Три дни в епицентъра на бурята

Йозлем Садкова

Ако трябва да се характеризира Варна с няколко думи в разгара на летния сезон, тези дума са: трагедия, дезинформираност, хаос.

Денят на 19 юни 2014 г. започна като един обикновен, прохладен летен ден. Нищо не подсказваше, че в късния следобед Варна ще преживее катаклизъм, с който няма да е в състояние да се справи дни наред. В периода между 17-18 часа започна да вали силен дъжд. За няколко минути булевардите се превърнаха в реки. Капките дъжд бяха толкова силни, че се чуваха като падане на градушка. В този часови пояс, трафикът в морската столица е най-натоварен, а паниката и хаоса на пътя бяха неописуеми! С настъпването на нощта небето над града като че ли утихна… нямаше хора по улиците, дъжда беше спрял. Внезапно се чуха множество сирени на пожарни автомобили, линейки и др, които се отправяха към Аспаруховия мост.

Кв. Аспарухово - пълен мрак, светлините на моста не светеха, единствено се виждаха кратерите на бреговата охрана да обикалят в близост до квартала. Нямаше никаква информация за случващото се…

22:00 ч. във вечерните новинарски емисии от областната управа на Варна съобщи за наводнението във кв. Аспарухово. Нощта бе изключително трудна за жителите не само на Варна, също така и за жителите на Добрич и Велико Търново. Неизвестността, мрака, страха се впили в града. А какво в същност се бе случило: кв. Аспарухово се намира в подножието на две много стръмни улици, които се съединяват в подножието, т.е. къщите в квартала. Отговорност за инфраструктурата в града се носи от кмета и общинската администрация.

Манталитет, традиция, възпитание или лош вкус, но дори и в тази ситуация някой си позволи да спекулира с общественият си пост, с цел да получи политически дивиденти. И така „младия“ кмет Иван Портних (издигнат от ПП „ГЕРБ”) реши, че точно това е моментът, в който той трябва да се „разсърди“ на Премиера Пламен Орешарски и то в национален ефир. И така България първо се запознае с това, кой на кого звъни и кой не си вдига телефона. И от цялата подадена информация от кмета, не стана ясно:

1. Обявено ли е бедствено положение? Ако е обявено, в колко часа кмета е издал заповед за бедствено положение и в колко часа е изпратил копие от заповедта на областния управител и на министъра на вътрешните работи. (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ чл.49)

2. Във вечерта на бедствието щом кметът Портних не е успял, то кой е извършвал неговите задължения описани в ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ чл.65 (1): „Кметът на община: 1. организира и ръководи защитата при бедствия на територията на общината”;

3. Кметът от кв. Аспарухово ли е организирал кризистен щаб и оттам ли е координирал неговите действия чл 65 т. 3: „Кметът организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия”;

И до днес остава необясним факта, защо Портних „вадеше джип с труп вътре“ (по негови думи), в нощта в която всяка негова стъпка и дейност са ясно упоменати със закон. В 22:00 ч. към Варна пътуват премиерът Пламен Орешарски, министърът на вътрешните работи, министърът на околната среда и водите и други представители на Правителството. Един час след полунощ на среща в кризистния щаб, на която присъства премиера и министрите, кметът на Варна не присъства, а изпраща секретаря на общината, който не участва в срещата, тъй като не е упълномощен, т.е. местната власт в лицето на кмета Портних и неговия екип отсъстват.

Сутринта на 20 юни 2014г. е изключително трудна за Варна и Добрич. Първите жертви на наводнението са намерени. В градовете цари хаос. Придвижването по главните пътни артерии в Добрич е почти невъзможно. Във Велико Търново спасители евакуират бедстващи хора. В кв. Аксаково (гр.Варна) е обявено бедствено положение. С всеки изминал час, броят на жертвите нараства. Над 10 души са загинали (във Варна 11, а в Добрич 3) продължават да се издирват още изчезнали хора, повечето, от които деца.

Варна се срути- от наводненията, от трагедията, срути се обществения живот в града.

Сутринта на следващият ден, част от хората, които се качваха в автобус с № 409 (Аксаково-Център- ВСУ- Зл. Пясаци), не бяха предупредени, че пътят в района на „Кабакум” го НЯМА, там има свлачище! Какафонията в градския транспорт бе неописуема. Качваш се в автобуса, плащаш си билет и след 2 мин. контрольорката ти казва, че: „Автобуса няма да може да стигне до въпросната спирка, до която сте си платили, така че трябва да слезете на друга.“ За извинение или обещетение … След около 2 часа автобуси по линията 409 (през Кабакум) няма. Няма и каквато и да било информация, за какъв период няма да има автобуси, подсигурен ли е друг превоз, как хората могат да се върнат в града (разстоянието е 8-9 км)…Как - всеки да се спасява!

Градът бе в паника. Дори в централната част, където нямаше големи поражения от наводненията, нищо не работеше в нормални темпове. Хората бяха изключително уплашени и изнервени. Цареше пълна дезинформация, никой от общинската администрация не излезе с ясни и конкретни точки на план за действие след такава ситуация. Дните след трагедията бяха съсредоточени в това да се търси виновник за случилото се. Всеки да се дръпне и да каже: “А не, ти си виновен!“ За по-голямата част от населението виновни са политиците, депутатите, правителството.

Защо и с какво - виновни са, да им отрежат парите, те следят за спазването на законите. Там има незаконни постройки и заради тях се е случило това бедствие. Истинността на това твърдение е частта за липса на упражняван контрол, но съгласно Закона за устройство на територията- чл5, ал 1,3,4,5: „ Контролиращият орган е кмета на Общината и назначеният от него главен архитект.”. Едва ли би могло да се допусне, че поне един от двамата, никога не е минавал в близост до ромските махали в града-в кварталите Максуда, Аспарухово и Владиславово. Най-красноречив пример за това в каква опасност живеят ромите е кв. Максуда. В едно огромно дере са построени „къщи“, които се намират в най-стръмната част на дерето. Дори и никои да не е посещавал квартала, от околовръстният път на Варна много ясно се вижда и незаконното сметище и къщите и дерето.

Някои побързаха да обвинят ромите. “Те са виновни, защото живеят на сметището в незаконни постройки! Да се сложи веднага полицай на пункта в Аспарухово, в който се дава храна, защото цигани от квартал Максуда идват да се редят за безплатна вода и храна!“ И как един полицай ще разбере кой от къде е, като никой няма документи в себе си? По-големия въпрос тук обаче е: В каква страна живеем, що за хора сме? Едни хора се редят „тайно“ без да им се полага храна и вода, а другите са им ядосани точно затова. Бедна страна сме, бедна що се отнася до отношения та ни един към друг! Храна и вода...

Не закъсня и спекулацията с качеството на водата. Въпреки, че министърът на околната среда и водите Станислав Анастасов увери, че във всички регионални структури на министерството има 24 дежурни експерти, които следят качеството на водата, като се правят постоянни проби. На 20 вечерта в 22 часа почти всички от електронните медии лансираха новината, че водата във Варна е заразена с много и опасни болести. Отново хаос и безпокойство. „Защо чак сега ни казаха? Ние вече сме пили вода…“ След изключително тежкия ден за варненци, след трагичните новини за загиналите, какфонията в градската среда през деня, вечерта всички бяха уплашени от незнанието какво точно са пили. На следващият ден, веднага след като са били готови резултатите, от Министерството на околната среда и водите съобщиха, че водата в града е годна за пиене, т.е. това се оказа поредната спекулация, с цел всяване на паника.

Поради огромната площ на свлачища във Варна, сградите трябва да се обособяват по-скоро на опасни и безопасни, отколкото на законни и незаконни, защото една малка къща (често те дори не са къщи, а постройки) без нотариален акт, съвсем не е по-опасна от един новостроящ се блок на първа линия на плаж Кабакум (дори след основен ремонт, къщите се напукват след няколко месеца). Една постройка в Максудата не е по-опасна от големият комплекс, които се строи в Морската градина в близост до плажната алея, на която след обилните валежи се събра целият боклук на Варна, а повече от половината пясък изчезна. Кое е по-опасно главният архитект на Варна трябва да каже, факт е че и двете са рискови места, но също така е факт, че големите финансови проекти са се сдобили с необходимите документи за строеж. А къщите на ромите „си стоят там от миналия век“, както каза кмета на Варна.

А какво ли се случи със смяната на уличните бетонови павета в града. На 22 април започна смяната им в града. В централната част на града, пред хотел Черно море, на 3 юни именно кметът нареди демонтажа и пренареждането на паветата, защото не би ли сложени както трябва. Пренаредиха ги, а кмета ги одобри. На 21 юни паветата пред хотел Черно море пропаднаха, като образуваха поне два „кратера“.

19-21 юни 2014 г. са дни на страх, на много страх. Как сте се прибереш в къщи, а после как ще излезеш… Вън от всякаква статистика, всеки тук си има своя история, свързана с наводненията от 19 юни. Общото в тези истории са две неща: трагедия и съпричастност. Министрърът на социалната политика Хасан Адемов обяви, че министерството ще даде парична помощ на пострадалите и на близките на загиналите. Хора от цялата страна се обединиха и посредством различни кампании, даряват средства и помощи за бедстващите. Ала за варненци дата 21 юни 2014 г ще остане под знака на доброволчеството. Ще остане като спомен за това как хората си помагат, без да очакват нещо в замяна. Просто момчета от кв. Младост отиват да изчистят от калта и падналите дървета къщата на дядо в Аспарухово.

Ето от това се нуждае Аспарухово, Аксаково, Добрич, В. Търново. Никои няма нужда от представители на изпълнителната власт в ЕС да идват със скъпите си ботуши (които внимават къде стъпват, защото е кално), да им кажат: “Вие не сте сами! Това исках да ви кажа!“ и „Може, евентуално, да получите някакви пари, може би.“.

България е част от Света, от планетата Земя. Ежегодно, ежемесечно, ежедневно се случват всякакви катаклизми, войни, трагедии. За успешното им овладяване е необходимо първо всеки да си знае задълженията и да се спазва определения ред за действия, в противен случай настъпва паника. След 11 септември 2001г. нито президента Буш, нито кмета на Ню Йорк Руди Джулиани, не си позволиха да изпаднат в паника, да не са на местата си, да имат разрушена комуникация, да се правят на пожарникари и т.н.

11 март 2011 г. Япония. Фукушима. природна катастрофа - радиационна авария. Японците демонстрираха отговорно отношение и професионализъм, благодарение на които бяха спасени хиляди човешки животи.

19 юни 2014 г. България. Наводнения. Пак местната власт не си беше на мястото, пак нещо някъде не се случи. Освен огромната трагедия, навсякъде цареше хаос и бъркотия. В крайна сметка на кого му пука, че кмета на Варна-Иван Портних не може да се владее, защото „май виждал труп за първи път“ колкото и цинично да звучи, когато живота на детето ти е в опасност?