Образованието има значение !

Йозлем Садкова

Образователната реформа е политика, чиято насоченост е подобрение и адекватност на държавното образование. Съгласно конституцията на Р. България (чл.53, ал.1,2) образованието до 16 годишна възраст има задължителен характер, съответно, реализацията на всички реформи в образователната система, са с цел да се осигури достъп и широка посещаемост на учебните заведения, посредством различни образователни и социални практики. По данни на Националния статистически институт за периода 2009-2012. броят на ранно напусналите образователната система ученици е нараснал.

През 2009 г. завършилите основно образование са 54 364 души, а през 2012 г. завършилите са 42 798, т.е. техният брой е намалял с 11 566 души. С темпове на намаляване и е статистиката при завършилите средно образование: 2009г. – 35 789 души, а през 2012 г. 30 331. Отново тук знакът е отрицателен - 5 458души. С близо 5 000 са намалели и студентите за същият период. Извън тази статистика, ранно напусналите ученици са средно 13,8% за една календарна година. По изработване на Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система в началото на месец април дискутираха – МОМН, представители на учителските организации, експерти. Сред коментираните възможности, чрез които да се извърши образователната реформа се откроиха няколко:

1. Основното образование да се завършва след 7 клас;

2. Да се удължи основното образование с 1 година, т.е. да се завършва в 9 клас;

3. Нов тип училища до 10 клас, каквито има в някои от европейските страни.

Дали да бъде коригирана последната година, в която се завършва основно образование, се дискутира от около 10 години, но тъй като тази промяна несъмнено ще повлияе както на традициите в българското образование, така и върху основният модел на образование в страната, такава промяна се отлагаше във времето.

Факт е, че не намесата в досегашния модел на образователната система, се превръща в една от основните причини 300 000 подрастващи да са напуснали преждевременно училищният двор за последните 10 години. Моделът на новата образователна система, очертан през последните години, се застъпва в предложението, финализиране на основното образование да се извършва след 7 клас, а не както е в момента – след 8 клас. По време на работните срещи в Просветното министерство обаче, по-голямата част от педагозите са се възпротивили на така предложеният модел за образование, тъй като времето било недостатъчно, за да се предаде изискуемият материал за тази квалификационна степен. Друг техен довод е, че по-ранното взимане на диплома за основно образование, ще демотивира част учениците, да продължат образованието си в по-горните класове, но като че ли и завършването в 8 клас не задържа всички ученици в класните стаи. На свои ред, синдикатът на учителите предложи друго решение, което да бъде прието като поправка в закона за българското образование – основно училище да се завършва след 9 клас. Доводи за завършване на основно образование след 9 клас, а не след 8 клас, както е в момента:

· По Конституция чл. 53, ал. 2, училищното обучение до 16 годишна възраст е задължително. Именно в 9 клас повечето ученици навършват 16 години, т.е. по един или друг начин за всеки задълженията стават с едно по-малко.

· Материалът за 8 клас е твърде много и често пъти учениците не успяват да го усвоят за 8 години. Една година плюс ще помогне на учениците да научат по-добре материала, които се изисква за основно образование. От така предложения вариант, не става ясно какво ще се случи с учебният материал предвиден в досегашния 9 клас.

· До завършване на средно образование ще са необходими още три години, което трябва да повлияе на учениците, като един своеобразен стимул за допълнителна образователна квалификационна степен.

· Оставащите 3 години обучение, на практика ще направят неосъществими плановете за двустепенно гимназиално обучение, по- конкретно, разделянето на две нива на гимназиалния курс 9-10 клас за общообразователни предмети и 11-12 клас, в които ще се изучават само специализиращи учебни дисциплини. В момента съществува такава учебна практика – 13 клас за техникумите и специализираните гимназии, като след завършване на 12 клас, учениците в тези училища получават, както всички техни връстници диплома за средно образование, но освен това, ако решат да продължат обучението в 13 клас, те получават и свидетелство за професионална квалификация.

· Ако се даде зелена светлина на така представената реформа, профилираните гимназии, ще претърпят промени, както в учебният си план, така и в наименованията си- от професионални гимназии ще се превърнат най-вероятно в лицеи.

Училище от нов тип – Средно училище или т. нар. училище от надграждащ тип. От такъв тип са училищата в повечето европейски държави. За да влезе в ход такъв вид образователна формула, реконструкцията на цялата учебна система ще бъде неизбежна. Ето как по етапно би изглеждал тя:

· начални от 1 до 4 клас;

· средно общообразователни от 5 клас до 12 клас или от 1 до 12клас;

· гимназии от 8 до 12 клас.

Нововъведението ще са Средните училища, които ще обхващат диапазона от 1 до 10 клас или от 5 до 10 клас. В това предложение, както и първото, диплома за основно образование ще се получава при успешно завършен 7 клас. За всеки успешно завършен модул, учениците ще получават документ за завършено ниво в образованието. След завършване на 10 клас, абитуриентите ще получават документ, който ще бъде аналогичен с диплома за средно образование, но няма да имат право да продължат своето образование в по- висока квалификационна степен (бакалавър, магистър и т.н.). Това право ще имат единствено зрелостниците, които са завършили 12 клас и са издържали успешно задължителните матури.

В Германия например, средното образование е разграфено по аналогичен начин и на немски те се наричат: Hauptschule, Realschule и Gymnasium.

· Hauptschule 5 – 9 клас до 15 годишна възраст. В края на 9 клас, те полу-чават свидетелство, с което могат да продължат образованието си в професионално училище.

· Realschule - от 5-10 клас, до 16 годишна възраст. Отново получават свидетелство за завършен образователен етап, но с този документ има повече възможности да продължат образованието си в професионално или общообразователно училище.

· Gymnasium – от 5 до 13 клас, до 19 годишна възраст. След завършването му и полагане на матура, ученика получава диплома за средно образование и възмож-ността на продължи образованието си в университет.

Така предложената образователна система, улеснява бъдещата реализация на учениците, тъй като профилираната подготовка започва в по-ранен етап, твърдят от немски специалисти. „Много важен въпрос в новия закон е структурата за завършване на основно образование. Дискутира се дали да е 7, 8 или 9 клас. Синдикати и учители са на мнение, че трябва да има повече време, за да обучат децата на основните неща и след това да бъдат профилирани. Сигурно този модел има много предимства, но се коментира също, ако завършват основното си образование след 7 клас, то тогава няма ли по-рано да ги мотивираме да придобиват умения и знания. Възниква обаче и въпросът дали са достатъчно зрели на 14 години, за да направят избор. Много родители посочват, че нямат възможност да дават пари за частни уроци и не искат провал на изпитите след 7 клас да предопредели бъдещето на децата им. Прави са, затова въпросът трябва да се постави на широко обсъждане.”- коментира министър Клисарова. Преподавателите са по-скоро обезпокоени от състоянието на учебния материал и призовават за неотложни корекции и актуализация на учебниците. Наред с остарялата информация в учебниците, нуждата от реконструиране на образователната система или т. нар образователни причини, сред основните (а може би и по-съществени) причини за преждевременното напускане на подрастващите от училищата са: икономически, социални, дори етнокултурни.

Безработицата и липсата на средства кара младежите да потърсят работа, за да помогнат на семействата си и с течение на времето изоставят училището си. Недоимъка принуждава не малко родители да спират децата си от училище, защото нямат възможност да им подсигурят дори закуска на училище. Именно за тези семейства инициативата на МОНМ- „Чаша топло мляко и закуска” се своеобразен стимул, защото родителите знаеха, че децата им няма да стоят гладни. През 2010г. тази практика бе прекратена. Това е и една от причините, коефициента на записване на населението във началното и основното образование от 2010 драстично намалява.

Колкото до етнокултурните различия: немислимо е в една демократична страна, каквато е България учителка да отпраща своята ученичка, защото е със забрадка, като и да заръчва, ако иска на другия ден да бъде пусната в училище да дойде с шапка. Но това не се случва, момичето избра да остане вярна религиозните си убеждения и не се връща в класната стая. Неусетно, дали с политическите промени, или с идването на ерата на новите технологии, училището вече съвсем не е това, което беше. Образованието съвсем не е това към което се стремим. Днес идеалите са ни други. Днес никой не мечтае за учителската професия. Днес училището е досадно и мрачно. И нека не забравяме, че след няколко дни учениците, отново ще пеят „Върви народе възродени…” .