещите да обогатят познанията си по майчин език имат възможността да го посочат като задължително избираем ЗИП -3 часа седмично и 4 часа като свободно избираем (СИП). До тук със законовите уредби.

А съществува ли действително проблем, свързан с обучението по майчин език? Да, съществува и той в никакъв случай не би могъл да бъде дефиниран самостоятелно, тъй като проблемите са много и всички те са свързани с правилното и успешно прилагане на закона.

На първо място- липсват подходящи условия. Остарелите учебници или изобщо липсата на такива, квалифицирани педагози, а колкото до художествена литература, тя е липсва дори в университетите, в които се подготвят част от бъдещите учители по майчин език.

Тъй като няма законови гаранции и стереотип за отпечатване на нови учебници, образователният процес е оставен ''просто да се случва'', процес, чиято крайна фаза може да доведе до омаловажаване на възможността на националните малцинства да упражняват своите права, с цел да самосъхранят своята култура. Въпреки, че по задължителните (общообразователни) предмети, министерските чиновници се стремят да подновяват учебният материал ежегодно, налице е намаляване на ученическият интерес към предметите преподавани в училище. Това е така, тъй като учебниците не отговарят на потребностите на днешните подрастващи. Днес учениците са не само част от глобалното интерактивно общество, но те са едно от най-мощните му ядра.

На второ място - обучението по майчин език се постави в зависимост от задължително подадени молби от родителите, за съгласието им децата да посещават учебните часове. В резултат на въведените в учебния процес едни или други ограничения, например в област Кърджали през миналата учебна година от 17-18 хиляди ученици само около 4000 ученици изучаваха майчиния си език. А за учебниците да не говорим, от 1992 г. не се издадени нови учебници. Положението в другите краища с по-компактно турско население е още по–грозно.

Въпросът тук е :

~ Как ще бъде привлечено вниманието на едно дете с учебник, написан преди 10 или 15 години?

~ С колкото голяма любов и отдаденост да подхождаш към майчиният си език, щом той ти бива поднесен единствено като суха граматика, остарели похвати и методика, това несъменно ще доведе до загуба на интерес сред учениците.

Не гетото трябва да стине до училището, училището трябва да влезе в гетото. Несъмнено най- тежка е ситуацията със ромското население. След като бе премахната безплатната закуска с чаша топло мляко, като че ли часовете по майчин език остават единственият мост между образованието и по-голямата част от представителите на тази общност.

Часовете, в които се изучава майчин език са от изключително важни, особено за онази част от националните малцинства, в които предимно се говори на майчиният език. Ако едно дете до предучилищна възраст е използвало предимно майчиният си език, успоредността на усвояемост на официалният език и езика на малцинствената група към която принадлежи, ще се превърне в един много по-плавен и най-вече разбираем за него процес.

Лишени от смисъл са опитите на учителите да преподават българска граматика на дете, което не разбира съдържанието на думите, с които му се преподава. В помощ на учениците биват назначавани т.нар. помощник-учители. На теория, те трябва да помогнат на учениците в тяхната адаптация в училище, но в действителност тяхната дейност се свежда до ролята на екскурзоводи, които помагат при пътуването на учениците. Педагогическа дейност не е налице, а и не може да се очаква, тъй ката тези хора са без необходимата квалификация.

Нивото на неграмост и икономическият колапс, в които е изпаднал по-голямата част от ромското население в страната, може да бъде подобрено, не с социални помощи, а с дългосрочна и адекватна държавна политика.

Какъв е процента на работещите роми в държаната администрация? Колко са ромите полицаи? А броя на учителите? Нула, нула, нула. И всичко това е резултат от ранното напускане на училище. Проблема не е само, че учениците напускат училищният двор още в ранна детска възраст, а от това,че няма кои да им обясни, по разбираем за тях начин необходимостта от образование.

Тук отново часовете по майчин език остава естественият мост, между училището и онази част от малцинствените групи, в които лисва заложена традиция в образованието.

Ролята на педагозите е от изключителна важна. Освен необходимите познания по съответният език, учителят трябва да подхожда с търпение и разбиране към своите ученици. И ако това е общо валидно за всички преподаватели, то в този случай всичко трябва да е умножено по две. За последната учебна 2012 – 2013 година броят на учителите е намалял със 100 000. Наред със лисата на учебници (като например учебник по майчин ромски език), учебни помагала, лошата материална база, другият голям проблем е липсата на учители и тяхната квалификация.

За голям период от време специалности като „турска филология” не присъстваха в бакалавърските или в магистърските програми на университетите у нас. Днес, желаещите да получат такава образователно квалификационна степен могат да го направят с конкурсен изпит по руски и/или английски език в две учебни заведения в страната - Софийски и Шуменски университети.

За сериозността на пропуските в тази образователна сфера, би могло да се съди по това, че за десетилетие не се е реализирал нито един доктор по турска филология. Омаловажаването на тази дисциплина идва от страна, както на държавата, така и на преподаватели и студенти.

Няма утвърдени стандарти от МОМН за обучението по майчин език в средните училища. Това наред с другите проблеми, поставя несигурни и нерегламентирани параметрите за финансовата обезпеченост на училите по майчин език. Дори и да бъде назначен на пълен щат (което в тази област едва ли би могло да се случи), млад учител започва със стартова заплата от 460 лв. Сума, с която на практика не биха могли да се покрият битовите разходи на един учител. Не само това, но и те често закупуват учебни материали и помагала от личните си средства.

И така финансовият аспект се превръща в една от причините, добре квалифицираните специалисти в тази тематика, да търсят своята реализация в друга сфера - преводи, административна дейност в международни компании и др.

В стремежът си да поддържат филологичната си учебна дисциплина, университетските преподаватели са склонни да поощряват своите студенти със доста завишение на оценките. В свое интервю преподавател по турска филология в Шуменския университет признава, че броят на художествената литература в университетската библиотека е сведен до минимум. Липсват творби на съвременни автори. Дори оскъдната университетска библиотека с разработки на турски език, в по-голямата си част е дарена, т.е. университет, който подготвя бъдещи кадри в областта на филологичните науки, не инвестира в по-добрата подготовка на своите студенти. Още един факт, чрез който обучението по турски език бива омаловажено.

Колкото до студентите, бъдещите учители..., като че ли повечето са единодушни в едно: ''Ще запиша турска филология или тюркология, защото не е тайна за никого, че ще завърша успешно, защото преподавателите ни поощряват за избора.'' Няма как, така мотивира млади хора да отговорят на потребностите на все по-изискващите ученици. Академичните им познания не са достатъчни за да се реализират успешно в тази сфера на образованието. Рецептата е следната: учиш около 4 години турска филология, след което добавяш няколко посещения на лекционни курсове за по-малко от година, в които някои ти обяснява за това, как трябва да общуваш с подрастващото поколение и как трябва да го оценяваш и това е подготовката на учител по майчин език в България.

Като цяло, това е което може да предложи държавата за да се отзове на потребностите на своите национални малцинства. Остарели или дори липса на учебници и учебни помагала, липса на добре подготвени кадри в областта.

Няма обособен държавен стандарт за обучението на майчин език, която съответно рефлектира и към делегираните бюджети на общините. Майчиният език е графа задължително избираем - ЗИП или свободно избираем - СИП, като по този начин училищата не могат да отделят необходимите средства, за да подобрят условията за обучаване по съответният предмет.

Пътят, по който ще се стигне до правилната реализация на възможността на националните малцинства да упражняват свободно правото си - да изучават майчиният си език, трябва да започне с въвеждане на държавен стандарт за обучението по майчин език. По този начин делегираните бюджети ще бъдат финансово стимулирани да създадат необходимите условия и атмосфера по време на образователния процес.

Необходимо е ясно да се дефинира и очертае ролята на помощник учителя. Да се определи дали е задължително той да бъде образован педагог или не. Ако да, да се постави въпроса: ”Достатъчно ли е финансовото възнаграждение, за да бъде мотивиран квалифициран преподавател, за да извършва тази дейност?”

Но една от най-големите пропасти в сегашния модел на обучение в България по майчин език е недостига на квалифицирани и добре подготвени учители. Този недостиг би бил преодолян, когато от задължително избираем ЗИП или свободно избираем СИП майчиният език стане задължителен предмет ЗП, така ще бъдат гарантирани работни места, ще се увеличи приема на студенти по съответният майчин език, турски, ромски, иврит и арменски, защото работата учителите в тази област ще бъде дефинирана като на всички останали учители о български, физика, химия и т.н.

България в унисон с европейските държави, признава правото на представителите на националните малцинства да изучават своят майчин език, разлика обаче е, че в другите страни освен законово установен ред, са създадени и необходимите условия за обучение на майчин език в училищата, условия, които към настоящият момент липсват в страната.