Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Пак на избори

Yazdıre-Posta

There are no translations available.

На пети октомври предстоят предсрочни парламентарни избори. Тези избори ще трябва да решат два много важни проблема:

1. Каква ще е бъдещата ориентация на страната, с кои партии, под каква форма, в какво съотношение. Т.е. – все неща, които изглеждат абстрактни, но пряко влияят върху начина ни на живот – нивото на трудова заетост, цените, жизнения ни стандарт и всичко останало – от хладилника, до летните почивки.

2. Сериозни промени в основни и ключови стопански сектори – правосъдие, здравеопазване, образование, подпомагане на дребния и среден бизнес, инвестиции, енергетика и т.н.

Новото правителство ще трябва да реализира всичко това. Няма как такава сериозна промяна да е по силите на една партия. Т.е. – може да очакваме реални реформи само в случай че политическите сили ще достигнат до консенсус в тези сфери. Не консенсус за брой министри и сфери на партийно влияние, а за обединяващи политики, визии и стратегии за тяхното постигане. За сега, поне по начина на водене на предизборната кампания, това изглежда невъзможно. Няма борба на идеи и визии, няма състезание на програми. Има партизанка битка. БСП срещу ГЕРБ, ГЕРБ срещу БСП, Атака – срещу всички, България без цензура – припознава като реално можеща само себе си, но очерня всички други. Националистите – срещу социалистите и Атака, Реформаторите – срещу ГЕРБ, БСП, Атака. И на края – всички срещу ДПС. Единственото консолидационно звено в тази кампания е тотално низвергване на ДПС. Само в това отношение единството е на лице. Причината – ДПС преяло с власт. Тук следва да си спомним, че ДПС свали от власт последното правителство, защото очевидно то нямаше широка обществена подкрепа. т.е. – отказа се от властта, а това очевидно няма как да е причина, породена от преяждане с власт. По-скоро – гаранция за тъкмо обратното. Но това как да го обясниш на преялия с власт Първанов, на преялите с власт (медийна) Бареков и Симеонов, на преялия със (силова) власт Цветанов? На преялите с власт в БСП, свикнали с властта като бащиния?

Как да обясниш, че консенсус за управлението, какъвто е жизнено необходим на страната, се постига не чрез разделение, а чрез обединение. В следващия парламент трябва да имаме правителство, което не се скрепи на 117 депутати (такова беше това на ГЕРБ), не правителство с подкрепата на 120 депутати (последното бе такова), а правителство, което да има подкрепата на възможно най-широк кръг избиратели – над 150, а при възможност – и по-голямо. Това очевидно излиза от рамките на партийното управление. Как ще се нарича то – на националното спасение, на националното обединение или програмно е все едно. Стига да си върши работата, която му предстои. Видяхме прекомерно много твърде амбициозни правителства, които докараха страната ни до никъде. Твърде успешни правителства, които завършваха с народно недоволство. Твърде успешни коалиции, които разпродадоха България за своя сметка (вижте кабинета Костов). Време е за друго правителство – не толкова успешно, но мислещо, можещо и работещо. Ние можем да го изберем.

Сега силата е в теб - Избирателю!