Прогнозите и очакванията на бизнеса в България за 2014 г.
Ерол Шабан
След едно тежко управление и мачкане на бизнеса от страна на бившите управляващи, най-сетне дойде време за глътка въздух на бизнеса на 12 май след парламентарните предсрочни избори, самозабравилите се политици вече ги нямаше. ГЕРБ помогна на българската икономика главоломно да се срине и да рекетират чуждите инвеститори. Но още в първите дни от управлението си БСП и ДПС започнаха да връщат протакалото се през последните години невъзстановеното ДДС на фирмите, ДДС-то което беше възстановено на бизнеса надхвърляше 1 млрд. лв.
Премиерът посочи в отчета си, че е преустановено e централизираният натиск върху бизнеса, но поради редица обективни обстоятелства инвестиционната среда остава противоречива, както и негативното влияние оказва "стимулираните политически напрежения, но вече го няма страха от целенасочените проверки на контролните органи, както и от селективното отношение на централната власт"[1].
През изтеклите седем месеца от управлението на кабинета на Пламен Орешарски процесите по отношение на големите инвестиционни проекти не се бавят, работи се ускорено и се отбелязва видим напредък по "Южен поток", Южния газов кори-дор ТАБ, газовите връзки със съседните страни, за да не сме зависими само от една тръба, В отчета на министър-председателя беше отбелязано и минимизираните загуби на евросредства до 35 млн. евро, спрямо поставените под риск над 270 млн.
В края на първото тримесечие на миналата година, когато приключи мандатът на предходното правителство, дългът е възлизал на малко над 14,4 млрд. лв. Към края на миналата година, по предварителни данни, размерът на дълга възлиза на около 14,1 млрд. лева.
През 2014 година се запазва положителното – макроикономическата стабилност и ниските данъци, както и се отчита подобрение на отношението на държавата към предприемачеството – има стремеж за своевременно разплащане с бизнеса по изпълнени поръчки, както и своевременно възстановяване на ДДС към фирмите. Прогнозите на правителството за БВП 2014 е ръст от 1,8 % и тя е оптимистична – тя би се изпълнила само при благоприятни външни условия за българския износ, както и в случай, че мерките за увеличаване на вътрешното потребление и за по-добро регулиране ще дадат резултат. Планиран е изпреварващ ръст на приходите от ДДС, като се разчита на взетите, включително законо-дателни, мерки за ограничаване на сивия сектор и данъчните измами. Държавният бюджет на Република България за 2014 г. е с напрегната, но изпълнима приходна част ръстът в приходите от акцизи, респективно – в ограничаването на контрабандата.
Плюс на разходната част е стремежът на правителството за ограничаване на средствата, както и съпроводените реформи в сигурността в това число и МВР, социалната реформа, реформите социалната и здравната сфера, така и увеличаване на разходите за образование и наука. Прогнозата на бизнеса е акцентът да е върху професионалното образование, инженерно-техническите специал-ности, приложната наука.
Асоциация на индустриалния капитал на България настоява този натиск да бъде посрещнат за сметка на повишаване на ефективността на администрацията и на намаляването на разходите за нейното функциониране, а не за сметка на плащания към бизнеса или свиване на инвестициите[2]. Не се очаква никакви притеснения относно управлението на държавния дълг и валутния борд. В процес на изпълнение са и редица мерки, приети от правителството за отмяна или облекчаване на регулаторни режими, както и редица становища, и мерки за по-добро регулиране и намаляване на административната тежест за бизнеса. Не е изненада, че последното измерване на бизнесклимата от НСИ сочи ръст с 1,7%.[3]
(таблица 1)
·
Бизнесът оценява прогнозата на правителството на Пламен Орешарски за запазване на равнището на заетост и безработица като реалистична. Това се подкрепя категорично и от данните, изнесени от НСИ по отношение на пазара на труда. Проучвания и данни от реалния сектор показват тенденция за запазване на равнището на безработицата, но по последни данни има предпоставки за обръщане на тенденцията към увеличаване на заетостта. Ако говорим в цифри от изложените данни веднага ще се личат усилията на правителството за намаляване на безработицата, при 12,9% очаквана безработица за 2013 г. то през 2014 г. се очаква тя да намалее до 12,4%, т.е. очаква се ръст в заетостта с 0,5% - което е около 20 хил. души.
Активните политики за подобряване на средата за бизнес и за насърчаване на заетостта могат да ускорят процеса, а непремереното увеличение на минималната работна заплата – да го забавят[4]. Очакваме ръст в инвестиционните намерениа на съществуващите предприятия, те ще са предимно в технологична модернизация и енергийна ефективност и по-малко в капацитет, поради бавното възстановяване на европейската икономика. Необходимостта от реиндустриализация на Европа е все по-осъзната, но и не трябва да изпускаме възможността изгодно да позицио-нираме страната си като инвестиционна дестинация в този процес.[5]
Съобразно направлението на инвестициите през 2014 г. с най-голям дял се очаква да бъдат тези за механизация или автоматизация на съществуващи производствени процеси и за въвеждане на нови производствени технологии – 38.7% от общия стойностен обем на инве-стициите в промишлеността. На второ място с 26.1% дял са предвидените инвестиции за увеличаване на производствения капацитет, следвани от тези за заместване на износеното оборудване – с 22.8%, и за опазване на околната среда, мерки за сигурност и други – с 12.4%. По отношение на факторите „търсене на продукцията”, „финансови ресурси или очаквани печалби”4 и „технически фактори”5, които биха повлияли върху решени-ята за инвестиции през 2014 г., преобладават позитивните оценки на влия-ние – „ стимулиращо” или „много стимулиращо”. При групата „други фак-тори”6 23.8% от предприятията посочват влиянието им като „стимули-ращо”, а 41.5% от тях се въздържат от оценка (фиг. 3 от приложението)[6].
От четири години насам очакванията за потреблението и покупате-лната способност се увеличава пропорционално на заетостта бележи бизнеса. За потреблението и покупателната способност може да се съди само по прогнозни данни. Ето едно проучване от БТПП – приходите от продажби в страната през 2014 г. ще нараснат за 33,7% от фирмите, при 30,7% през 2013 г. Песимистите намаляват от 20,3% през 2013 г. на 17,2% през 2014 година.[7] Изводът е, че потреблението няма да се промени съществено. Една от причините за ситуацията на вътрешния пазар и ниските очаквания за продажби в страната е точно това, че няма достатъчно средства в голяма част от обществото. Но причините не се изчерпват с това.
Несигурността пред бизнеса и домакинствата, продиктувана както от външни, така и от вътрешни фактори, водят по-скоро до ръст на спестяванията, отколкото до ръст в потреблението. Очакванията на бизнеса е умерен ръст на потреблението, базиран на повишаването на доходите на по-ниско платените работещи в България, както и на постепенното обръщане на негативните очаквания на хората за икономиката към умерено позитивни. Прогнозите и очкаванията на предп-риемачите за средномесечната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение за 2014 г. са около 3-4% ръст.
Ролята на еврофондовете за подобряване на бизнес средата трябва да търсим при проблемите с инфраструктурата, образованието и доброто управление. Въпреки известните неблагополучия, като цяло усвояването на еврофондовете се подобрява. Това е нормално и естествено – трупаме опит, административен капацитет, учим се от грешките. В това отношение с най-осезаем прогрес и полза за бизнеса е Оперативна програма „Конку-рентоспособност”. Очакваме за следващия програмен период и ограни-чаване на пилеенето на ресурс в скъпо струващи и потъващи в банковата система схеми за финансов инженеринг за сметка на доказалите се като високоефективни и търсени от бизнеса схеми за технологична модер-низация, енергийна ефективност, иновации и насърчаване на износа. Общо за еврофондовете – без решение на този етап остават проблеми като трети-рането на малки и средни предприятия като големи предприятия и свързаните с това ограничения, прекомерната изискуемост на банкови гаранции, липсата на бърз и ефективен механизъм за разрешаване на спорове по наложени финансови корекции.
С потенциал и набрана скорост са туризмът и селското стопанство, ИТ-секторът, машиностроенето и електротехниката, текстилът, инфраструктурата. Държавата може да влияе на процеса чрез по-добра и неутрална бизнес среда, при която да се изявят конкурентните предимства. Както и с по-добро управление на публичните фондове – например в селското стопанство. Там досега неправилно се на-сърчаваха основно дейности с малко персонал и малка добавена стойност като зърнопроизводство и технически култури за сметка на произво-дството на плодове и зеленчуци и животновъдство.
Очакванията на бизнеса за тази година, както и за следващите години е една по-прагматична политика, насочена към интересите на българската икономика.
[1] www.parliament.bg
[2] Асоциация на индустриалния капитал в България
[4] www.investor.bg
[5] Институт за пазарна икономика
[6] www.nsi.bg
[7] Българска търговска промишленна палата
| < Önceki |
|---|
