Още за морала

Фели Таджер

От медиите научих, че това бил протест на интелигентите. От там разбрах, че аз нямам място там. Завършил сам само две висши образования, имам научна степен и съм шестдесет и три годишен. Пенсионер съм по болест, но продължавам да работя. Пенсиите знаете, че не покриват и консумативите за едно жилище, че да остане за храна, книги, неотменни ежедневни разходи (интеренет, мобилен телефон и т.н.).

Гледам вечер протестите. Млади жени с деца – герб на протеста. Те вероятно протестират не защото първата грижа на това правителство била за децата – помощите за майките и за тези, започващи училище, а за това, че няма морал у Орешарски. Назначил бил Филан Кишията за зам. министър. Вярно, той бил учил за това, и стаж имал. И опит натрупал. Няма значение. Има значение, че баджанакът на зам. министъра бил кумец на балдъзата на шурея на чичо й, а той бил братовчед на служител от СИК. Много принципна позиция. Ами къде бяха преди шест месеца майките с тези деца, като премиер беше първа мутра на СИК? Къде бяха майките с децата, като физкултурник ги подслушваше, докато правеха тези деца? Моралът започва от днес, така ли? Вчера е могло да си аморален, обаче от днес си? Ресто, не става. Моралът е трайна ценностна система, която се изгражда и развива. Жива система. Не може вчера да я е нямало, а от днес – да е в цветущо развитие.

Мерило за висок морал ли е разговорът „Мишо бирата”, в който в не особено морални роли се уличават Бойко Борисов и Георги Първанов? Криминалният контингент носител на висок морал ли е? А ако не е, тогава защо не се протестира срещу Митко Каратиста, който продължава да представлява българската държава в ЧЕЗ? Или той е от „старите”, които може и да не са?

Проява на висок морал било, че после си събирали разхвърляните бутилки. Но е проява на висок морал да крещиш по улиците до след полунощ оставка с бутилка бира в ръка? Ами нали на другия ден си на работа? Или е морално да се оправдаваш, че не идваш на работа навреме, защото си политиканствал по улиците? Като говорим за морал в управлението да мерим с един аршин.

Понеже преди 25 години и аз за първи път скачах на призива „кой не скача е ДС (държавна сигурност)” и виках „Оставка” (на правителството на Луканов), този протест ми напомни младостта ми. Но основната ни битка беше срещу член 12 в Конституцията, който определяше властта само за БКП. И призивът за „оставка” не беше цел, а средство за постигане на промяна в чл.1. Сега не виждам целта на призива „оставка”. И тогава я получихме. Оставка подаде Луканов, и го смени „моралния” съдия Димитър Попов, който ни препоръча „За Бога братя, не купувайте!”. Нито хляб, нито мляко, нито ориз. Започна драстичната скъпотия. Оставката не е и не може да бъде самоцел, защото след такава оставка следва нещо още по-лошо.

Сигурно нямаше да го пиша това, ако не виждах себе си в лицето на част от тези протестиращи, преди двадесет години, когато за втори път скачах на площада, за да свалим Любен Беров и да предизвикаме избори. Получи се. След „аморалния” червен Беров дойде „моралния” Виденов. Година и половина по-късно бяхме отново на площадите. За трети път! За да сменим Виденов с някой наистина морален вожд. Предизвикахме нови избори. И получихме ... „моралния” Костов. После всички знаем какво стана. Хак ни е! От трън та на глог, че е по-висок.

А една оставка на сегашното правителство неизбежно води до нови избори, в които с действащия изборен кодекс на Фидосова само още повече ще ни отдалечи от морала в политиката. За да роди новия „морален” Франкенщайн. Или пак искаме самопровъзгласилите се за стожери на „гражданската съвест” политически кастрати като Михаил Неделчев, Евгени Дайнов, Александър Йорданов, Яне Янев, Прошко Прошков, или актьори, по-известни с пиянските си запои, отколкото с ролите си да ни диктуват морала? Те ли са еманацията на младите майки с децата? Сигурен съм, че точно такъв морал не си струва.

Понеже след последното шоу (само така мога да нарека изблиците на част от протестиращите), основен морален ментор в страната се оказа негово безличие Росен Плевнелиев, вече изумях. От позицията на съдник на морала, той декларира, че оттегля подкрепата си за правителството. Няма да говорим за морала на ментора, понеже ще стигнем до много неприятни съждения, относно семейното му положение, интелектуалните му възможности (бърка Словения със Словакия), и финансовата му чистоплътност (странни трансфери към офшорки). Но само ще споменем, че ако това е аршина за морал в България, много сме го загазили. Моралът не касае ли и личността на главата на нацията – президента? Вие решете дали той е морален. Или той може и да не е, но харесва протестите, значи е морален? Кой определя кой е морален и кой не е? Онези, които счупиха стъклата на обществени сгради (такива са партийните централи), тези които мятат домати мерило за висок морал ли са, те не са ли протестиращи?

А може би аршинът за морал е КРИБ на Огнян Донев, защото поиска веднага нови избори? Онзи, същия дето е следствен по огромни финансови далавери и сега е пуснат под гаранция от 1 милион? Или излюпилите се политически анализатори, които само гледат кой ще яхне коня, че да му се подложат?

Или може би моралът е в медиите, които отразяват протестите, според които шепа мрачни физиономии, деградирали личности (като Едвин Сугарев) или потомствени алкохолици (виж протестиращия Фреди Фосколо) са цветът са българската интелигенция? Или пък небезизвестният бивш спортист Сашо Диков и странните му политически лупинги, след смяна на собствените на водената от него кабеларка. Или в изкривената от злоба физиономия на една водеща сутрешния блок на БТВ, щом се спомене името Орешарски? Това ли е моралът в журналистиката ни?

У немалка част от протестиращите се създава представа за съществуването на някаква паралелна, виртуална реалност (точно от последните), в която омазаните с далавери и лъжи лидери изглеждат като първосвещеници в храма на морала. И обратното – сега управляващите: като чада на сатаната, дяволски изчадия. Вече съм го преживял това. Три пъти! За съжаление нито едното е вярно, нито другото. В този смисъл изборът е само между лошо и нелошо. И в този случай, за съжаление на протестиращите, нелошото е, срещу което те протестират. Пълна трагикомедия, лош фарс, или ужасна трагедия. Нека този път да я пропуснем. Отзад чака поредният още по-ужасяващ политически Франкенщайн, облечен в най-моралното бяло. Засега. Или вече отсега. Защото ако отидем на избори от юли токът ще поскъпне в 40% (няма кой да гласува промените в парламента), парите от еврофондовете ги забравяме (няма кой да ги договори) и т.н. Отиват по дяволите и моите 4% повишение на пенсията, заедно със швейцарското правило. И се готвим да прахосаме 20 милиона за избори месец след предходните. Това дори и най-богатите не биха си позволили. „Ледът се пука” – както казваше великият Остап Бендер, няма да обяснявам на протестиращите кой е той, защото са интелигентни, или поне така те твърдят за себе си. А ако някой не знае, да се премести от фейсбук в гугъл и ще научи.

Революциите винаги раждат чудовища. Еволюцията се оказва много по-успешна и от най-добрата революция, ако въобще има такава. Виж великата френска революция, великата октомврийска революция, нашата деветосептемврийска революция (всичките по същество кървави преврати). За това бих посъветвал майките с децата, вместо „Оставка” да викат „Промяна”. Ако ги притиснат достатъчно и тези ще я направят. Стига да притискат толерантно, системно и в непрекъснат диалог.

П.п. Разбрах, че ден след като написах този текст „млади и красиви” протестиращи са правили грозни сцени в „сутрешно кафе” (след среднощно пиянство) пред парламента. Били и ритали депутати, които те не са избирали. Това окончателно ме убеди, че фасадата на майките с децата е била да прикрие грозната истина – мафията си иска държавата от времето на Борисов (той сам с тъмно минало в тези среди). Стана ми също ясно, че да се говори с мутри (истинското лице на протестиращите) е безсмислено. Защото мутрата не комуникира, тя може само да взема насила. Горко на тази държава на която майките с малки деца стават параван на мутренски екшъни. А президентът отгоре гледа тих и нвъзмутим... И вероятно малко обнадежден. Неговите се връщат!