Спрете да експлоатирате децата си, дайте им шанс за реализация

Йозлем Садкова

С края на летния сезон идва време и за равносметка. Време е всички сезонно наети работници да изчислят какво са заработили в замяна на 13- 14- часовите си работни смени.

Днес ще бъде обърнато внимание на младежите в този сектор. Разбира се, страната ни е на едно от челните места по брой на безработни младежи до 29 годишна възраст.

Процентът на безработните до 24 г. възраст е 28.1%. Това са били показателите в началото на летният сезон. Традиция е през летните месеци много млади хора да се отправят към морето, но не на почивка, а силно мотовирани да си намерят работа, било то и за 3-4 месеца, а конкуренцията е жестока. Първо, защото в останалите 8-9 месеца от годината, на тази тема са общували единствено със служителите на бюрото по труда, без каквато и да било надежда да си намерят работа.Второ- отчаян млад човек в къщи, може да се разглежда като трагедия.

И така, стига се до там, че висшисти, владеещи по два чужди езика, са в люта битка за така желаната позиция “викач” на морето. За хората, които не са идвали скоро по българското черноморие, пояснявам : “Викач” е онова симпатично момче/момиче, облечено, като шут, росалка, с рогца, с крила и т.н., което прекрасно владее английски, немски, руски и по всякакъв начин се опитва да во накара да посетите дадено заведение. Това се повтаря не от сутрин до вечер, а от сутрин до полунощ, без почивен ден, в името на заветните 450 лв. в края на месеца или в края на сезона, а в края на краищата стават по около 300 на месец, защото работодателя е забравил да поясни, как стоят нещата с осигоровките.

Другата много желана длъжност е сервитьор. Освен умения с таблата, разбира се, другото важно изискване е да разговарят свобоно на руски, немски или английски език. И ако това е практика в повечето курорти по света (служителите им да владеят чужд език), то там едва ли е практика, служителя, в случая сервитьора да признава, че не разчита на заплата, а предимно и само на бакшиши, защото често се случва да не му бъде изплатена цялата заплата, заради удръжки и други похвати на работодателите.

Ето това работят децата ви. Със средно или с висше образование, учащи или не, те правят всичко възможно за да се почувстват полезни, самостоятелни, за да се почувстват значими.

„50% от безработните младежите са с общо, начално или без образование, което, разбира се, ще създаде трудност за тяхната реализация на пазара на труда.''- каза зам.-социалният министър Росица Янкова. Това изречение звучи повече от страшно. Първо, защото се подразбира, за големият брой безработни, образовани млади хора. Тогава какъв е смисълът от всички жертви, които прави семейството, за да може тяхното дете да получи една по-добра образователно квалификационна степен? Къде остават и услията на преподавателите? А надеждите на студента за професионална реализация?

През 2007 г. една от препоръките отправена към страната ни от европейските ни партньори бе драстично да се увеличи броят на вишистите у нас. Въпросът е, България има ли нужда от такъв голям брой вишисти? Другото страшно е, че половината от безработните у нас млади хора са слабограмотни. Това е сериозен проблем, с който Бълагария трябва да се справи. Ако такъв голям процент от младите граждани на една страна са слабограмотни, това вещае крах за страната, като в икономически, социален план, но също така и тази неподготвеност ще се отрази разбира се и на здравната култура на обществото.

Като страна членка на ЕС, България има възможността да се възползва от някои Европейски програми свързани с образованието, като по точно трябва да се обърне внимание на тези, които осигуряват възможност за образование за възрастни, за да може да се прекрати потока от финкционално неграмотни граждани.

1. Програма „Учене през целия живот" (2007-2013). Може би една от най-мащабните образователни програми в ЕС, тъй като тя е продължение на други 4 програми : “Сократ”, “Леонардо да Винчи” и “e-Обучение”, а ''Учение през целия живот” цели да включи в образователният процес, освен хора от всички възрастови групи, но и хора в неравностойно положение, както и нуждаещите се от специални грижи.

1. “Грундвиг” – занимава се с образователните нужди във всички други форми на обучение за възрастни.

А какво се случва с тези, които въпреки всички трудностти са избрали да получат своето образование, тук в България. Как страната ни поощрява тези смели младежи.

Преди години за учениците имаше безплатна закуска, с така нарицателното ''чаша топло мляко''. Факт е, че тази програма успя да върне много деца в училище, именно защото чрез нея бяха мотивирани рисковите групи от учениците, тези които напускат училищната скамейка най-рано. Този проект обхваща както социалната страна на проблема, така и образователната, защото несъменно едното води рефлектива върху другото. Преди години тази инициатива беше спряна. Подобна бе и ситуацията в Великобритания, когато като министър на образованието в правителството на Хийт (1970-74) Маргарет Татчер спря безплатното мляко в учлищата и спечели прозвището си Maggie Thatcher the Milk Snatcher (Маги Тачер-Крадеца на мляко).

Отдавна образованието в България не е безплатно, въпреки че се твърди така. За да бъде подготвен един ученик са необходими множество и най-различни учебни пособия, чията стойност често се оказва непосилна за родителите. От социалното министерство подадоха ръка, както на просветното министерство, така и на родителите на първокласниците, като увеличиха еднократната помощ за първолак от 150 на 250лв, но това разбира се не е достатъчно, тъй като в по-горните класове учениците или по-точно родителите, са длъжни сами да закупуват учебниците и учебните пособия.

А студентите ?

Отдавна в България висшето образование е просто бизнес. Всичко започва с кандидат-студенските изпити - ненужен никому прах в очите. Необхходимо е само да покриеш минимума от нужните знания, т.е. от “Среден 3”, за да получиш студентска книжка, защото през последните години местта в университетите са повече от кандидат-студентите.

Ролите се обърнаха, не студента прави всичко възможно за постъпи висше учебно заведение, а самото заведение прави и непосилното за да привлече колкото се може повече ''клиенти''. Да, клиенти, защото всички тези студенти плащат за да учат. Цените са в зависимост от това дали ВУЗ-а е частен или държавен.

Частният университет - по-модерната форма на обучение, по-квалифицирани преподаватели, гост преподаватели от чужбина, по-добра база и разбира се по-висока такса в порядака на 1000-2500 лв. Нека да приемем, че този вид учебни заведения; частни детски градини, частни училища, частни университети се избират от хора, чийто семейства могат да си позволят разходите по обучението на своите деца, но какво се случва в държавните?

Нека да започнем с настаняването – общижитията. Наред с култовия нощен живот в Студенски град в столицата, наред с битовата престъпност, наред и с криминалните прояви на бъдещите вишисти, би трябвало да се отбележи и недостига на местта в тях. През тази академична година желаещите са над 30 000 младежи и както всяка година много от желаещите няма да получат стая в общежитията, защото местатата не достигат. Напливът е толкова голям не заради условията (на някои корпуси не е извършван ремонт от 25 г.), нито заради многото библиотеки или пък заради нощният живот, примамливи са наемите – около 50 лв. Поредната експлоатация в името на таксата - щом няма възможност да бъдат подсигурени студентите, защо всяка академична година се откриват нови специалности, т.е. свободни позиции студенти?

Държавен университет, т.е. получава държавна субсидия, за да е в полза на общесвтото (както БНТ, БНР и т.н.), в случая на студентите. Като една европейска държава в България се отпускат държани стипендии, а нейните размери в Софийския университет са между 50 лв.-120 лв. За успех “Много добър 5” – 50 лв, за “Отличен 6,00”- 120 лв. или иначе казано, ако полагаш много услия, със стипендията си ще можеш да покриеш наема си в общижитието (ако имаш късмета да си там), а ако полагаш неимоверни усилия освен наема, ще можеш да си купиш един учебник (около 30 лв.) и да си платиш месечната такса за интернет. Храна, транспорт, дрехи остават грижа на родителите, които след като са събрали пари за семестриалната такса, трябва и да се погрижат и за битовите разходи на своите студенти.

В европейска България дори и да си в стипендиянт в държавен университет (който получава държавна субсидия, заради това, че създава услувия за твоята бъдеща професионална подготовка) е необходимо да заплатиш и семестриална такса. Суверена на страните-членки на ЕС, позволява те сами да определят собствената си държавна политика в сектора образование.

В Дания, обучението е безплатно, в Англия не е, но за сметка на това пък, студентите имат възможността да работят в корпусите на университетта, като освен намаление в размера на таксата, те получават и заплата, а всичко това е в унисон с учебната им програма. Но нека да приемем, че това се случва в развити страни с висок социален статус, а как ли стои въпроса в една развиваща се страна, в непосредствена близост до нас, която няма приоритетите, които България има като член на ЕС. Сърбия. В Сърбия, ако имаш “Много добър” успех, дори не е задължително да е отличен, обучението ти е напълно безплатно плюс стипендия.

Такава е образователната политика в Латвия и Унгария - при “Много добър” успех, наред с безплатното обучение получаваш и стипендия.

По време на обиколкоата из между всички сайтове на университетите в страната, едно нещо присъства на всяка една главна страница - студенско кредитиране.

По принцип на всяка една главна страница на сайт, освен основна информация за предназначението на въпросният сайт, стоят реклами на рекламодатели и спонсори. Въпросът е рекламни сайтове на банките ли са ВУЗ-те , щом така примамливо ни приканват още на входа? И така най-малко 4 години. Заради развилнялата се икономическа криза, често пъти студентите и техните семейства изпадат в финансов колапс. След изкараната тежка зима в университета, студента е трърдо решен да стане ''супер викач'' на морето,за да може със ''супер заплатата си'' да покрие поня разходите за наема, част от таксата и евентуално да му останат някакви средства, за да може да облекчи семейството си.

В този момент идва ред на некоректните работодатели, които волно и неволно се възползват от тези младежи.

Необходимо е цялосттно преразглеждане на политиката, отностно младежката заетост. Сериозността на този проблем бе дискутирана, както на европейско, така и на държано ниво.

Традиция е в европейските страни и съседна Турция, фирми, които отпускат стипендии на учащи се, да получават данъчни облекчения.

В края на юли т.г., чрез промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и осигуряващите стипендии у нас, ще ползват данъчни облекчения. Промените в закона влизат в сила от 1 януари 2014г.

Стипендианта трябва да отговаря на следните условия

1. Да е в последните два курса на редовно обучение;

2. Да не е навършил/а 25-годишна възраст;

3. Бъдещата му професия да има приложение в съответното предприятие. Стипендиите ще се отпускат за за период 12 -24 последователни месеца.

А облагаемата печалба на фирмите ще се намалява според размера на изплатените стипендии.

Бързо изтичат 4 - 6г. и вече дипломираният бакалавър/магистър се изправя пред най- страшният за него проблем, с които вече са се сблъскали неговите връсници -

Как да си намери добра работа?

Три са бариерите, които трябва да бъдат преминати за да се достигне до желаната работна позиция:

1. ниско квалифициран;

2. прекалено високо квалифициран;

3. липса на стаж;

От Евростат алармират за високите нива на младежка безработица както в ЕС, така и у нас.

„Гаранция за младежта” (2014-2020) – инициятива на Европейската Комисия.

Всички държави-членки на ЕС ще бъдат гаранти на младежите до 25-годишна възраст, да получат добро предложение за работа или стаж, а на не квалификациованите да се осигури обучение в продължение на 4 месеца.

Мерките са насочени изцяло към младежи от 15 г. до 24 г., които са безработни и не са в образователната сфера.

Тук е важно да се отбележи, че няма да се финансират системи и структури,

сумите ще са за създаване на схеми за гаранция за младежта, осигуряващи информираност, обучение, предприемачество. За целата България ще получи България ще получи 100 млн евро от ЕС, а общият размер на програмата е 6 млрд.

Отново в края на юли 2013 г., от своя страна народните представители направиха съществени поправки в Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, касаещи безработицата сред младежите:

~ чл. 36б. (1) За всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст, завършило средно или висше образование и без трудов стаж, насочено от поделението на Агенцията по заетостта за заемане на длъжност съобразно придобитата степен на образование или квалификация, на работодателя се предоставят суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което лицето е било на работа, но за не по-малко от 6 и не повече от 18 месеца.

(2) Сумите по ал. 1 се предоставят в размер 30 на сто за първите 6 месеца, 50 на сто за периода от седмия до дванадесетия месец включително и 75 на сто за оставащия период.

Много е важно да се вникне в същината на проблема и да се осъзнае колко сериозен е той. Престижа на България в найчно-изследователските среди пада главоломно, защото от години няма същесвени научни-открития.

Някои запитвал ли се е - Какво става с нашите децата, които печелят международни олимпиади и конкурси още докато са в училище и как след това никои нищо не чува за тях. Къде са те? Какво стана с техният потенциал и амбициозност, с техният хъс за победа? Някой от тях са в чужбина, реализирани немски доктори, английски инжинери и т.н. Други, с не толкова голям късмет си стоят обезкуражени в жилищата на родителите им. А останалите ли – те ви продават чанта, сервират ви кафе и ви канят в поредното заведение.

Реализацията на младите хора, било те с основно, средно или висше образование е липсващият стълб, чрез които може да се стабилизира икономиката ни. Затова моля, не експоатирайте децата си, а им дайте шанс за реализация.