Чужденец в родината си

Исмаил Кабак

През последните години отново на дневен ред е противопоставянето на различните. И ако повечето от държавите по света са съумели да преодолеят различията си, базирани на расова, етническа или религиозна основа, в България, като че ли периодично се появява, някоя политическа машина, която да противопоставя различните.

Религията - освен вяра и включените в нея ритуали и задължения, тя има изключително важен социален характер. Свободата на избора, човек сам да определели и изповядва конкретна религия, заедно със своята религиозна общност, освен всичко друго е и огледало на личната свободата. Обредите и обичайте обикновено се изпълняват заедно от една религиозна общност, която се превръща в обществено - социален кръг. Оттук става ясно защо, дори днес, религиозната противопоставеност е толкова болезнена. Накърняването религиозната свободата или недоказаните обвинения на религиозна основа, могат да бъдат определени като лавина, след която несъмнено ще последват размирици.

Но прекалено емоционално ли подхождат днес българските граждани на такъв вид провокации? Емоционално - да, прекалено – едва ли. Всеки застава в отбранителна позиция, за да запази правото си на свободен избор, за да защити целостта на своята религиозна и/или социална общност. След политическата промяна в началото на 90-те години на миналия век, хората се залюляха в люлката на пазарната икономика, инфлацията, различният политически модел, НАТО, Европейски съюз и т.н. до 2010 г. От тогава за период от около 6 месеца, в големите български градове има размирици между хора, чиято родина е България, но всевишния е различен. За едните: Господ Бог и Христос, за другите: Аллах и Мохамед. А в същност те не са толкова различени, колкото еднакви. Факт е че между двете религии не би могла да се намери допирна точка в начина, по които поклонниците извършват молитва, но допирните точки са други, и те са много по-важни. И двете религии учат на уважение, което да е еднакво, както към близките, така и към чуждите, различните. Процесът на нагнетяване на напрежението бе даден с един мащабно отразен в медиите обиск. Целта на операцията бе да се залови и да се намерят доказателства срещу група, която изповядва радикален ислям. От всички, знайни и незнайни, медии у нас бяха изпратени репортери в едно малко родопско градче - Сърница, за да отразят залавянето на терористи приближени на Ал Кайда.

btvnews.bg: “Как "Ал Кайда" намери пътя до окръжния съд в Пазарджик”; btvnews.bg: “Започва дело за радикален ислям”; blitz.bg : “Съдят мюсюлмани уахабити за тероризъм в Пазарджик”.

За всеки един от обискираните се „грижеха” по 10 полицая. За 15 души обискирани - 150 полицая, както и служители на ДАНС, следователи и т.н. По-късно бе даден старт на делото срещу 13 имами, обвинени в проповядване на религиозна омраза, антидемократични идеологии и изповядване на салафизма. При старта на делото стана ясно обаче, че няма доказателства. Обвиненията, както става ясно по-късно са по-скоро от административен характер, а те са за членуване и финансиране от организация, която не е регистрирана в България. Въпросната организация се нарича фондация "Ал Уакф Ал Ислями“ и за която се твърди че е нелегалната ислямска организация от Саудитска арабия. И така от 2012 г. всяко едно заседание по въпросното дело е съпроводено с редица скандали, протести, отказ от показания и т.н.

В началото на тази година, това дело е на път да бъде финализирано в Пазарджишкия съд. В своята пледоария прокурор Недялка Попова се отказа от досегашните си обвинения срещу подсъдимите мюсюлмански духовници от Родопите, а именно за проповядване на омраза на религиозна основа и налагане на шериата, както по този начин това би било заплаха за националната сигурност. В крайна сметка, на последното заседание обвиненията от страна Прокуратурата са следните: една ефективна присъда, две условни, а на останалите десет обвиняеми да се наложат административни наказания - глоби между 1000- 5000лв.

Прокурор Попова пледира Ахмед Ахмед, имам на джамия Пазарджик, да получи ефективна присъда, тъй като той има една присъда за проповядване на радикален ислям за срок от 3 години с 5 изпитателен срок. Освен присъдата по това дело, обвинението поиска Ахмед са излежи и предишната си присъда, тъй като не е изтекъл изпитателният срок към нея. Саид Мутлу (ходжа на Сърница) и Абдуллах Салих (районен мюфтия на Велинград), прокуратурата поиска условни присъди по обвинение, в ръководене на клон и финансиране от фондацията „Ал Уакф ал Ислями”, която не е регистрирана по законно установения ред в България. За останалите 10 обвиняеми, прокуратура поиска да им бъде наложена глоба в размер между 1 000 и 5 000 лева, по обвинение в това, че са членували до 2010 г. във въпросната фондация. Едно от последните обвиненията на прокурор Попова е, че 13 духовници са обслужвали политически интереси на български партии.

Адвокатите, както и самите обвиняеми пледираха, че са невинни и че обвинението не разполага с конкретни доказателства. Тъй като, не всички адвокат успяха да представят своите пледоарии, следващото заседание по делото е определено за 5 март.

Както се казва „Много шум за нищо”. Всичко започна много гръмко, събитията се случваха под голям интерес, както политически, така и обществен до един момент… Момент, в които някак си всички българи, християни, мюсюлмани, юдеи и др., започнаха да не се впечатляват толкова от това, че някоя джамия, църква или синагога е със счупени прозорци или пък е нарисувана със свастики и обидни квалификации.

Вече не е голяма новина, това че в центъра на София пребиват момче до безсъзнание, защото е по-мургав, та нали точно там, пред същата джамия половин година по-рано българският депутат и лидер на ПП АТАКА Волен Сидеров, заедно със свои привърженици тръгна да заглушава джамията и се стигна до жестоко сбиване, в центъра на столицата, през деня, на обяд, а последствия - нямаше. В такъв случай, какво би спряло две момчета, вечерта около джамията в София, да набият някого защото е мургав – нищо и те го направиха.

В средата на месец февруари т. г., отново в централните емисии на новите показваха кадри, извадени, като че ли от екшън филм, но не, те не бяха. Те бяха част от случилото се през деня. Сбиване, полиция, погром на един храм, на една джамия във Пловдив, еднакво значима и за християните и за мюсюлманите в града. Джумаята бе като след война. Някои твърдят, че размириците са заради съдебно дело, в което мюфтийството иска да му бъде върната възможността да стопанисва „Куршум джамия” в Казанлък. И тъй като делото е в Пловдив, агитки на футболни фенове и ултраси искат разрешение от общината в Пловдив да проведат протест, които да съвпадне като ден и час със въпросното дело. Въпреки призива от страна на полицията и писмена препоръка от МВР, още от 10 февруари, към кмета на Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ), да забрани подобен вид мероприятие, защото вероятността за провокации и размирици от страната на протестиращите е твърде голяма, Тотев дава разрешение за провеждане на протеста.

Всичко ли е политически интерес? Много ли дивиденти натрупаха силните на деня през 2010 г., след като влязоха в 15 български къщи? Много ли успешни политики се реализираха, като се стигна до там, че българските мюсюлмани да се чувстват като чужденци в родината си? Властта оправдавали неприязънта в момента между хората. Това, което започна от края на 2009 и началото на 2010 г. , това сочене с пръст: „ти си турчин, махай се, ти си гяурин, вие ли бе помаците, еничари” и т.н. дава отражение и днес и то не само в Пловдив.

Едните се страхуват и нападат, другите същото се страхуват, но за момента отстъпват, а третите ли, третите по принцип дразнят всички. Дали всичко до тук е провокация, целяща да активира симпатизантите и членовете на националистическите партии или това бе предупреждение от страната на МВР през 2010 г., факт е, че към момента част от българските християни и етническите българи, вярват, че някои, някъде там в Родопите има нещо общо с Ал Кайда. И кои би могъл да го вини, това бяха обвиненията на ДАНС, на следователи, стигна се до съд, делото тече толкова време, тогава това означава, че…

А мюсюлманите ли? Онези в Родопите? От хора, които са посещавали Родопите, често ще чуете да казват : „ А родопчани ли? Те не са лоши. Даже са много гостоприемни хорица.” Звучи, както оправдание, но пред кого, за какво, а необходимо ли е? Необходимо е за пред тези, които са гледали телевизия, купували са си вестници, слушали са радио през 2010- до началото на 2013г. Защо колкото повече наближава края на делото, толкова повече се губи журналистическият интерес към съдбата на 13 имами от Родопите?

Защо не се отрази по – същия начин, както бе в началото, отказа на прокуратурата от досегашните обвинения или отговора на въпроса: „Дали носите мартеници?” бе с по-голяма обществена значимост, защото всички в България разбраха, дали мюсюлманите и техните ходжи носят мартеници?

Трети, дойде време и за тях - ромите. Всеки се ядосва на социалните добавки и помощи, които взимат те и етнически българи и етнически турци си казват: „Защото те да взимат толкова пари от социалните, а аз не мога? Само раждат деца, взимат помощи и нищо не правят по цял ден, искам и аз така?” Но никои, нито етнически българи и етнически турци и които и да било друг етнос, не би заменил живота си с този на ромите, за да може само да стои и да взима помощи.

Днес всеки е ядосан на всеки. И това няма нищо общо с етноса, религията, езика и т. н., просто това са двата признака, по които един човек може най-лесно да бъде наранен, защото тук става въпрос за свободата, във всичките и измерения.

Февруари е месецът с едни от най-хубавите празници, които се празнуват в цял свят: на любовта, на виното, на доброто, на майчиния език. В България се празнува само на любовта (от младежите предимно) и на виното (от всички), колкото до празника на доброто и майчиния език… Доброто, като че ли не е на дневен ред, а майчиния език ли – как ли пък не, може пак да искат да говорят за нещо на турски език в България.

Само, че има едно нещо, което ни обединява, всички и тези на полето с тези в Парламента, и тези с бурките, със скинарите с обръснатите глави, професорите с мургавите, Иван със Хасан – всички те имат едно отечество, една страна, която да нарекат своя родина и за всички тях това е България.

И нито тези в парламента, нито националистите, нито академиците имат правомощията да назначават и определят страната, за която работниците, чистачите, жените със забрадките и ромите ще припознаят за своя страна. Ако татковина е еквивалент олицетворяващ образа на таткото, то родина – олицетворява образа на майката, на раждането, на изконното, на личното, на своето. Човек може да живее без приятели, без да познава родните си, без да знае името на родителите си, но всеки човек се ражда с едно негово си, лично нещо - родината. България е родина на всеки, които я носи в себе си, независимо от неговият пол, етническа или религиозна принадлежност, сексуална ориентация и т.н.

Тя е една за всеки, който е роден тук!