2 + 2 = ?

Емине Гюлестан

Мнозина смятат, че противоположностите се привличат. Говори се, че за една стабилна връзка, колкото по-различни са участниците в нея, толкова по-добре ще се допълват. Винаги има изключения от правилото, особено в политиката. В политиката идеологическите войни не са пречка за съюзяване, или в нашия случай, по скоро съглашение. Управляващата коалиция, съставена от четири партии ГЕРБ, РБ, АБВ и НФСБ, са представители на взаимно изключващи си идеологии. ГЕРБ и Реформаторският блок са част от голямото европейско семейство на Европейската Народна Партия, които се определят като консервативни и християндемократи. АБВ или Алтернатива за Българско Възраждане имат амбицията да се представят като новата лява формация, които в своята програма отстояват позицията, че: “Доходите на българските граждани трябва да бъдат в центъра на политиката на държавата.

Тя следва да цели ликвидиране на бедността и намаляване на социалните неравенства. Това означава значителна промяна в политиката на доходите и данъчното облагане, които да гарантират стабилно и чувствително нарастване, без да се поставя на риск финансовата стабилност. Политиката на доходите, както и пенсионната реформа трябва да се провеждат в активен диалог със социалните партньори – синдикати и работодатели.”(http://www.abv-alternativa.bg) Именно последното изречение от този параграф в тяхната програма ще бъде подложен на сериозно изпитание от основния участник в четирипартийната коалиция - ГЕРБ.

Тезата, за важността на пенсионната реформа бе засегната няколкократно от вицепремиера г-н Ивайло Калфин, който освен че оглавява Министерството на труда и социалната политика е заместник министър-председател по демографската и социалната политика, а също така председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Това означава,че проблемите, които имат отношение към социалната политика би трябвало да се обсъдят и да се вземе решение при тристранния съвет, за да може то да се предложи за гласуване в парламентарната комисия и парламента.

На 29 ноември т.г. се състоя извънредна среща в Министерството на труда и социалната политика между правителството, синдикатите и работодателите, за да обсъдят пенсионната реформа. На 18 декември, “Предколедно, в последните дни на 2014 година, пенсионната система бе разтърсена от изненадващи предложения за промени. За няколко дни предложението на ГЕРБ, подкрепено от синдикатите, от 2015 година вноските за втора пенсия да могат да се прехвърлят от универсалните пенсионни фондове в Националния осигурителен институт (НОИ), се превърна в грандиозен скандал.” (http://www.investor.bg/na-fokus/441/a/metamorfozite-na-edna-reforma-186225/?page=1) Защо обаче бе скандално това предложение?

Защото г-н Калфин, заяви: “Бях поканен в края на срещата при премиера, на която е обсъждана пенсионната реформа. Партията ми АБВ не е доволна от начина, по който беше съобщена идеята за промени” (http://business.actualno.com/Kalfin-razbral-za-pensionnata-reforma-v-poslednija-moment--news_447211.html?utm_source=flip.bg) Но по неразбираемото е, че така направеното предложението за промяна в закона за Държавното обществено осигуряване не може влезе в пленарна зала, преди да е минало през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Интригата става още по-вълнуваща, когато същият министър въпреки нехайното отношение от страна на коалиционния си партньор ГЕРБ, все пак защитава промяната в тази насока.

След раздор между коалиционните партньори, пенсионната реформа бе замразена също и в тази си част отговаряща за избора между НОИ и частните пенсионни фондове. Въпросът защо след като бе заявено, че АБВ се опитва пак според думите на г-н Калфин да заеме празната лява ниша в политическото пространство, подкрепя политики направени от дясно правителство. Има принципно несъгаласие за пенсионната реформа, но я предлага като вицепремиер в този кабинет. Тези принципни различия, всъщност са най-яркия знак за безпринципността на управляващата коалиция. Програмата на АБВ е изцяло базирана на воденето на по-социална и според същите по-справедлива държавна политика. Нещо, което противоречи на последните действия на представителя на АБВ във властта, нещо повече - той е и неформален лидер на парламентарно представените членове на АБВ.

В интервю пред вестник „24 часа” от 29 декември 2014 г. министър Калфин бе запитан не без основание дали е министър на труда и социалната политика, тъй като важните решения касаещи именно пенсионната реформа се вземат без неговото активно участие. “Трябва да свикваме, че има една по-сложна и шарена коалиция,” (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4509473) бе отговорът на г-н Калфин. В така създалата се ситуация обаче въпросът за легитимността му като министър остава висящ. Г-н Калфин по същество подкрепя реформата, без да прилага конкретните параметри от програмата на собствената си партия. Това не е нищо повече освен измяна на вота на българските граждани, които са гласували за АБВ.

В допълнение министър Калфин преди развихрилите се страсти около пенсионната реформа заявява “…АБВ има доста по-малки възможности, но ще търсим ясен отпечатък върху политиката на правителството. Най-глупавият спор е дали управлението е ляво или дясно. Всички се съгласихме, че това правителство трябва да върви напред и да изпълнява ангажиментите, които са консенсусни между отделните политически сили. Ние гласуваме различно от колегите си в правителството по въпроса за отпадането на плоския данък.”(http://nasoki.bg/bg/interview/15-interview/1338-2014-12-05-19-45-26) Дори ако оставим на страна спорът какво е правителството – ляво или дясно, неименуемо трябва да подчертаем, че именно консенсусът за толкова важно решение липсва в гласуването на закона за Държавното обществено осигуряване.

Погледното формално, всичко е нормално, а погледнато нормално всичко е формално. Така може да се обобщи както участието на АБВ в едно дясноцентристко правителство, така и подкрепата му за една реформа, която очевидно нито е съгласувана, нито пък коалиционните партньори отдават значение на мнението на представителите на АБВ и в частност на министър Калфин. Тогава колко наистина прави 2 + 2?