Кой проспа КТБ?
П. Павлова
Последните няколко месеца медийното внимание е насочено към КТБ, общественото също. От няколко дни във фокуса е решението за изплащане на гарантираните влогове на вложителите в КТБ, което е насрочено за 4 дкември. Развръзката на „казуса КТБ” рано или късно трябваше да се случи, след колосалното протакане месеци наред и липсата на адекватни действия от страна на БНБ, паралелно с недоволството на вложителите. Всичко това обаче, ще послужи за отклоняване на общественото внимание от действителната страна на проблема, а именно банковия надзор, чиято основна функция е да регулира и контролира дейността на търговските банки в страната, с цел поддържане на стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите.
Отговорът на този въпрос логично води до БНБ с присъщите и функции, а именно:
§ надзор върху дейността на банките за спазването на установените със Закона за кредитните институции правила и на издадените актове по прилагането му, за осигуряване на нaдеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или могат да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен за рисковете собствен капитал;
§ извършване на надзорен преглед на правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките в изпълнение на изискванията на Закона за кредитните институции и на актовете по неговото прилагане, и оценява рисковете, на които са или могат да бъдат изложени. Въз основа на прегледа и оценката, БНБ определя дали правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките, начинът на тяхното прилагане, както и собственият им капитал, осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете;
§ Периодичността и интензивността на надзорния преглед и на оценката се определят от големината на съответната банка, от системното й значение, характера, мащаба и сложността на дейността й. Надзорния преглед се извършва поне веднъж годишно;
§ Надзорът обхваща дейността на банките, лицензирани в Република България, включително за дейността им, осъществявана чрез клон или директно на територията на държава членка или на трета държава;
Очевидно е тоталното несъответствие с гореспоменатите точки заложени в устава на БНБ, защото в противен случай не би се стигнало до такъв край, а именно дупка от 4,2 милиарда лева, която в дългосрочен план ще бъде отново на гърба на данъкоплатеца. БНБ и в частност нейното ръководство в лицето на и Иван Искров, не пое никаква отговорност за станалото, въпреки проявената немарливост и тотална некомпетентност, довела до създалата се ситуация. Ако допуснем, че БНБ не може да анализира елементарни финансови данни, тогава повторението на казуса КТБ ще е гарантирано.
Истината обаче е, че БНБ не единствената институция по веригата, която не си е свършила работата, въпреки, че спокойно можем да кажем, че е най-голямата такава.
Комисия за финансов надзор КФН, с основни функции и отговорности:
§ Защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица;
§ Осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари;
§ Комисията постига целите си чрез развитие на регулаторната рамка, чрез режима на допускане на участниците на пазара, чрез превантивен контрол и чрез налагане на санкции;
Създадена е на 1 март 2003 г. със Закон за Комисията за финансов надзор. Нейна определяща функция е да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на инвестиционния, застрахователния и осигурителния пазар и да осигурява висока степен на удовлетвореност сред гражданите и организациите, които ползват услугите, предлагани от участниците на тези пазари. Комисията за финансов надзор в качеството й на независим орган за регулиране и надзор върху небанковите финансови институции, се стреми при изпълнението на своите функции и упражняване на правомощията си, да формулира ясно своите приоритети и насоки за развитие в съответствие с международно признатите принципи и стандарти за регулиране и надзор.
Тъй като акциите на КТБ АД са приети за търговия на Българска фондова борса от 18.06.2007 г., тя автоматично попада под надзора й, но отново се вижда несъответствие между функции, отговорности, както и действителното им прилагане. Това логично води и до друг въпрос:
„Може ли да се говори за прозрачност и достоверност
на представяната информация на Българската фондова борса“
Този въпрос касае цялата система и поставя под въпрос цялостното й функциониране. Защото как бихме могли да говорим за инвестиции в дружества, лисвани на същата тази борса, когато основния орган, грижещ се за нейната стабилност, прозрачност и служещ като източник на доверие, не функционира. Избраният с шест годишен мандат през 2010 г. и неин председател, Стоян Мавродиев, дори за миг не събра вниманието на медиите, а отговорност за станалото не беше потърсена. Грешките допуснати от комисията са колосални, защото дружеството - шапка, което държи дялове в основните дружества на Цветан Василев: Технологичен институт по микроелектроника АД, е лисвано на БФБ с одобрението на КФН. Това подсказва, че КФН е имала не само източника на финансиране в лицето на КТБ, но и тялото на цялата структура от свързани фирми, или поне на основните, в лицето на ТЦ ИМЕ АД, но не е видяла нищо.(Сумите, които следва да видите в настоящата статия са в хил. лв.).
Един от основните принципи, при надзор на дадено дружество, е да се проследи дали приходите, които то генерира са от обичайната му дейност, в случая на ТЦ ИМЕ АД, това трябва да са приходи от: научноизследователска, проекто-конструкторска, маркетингова, внедрителска, производствена, инженерингова, консултантска и посредническа дейност в областта на електрониката и микроелектрониката. Вместо това приходите, които ТЦ ИМЕ АД реализира от „Стоки и услуги” от 2010 г. (годината на встъпването в длъжност на Стоян Мавродиев), представляват една незначителна част от общите приходи на дружеството, и се вижда как техният дял намалява в три последователни години, като през 2012 г. приходите от „Стоки и услуги” са едва 3,1% от общо приходите на дружеството, а брутната печалба от тях е 2,0% от приходите.
Не така стоят нещата при „Финансовите приходи”, при които се наблюдава трендиране като процент от общо приходите на дружеството. Към 2012 г., те представляват 96,9% от общите приходи на дружеството, а общатата брутна печалба от тях 27,9% към общо приходите спрямо 57,4% през 2011 г.
Интересно как дружество, което трябва да се занимава с електроника и микроелектроника не може да реализира дори 10% от приходите си, три последователни години с нещо близко до основната си дейност. За сметка това, като основен двигател на приходите му са приходи, които реализира от лихви и операции с финансови инструменти. Дали това е достатъчно основание КФН да се усъмни, че нещо не е наред ? Категорично –да.
Балансовото число, което представлява сбора от всички активи или сбора от всички пасиви, нараства три последователни години и към 2012 г. неговия размер е 842 358 хил. лв. а увеличението спрямо 2012 г. и 2011 г. е в размер на 372 852 хил. лв., между 2012 г. и 2010 г. 520 533 хил. лв. или над половин милиард. При внимателен поглед може да се види, че увеличението се дължи на огромния ръст във „Вземанията” 111,5% или 381 170 хил. лв., от които основен дял заемат „Други вземания” 273 328 хил. лв. Разбира се направавих опит да проверя в пояснителните бележки, какво представляват тези двеста и седемдесет милиона други, но такава информация естествено не е предоставена.
За да се финансират тези активи, основните източници на капитал на дружеството: банки, свързани предприятия, търговски заеми са се увеличили с 361 083 хил. лв. Имайки предвид, че предоставените заеми в т.ч. дори и търговските заеми, включително са от от свързани дружества, които също се кредитират от КТБ, можем спокойно да кажем, че само за периода между 2012 г. и 2011 г. чрез Корпоративна ТБ са се финансирали 361 083 хил. лв. или (триста шестдесет и един милиона и осемдесет и три хиляди лева) „Вземания”, или нищо общо със сгради, машини, съоръжения, материални запаси, които биха били предпоставка за реална дейност и инвестиции в активи носещи реални парични средства. Вместо това, дружеството инвестира във „Вземания”, които най–вероятно са предоставените кредити на свързаните му дружества, и от които в последствие ТЦ ИМЕ АД ще реализира приходите си от лихви и операции с финансови инструменти.
Ако добавим балансовото число към 30.06.2013 г., ще видим, че дружеството е гонило милиард балансово число, а ръста е последователен и през четирите отчетни периода.
Не само структурата на приходите и огромното увеличение във Вземания са могли да дадат индикация, че нещо не е наред! След направена справка по месеци за броя социално и здравно осигурени излиза, че средно от 2011 г. до 2014 г. в дружеството се осигуряват Дванадесет човека: те управляват, работят, произвеждат в дружество за производство на електрониката и микроелектрониката. Изхождайки от размерът на заплатите по ОПР за 2012 г. можем да кажем, че средната заплата е била около 4 хил. лв. спрямо 2011 г., когато нейния размер е бил 11 хил. лв. Излиза, че тези 12 човека са целият персонал, в това, иначе на теория изключително предприятие, и че всеки един от тях е управлявал активи за 76 847 хил. лв към 30.06.2013 г.
Що се отнася до КТБ, която, както казахме попада под надзор на КФН, показва най-очевидното, а именно трендиращото увеличение в предоставените кредити, започващо през същата тази 2010 г.
Показателите на дружеството са потресаващи, но въпреки всичко през март 2010 г., КФН одобрява емитирането на 15 милиона евро облигационен заем. За хората, които не са запознати ще кажем, че това е заем, който дружеството си набавя от широката публика, и който се задължава да погаси на точно определена дата (падеж). В този случай обаче, това не е заем, който ще дойде от широката публика, а от КТБ, които са предоставили средства на свързаните фирми на Цветан Василев, и които от своя страна ще се явят като облигационери или кредитори по облигационния заем. За жалост това е най-малкия пропуск на КФН, по същата схема, само че с акции, КТБ увеличава капитала си с 35 милиона евро, както отново в дъното стои ТЦ ИМЕ АД и всичко отново става с парите на хората. Можем да обобщим, че немарливостта на КФН води до изтеглянето на 50 милиона евро, за които е съществувал значителен финансов риск никога да не бъдат върнати. Вместо това КФН не отчита какъвто и да е риск, като в издадения тогава проспект изброява общи приказки, които нямат нищо общо с реалната действителност.
Заключението, което се налага от краткото изложение е ясно: държавните контролни институции в лицето на БНБ и КФН не изпълняват вменените им функции по закон, те не гарантират обективност на процесите във финансовата система. И още: със своето бездействие, което може да наречем престъпно, те са еднакво виновни, заедно с управляващото тяло на КТБ, за всичко, което се случи и за всичко, което обществото още дълго ще плаща, вкл. и с държавен дълг.
Вече никой не говори за авторитет на институциите, защото там, където има грабеж на пари, моралът не е от значение.
< Önceki | Sonraki > |
---|