Ура на конституцията!

Фели Таджер

Вие разбрахте ли как щяла да се оправи България? Не сте? Лошо, много лошо! Значи не вярвате на новите шамани на националния ни просперитет – бащите на демокрацията, борците за най-съвършена политическа система, иначе казано – лидерите на Реформаторския блок – Радан Кънев, Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Корман Исмаилов и Николай Ненчев. Ако не сте чували за половината от тях, това значи че сте много прости и неуки. Кой не знае наследника на мощната партия БЗНС в СДС, оглавявана доскоро лично от добре известния Жоро Тъпото?

Вече знаете кой е Николай Ненчев – помнете това име – то ще води България! Не знаете кой е Корман Исмаилов – нетърпим пропуск! Как може да не знаете личния душеприказчик на политическия титан на мисълта Касим Дал. Лукарски трябва да сте го чували. Той е поредния вожд и учител на самоунищожилото се СДС, наследил Кабаиванов, наследил на свой ред Димитров, наследил Михайлова, наследила един кафеджия, налседил ... и т.н. Няма да продължаваме, защото стигнахме до само последните четири години назад, а трябва да се върнем към онова, което трябваше да сте разбрали.

А то е, че целебния лек за България е нова конституция. Само това ще я оправи, твърдят шаманите на прогреса и националния възход. Даже гарантират, че ако е лично приготвен от тях цярът ще подейства мигновено. Че този илач действа безотказно върху национално психологическите ни нагласи свидетелствува още Иван Вазов: „На 1876 г. речта конституция беше китайска дума за нас, в 1882 година най-простий селянин в България ще се обиди, ако покажеш, че той не я разумява” (в. „Напред”, 1919 г.). Да не си помислите, че този лек е еднакъв, с оня, предлаган навремето от Жорж Ганчев, като лидер на БББ, предлаган от Волен Сидеров, преди да влезе в парламента, или е еднакъв с онзи, предписан от мъдрия баща на РЗС и също титан на политическата мисъл Яне Янев! Не е еднакъв, защото пак е нова конституция, но тя трябва да се постигне по следния начин и само по този и по никой друг:

1. Правителството подава моментално оставка. Ако не става веднага, целебната сила на илача ще изчезне. Тогава Бог да ни е на помощ!

2. Всички партии в този парламент отказват да съставят ново правителство. В един и същи ден пред президента. Ако не го направят, илачът губи целебните си свойства.

3. Президентът съставя свое правителство, с посочени от Реформаторския блок, кръга Капитал и сдружението „Типинг поинт”. Няма противоречие на интересите, тъй като трите сдружения са едно и също. Няма противоречие и с президента, защото и той е от тях. Това правителство ще прави най-честните и най-демократичните избори, откак се помнят Цветелина Бориславова, Иво Прокопиев, и Иван Кръстев. Инак цярът губи магическите си способности.

4. Всички трябва да гласуват на изборите, стига да не гласуват за БСП, ДПС, „Атака”, партията на Бареков, „Глас народен” или „Синьо единство”. Ако избирателят не е много интелигентен и образован, може да гласува за ГЕРБ, БКП или друга партия, за която е сигурно, че няма да получи изборен резултат над 0.9%. Инак вълшебството на цяра мигом изчезва.

5. Прави се нов парламент, 43-ти поред, Той ще заседава много кратко, колкото да подготви свикването на ново Велико народно събрание, инак ще се загуби магията у цяра.

6. Свиква се новото велико народно събрание и то гласува конституцията, написана лично от шаманите Лукарски, Ненчев, Исмаилов, Кунева и Кънев. Това става за три месеца. Инак, знаете, илачът...

7. Свиква се 44 народно събрание. И илачът мигом изцелява държавата, само ако Кунева е министър-председател, Кънев председател на Народното събрание, а Лукарски, Исмаилов и Ненчев съответно министри на вътрешните работи, финансите и външните роботи.

И тогава по улиците почват да текат реки от чужди инвестиции, по реките минават трансатлантически лайнери, а летище София става основна дестинация за всеки самоуважаващ се жител на Токио.

А сега сериозно. По-куха, бездарна и импотентна политическа идея не съм чувал, откакто спрях да следя изявленията на Цветан Цветанов. Идеята не става отникъде. Конституцията ни не е цвете. Факт. Взаимната зависимост между властите не е добре разписана, има какво да се прави и в частта за съдебната власт. Преамбюлът й е направо смешен. Президентът хем е мажоритарно избран, пък няма дори и законодателната инициатива на обикновен депутат, министър-председателят може да се самоизживява като Господ и т.н. Но от такава промяна икономически последици няма да има. А въпросът не сега е икономиката как да живне, е не как за две години да направим три парламентарни избора. Това гарантирано ще ни закопае. Защо тогава „реформаторите” ни го пробутват? Защото „реформаторите” не искат реформи, а искат власт. Защото на тях не им пука как ще изглежда страната след тяхното две годишно лечение. Защото за тях това е последният шанс да се докопат до властта, ерго – да станат богати като Борисов, силни като Костов и безскрупулни като Цветанов. А и да се отплатят на свой ред на техните идейни и финансови гурута. А друг начин това да стане, освен сега, едва ли ще може да е постижимо след поне две години управление на Орешарски. За това трябва много да се бърза.

Проблемът е том, че властта сега се демитологизира. Онзи митичен модел, за който беше писал Самуел Леви в „Съвременният политически мит” спира да работи. Магията 800 дни, мачото – спасител, вождът – учител, вече трудно работят, а след година виче хич няма и да проработят. Значи няма как да проработи и митът за вълшебният цяр, приготвен от много мъдри шамани (стари политически изтърсаци). А шансът, след като митът за вълшебният цяр не проработи, друг да поработи намалява не с проценти, а с пъти.

Нека сега да си представим хипотезата, че митът за вълшебния реформаторски цяр проработи. Икономическите последици ще са ужасяващи, но какви ще са политическите?

Правителството на Орешарски подава остава, да речем в най-ранната дата – средата на януари 2014 г. По силата на действащата конституция се завърта парламентарната рулетка. Т.е. – ГЕРБ има шанс да състави правителство. Мислите ли че петимният за грам власт Борисов току-така ще се откаже от този последен, ама последничък в живота му шанс? В окото ми да плува корабче? Няма, разбира се, ще го изстиска, изцеди, пристиска възможността, докато може, а конституцията дава такава възможност. А как да не я цеди, като е ясно, че партията му се разпада извън властта? Отиде поне месец и половина. Вече сме март.

БСП взема мандата. Мислите ли,че те няма да направят всичко възможно, че да запазят Орешарски и политиката на това тяхно правителство? Или пак да питам за корабчето? Няма смисъл, нали? Стана средата на май, за да се даде трети мандат за съставяне на правителство. Ядец, не става, това е времето на европейските избори. Мандатът ще почака поне до началото на юни. Третата политическа партия (ДПС или „Атака” по избор на президента) да речем че се откаже в рамките на само две седмици. Юли се разпуска народното събрание. Изборите ще бъдат вероятно най-рано за края на септември. Следващото народно събрание, избрано по сега действащия избирателен кодекс, дали ще е по-демократично избрано от сегашното, така че май няма смисъл да питаме за корабчето и окото. Шансът реформаторския блок да състави свое правителство в следващия парламент са точно такива, каквито са на мишката да роди носорог.

Да приемем и най-абсурдното – ГЕРБ пак е първа политическа сила. И започват сизифовските мъки – Борисов да стане премиер. Отиде годината. България влиза в 2015 година без бюджет и без легитимен кабинет. Радост за Иван Кръстев и Прокопиев, ужас за народа. Няма пари дори и за заплати на държавните служители. Мат!

Но да речем Бориславова и Прокопиев отворят широко авоарите се за „ползу роду” и дадат по някои и друг милиард. Става март (2015 г.) и сега президентът има възможност да даде мандат на Исмаилов, Лукарски, Кунева и Кънев. И нов проблем. Едва ли новите депутати ще са петимни да гласуват за никому неизвестният наследник на пословичния Жоро Тъпото, за политическия дегенерат Кунева и духовните отрочета на Иван Костав и Касим Дал. И правителството им не минава. Защото е сигурно че дори и Цветанов не би гласувал за тях. Но, да речем, точно в този ден половината от депутатите са в слънчасали, а другата половина са във връхна фаза на шизофреничен пристъп. И натискат зеления бутон. Имаме правителство – радост (Habemus papam – имаме папа)!

Юни 2015 г. България има парламент от половин шизофреници и половин слънчасали и те ще контролират правителството. Звучи зловещо. Но да речем, че правителството се окаже неочаквано потентно и внесе веднага проект за нова конституция. Отидоха поне година и половина дискусия каква страна е България – социална, каквато е сега, президентска, парламентарна, или някаква друга – да речем реформаторска. Да не забравяме, че за сега действащата, докато се приемаше, дебатите само около въпросчето как да се нарича президент или председател на републиката траяха точно пет месеца. И въпреки това, ако не бяха масовите (за разлика от сегашните) протести, за редакциите и трябваше точно една годна. Но да речем, че тази стане за 10 месеца (за всеки здравомислещ – пълен абсурд). Свиква се велико народно събрание от 400 депутати, които ще трябва да гласуват новата конституция. Това ще може да стане най-рано май 2016 г. Тези депутати ще трябва да гласуват, че повече няма да се свиква велико народно събрание, че следващият обикновен парламент ще се състои не от 240, а от 120 депутати, които ще променят конституцията само с повече от 80 гласа. Звучи ли ви налудничаво? И на мен. Защото поне 150 от тези 400 няма никога да го допуснат, в края на крайщата става дума и за тяхното благо.

Великото народно събрание има същите права, каквито има и конвента. Той може да решава всичко, по всякакви въпроси, да заседава вечно, да сменя по свое усмотрение всичко в държавата. Ами ако в него измежду тези 400 поне 120 са това, да запазят правата си на членове на конвента, то тогава какво правим? Пускаме кепенците на държавата, що ли? Каква е гаранцията, че сега, когато смятаме, че най-малко половината от депутатите са там за собствена облага, можем да сме сигурни, че над две трети ще са качествени?

Но да речем в съдбовния ден има поне 300 слънчасали депутати. И гласуват набързо новата конституция. Стана най-рано септември 2017 г. България има нова конституция, население (вече) под 4 милиона и три милионна и половина емиграция. Реформаторския блок оповестява категоричната си победа (над българския народ) и бърза да емигрира своевременно, защото отлично помни трактата на Алеко Константинов за употребата на газовото тенеке в България. Ред е на новия месия и поредния вълшебен илач. Четири години тъпота.

Щях да добавя и няколко други абсурда в така наречената идея на така наречените реформатори, но и толкова е достатъчно, за да е ясно, че става дума за поредната подмяна или политическа измама. Хайде поне без тази. Твърде много ще ни дойде след четири години ГЕРБ и Борисов. Митът за нова конституция е точно същата измама, каквато беше тази за 800-те дни, за целебната сила на магистралите, или за работническо-мениджърската и масовата приватизация на Виденов и Костов.

И нека да си кажем истината – не е виновен този, който яде баницата, ами онзи който му я дава. Не е виновен реформаторския блок, той просто е поредния инструмент за запазване властта на политико-икономическата олигархия в България, сега наричана „Типинг поинт”, преди наричана „Глобална България”, но с все едни и същи участници – Иван Кръстев, Цветелина Бориславова, Иво Прокопиев, Светослав Божилов, и все едни и същи икономико-политически интереси. Не мислете, че Корман Исмаилов или Радан Кънев имат потенциала дори и за толкова тъпа идея, като тази за новата конституция. За тази работа трябват по-подли умове. По-арогантни типове, дори и от Борисов и Цветанов, по-подли умове дори от този на Иван Костов. За това трябват хората от „Типинг поинт” и „Глобална България”, които съществуват юридически, но не съществуват обществено и властват неизменно вече двадесет години, с малки прекъсвания.

И така ние вечно си играем да оборваме митовете, докато техните идейни властелини седят в сянка и ни се надсмиват. Нека громим Кунева и Кънев, Борисов и Симеон, Костов и Касим Дал. Те и без туй са зайци за отстрел. Само никой да не закача властта на другите, зад и над тях.