Отново за изборите и езика

Във връзка с приемането на изборният кодекс в парламента, според който не де допуска агитация на език различен от официалния, следва да припомним, че по смисъла на членството на България в ЕС, това се явява драстично нарушение на европейските норми и конвенции, които страната ни е длъжна да съблюдава. Текстът по-долу припомня част от тези задължения, които мнозинство в 42 НС загърби с лекота. Това е и своеобразен знак за набиращият сила краен национализъм, който очевидно работи в някои от парламентарно представените партии. Текстът по-долу е своеобразно припомняне на задълженията ни като страна-членска на ЕС.

***

Най-важният документ в сферата на защитата на езиците на малцинствата е Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа. Този документ няма за цел защитата на малцинствата сами по себе си, а цели защитата на малцинствените езици, говорени от малцинствените групи, които се различават от официалния език или езици. Този документ е гъвкав и позволява страните по хартата да избират измежду набор от предложени мерки по начин, който те смятат за подходящ, с оглед на размера на съответната малцинствена група. В този смисъл едно от основните направления на европейските езикови политики е урегулирането на отношенията между национални езици, от една страна, и регионални или малцинствени езици, от друга. Базов документ в това направление е Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, приета от Съвета на Европа.

За съжаление, България е от малкото държави в ЕС, която все още не е ратифицирала Европейската харта за регионалните или малцинствените езици. Това става въпреки настоятелните препоръки на Европейската комисия за расизма и нетолерантността към българските власти да ратифицират в най-кратки срокове Европейската харта за регионалните или малцинствените езици. Нещо повече на 3 януари 2012 г. в Съвета по правата на човека към Генералната асамблея на ООН се представи докладът на независимия експерт по правата на малцинствата Макдугъл относно мисията й в България. В констатациите от доклада й ясно е отбелязано, че официалните власти имат позиция да не допускат използването на майчин език като език на преподаване в училищата особено в области, където малцинствата представляват мнозинство или са голям процент от населението, затруднява малцинствата. В доклада се казва още, че двуезичното обучение от ранна училищна възраст би помогнало на децата да овладеят майчиния си език наред с българския. Освен това, то ще им помогне да съхранят своята етническа и езикова идентичност и ще помогне на учениците от малцинствата да постигат по-добри образователни резултати.

Към правителството на бившия министър председател Бойко Борисов е отправен апел да въведе двуезичното обучение и да ратифицира Европейската харта за регионалните и малцинствените езици. Като капак Венецианската комисия непрекъснато критикува страната ни за въвеждането на българския език за официален при предизборни агитации. Между впрочем за първи път такъв текст се появи при управлението на ГЕРБ в настоящия Изборен кодекс. Заради това ограничение се постановяват и наказателни постановления за народни представители, които по време на предизборен митинг говорят на друг език. Съгласно Хартата забраната на дискриминация по отношение на използването на регионалните или малцинствените езици представлява минимална гаранция за говорещите тези езици. България дори не дава тази минимална гаранция за говорещите тези езици. Докато повечето държави от ЕС вече напълно са премахнали мерките, които разубеждават относно използването или излагат на опасност поддържането или развитието на регионален или малцинствен език.

Въпреки множеството международни критики и до ден днешен българската държава остава глуха за тях. Българските власти аргументират основно отказа си за ратифициране на Европейската харта за регионалните малцинства и езици с факта, че тя противоречи на българското законодателство, според което официалният език в страната е само един – българският. Същевременно според данни от официалното преброяване от 2011г. за 9,6 % от българските граждани роден език е турският, за 4,1 % ромският и т.н. Заедно с това в българската Конституция е записано, че всеки има право да изучава и използва своя език, както и да развива културата си според етническата си принадлежност. В този смисъл след като Конституцията позволява на всеки български гражданин, чийто майчин език не е български, да използва майчиния си език, той би трябвало да може и да го изучава задължително в учебния процес. Освен това следва да се създаде и държавен стандарт за обучението на майчин език. В момента съгласно Закона за народната просвета децата от малцинствата изучават майчин език в задължително избираемата подготовка. Като брой отделени учебни часове, те са крайно недостатъчни за овладяването на майчиния език в книжовния му вид.

За сравнение една държава, с която България има претенции да върви в пакет към по-тясна интеграция в европейските структури ратифицира Европейската харта за регионалните или малцинствените езици преди повече от 5 години. Така на 1 май 2008 година Румъния се присъедини към Европейската харта за регионалните или малцинствени езици на Съвета на Европа, като призна съществуването и необходимостта от защита на малцинствените езици на нейна територия. В северната ни съседка има и най-модерните закони, защитаващи малцинствата. В Румъния малцинствата могат да се обръщат към съда на майчин език. Има училища, където преподаването се води на майчин език. Всичките 19 малцинства в Румъния са представени в Парламента. В районите, където малцинствата съставляват 20% от населението, местните органи са задължени да предоставят документи и на езика на малцинствата. Всички решения се издават както на румънски, така и на езика на малцинствата от съответния регион. Така в тази област румънското законодателство може да служи като образец за добра практика и еталон винаги когато стане въпрос за правата на малцинствата и употребата на техните езици.

Хартата има за цел да защитава и насърчава регионалните или малцинствените езици, а не езикови малцинства. По тази причина се поставя ударение върху културното измерение и използването на регионален или малцинствен език във всички аспекти на живота на лицата, които го говорят. Хартата не въвежда никакви индивидуални или колективни права за лицата, говорещи регионалните или малцинствените езици. Въпреки това задълженията на страните по отношение на статута на тези езици и на вътрешното законодателство, което ще трябва да бъде въведено в съответствие с Хартата, ще окажат очевидно въздействие върху положението на засегнатите общности и техните отделни членове.Естествено държавите-членки продължават да са отговорни за взимането на решения относно вътрешната си езикова политика, включително по отношение на регионалните и малцинствените езици. Обаче закрилата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, е неразделна част от зачитането на правата на човека, което е един от принципите, върху които е изграден ЕС, както е посочено в член 6 от Договора за ЕС.

Европейската харта за регионалните или малцинствени езици включва предложения с административен, образователен и юридически характер. Основата на Хартата е разбирането, че правото на използване на малцинствения език, както в обществения, така и в личния живот представлява неотменимо право. Хартата определя като своя цел да защитава и поддържа историческите регионални езици или езиците на малцинствата в различните страни и региони на Европа. Тя насърчава съхраняване и развитие на културните традиции и културното наследство в Европа и зачитане на неотменното и признавано от всички право на използване на регионалните езици или езиците на малцинството в устната и писмената реч, в обществения и личния живот. Използваното в Хартата понятие за език е съсредоточено предимно върху културната функция на езика. Поради това то не е определено субективно по начин, който да утвърждава индивидуално право, а именно, правото да се говори „на собствения език“, като всеки човек се оставя да определи сам този език. Не се използва и политическо-социално или етническо определение чрез описването на езика като изразно средство на определена социална или етническа група..В Хартата изрично е записано, че тя не се занимава с явлението на неевропейски групи, наскоро имигрирали в Европа и получили гражданство на европейска държава. Изразите „историческите регионални и малцинствени езици на Европа“ и езици, „които ce използват по традиция“ в държавата ясно показват, че Хартата се отнася само до исторически езици, т.е. езиците, които са били говорени в продължение на дълъг период в съответната държава.

Съгласно Хартата решаващ фактор за поддържане и запазване на регионалните или малцинствените езици е мястото, което им е отредено в образователната система.Тя изисква регионалните или малцинствените езици да присъстват „във всички подходящи степени“ на образователната система. Редът и условията за преподаване на регионален или малцинствен език очевидно ще са различни в зависимост от съответното образователно равнище. По-специално в някои случаи ще трябва да се предвиди обучение, водено на регионален или малцинствен език, а в други — само преподаване на езика. Може да бъде изключено единствено преподаването на регионален или малцинствен език на равнища, за които езикът не би бил подходящ с оглед на своите специфични характеристики.