Как Европа видя и разбра случилото се в България?

Илхан Кючюк*

(Авторът на материала не е имал за цел да прави политически изводи, а безпристрастно да изложи факти от международни медии, анализатори и политици.)

Нека преди всичко да погледнем фактите.

Факт 1. Резултатите от изборите съответстваха на тези, посочени от наблюдателите. Това, което породи дискусии сред европейските анализатори бе ниската избирателна активност - 48,66%.

Факт 2. Това е най-ниската  избирателна активност в историята на българските национални парламентарни избори след 1989г. Това е важен показател за нивото на доверие на гражданите в политическите институции като цяло. От друга страна нараства и подкрепата за популистките партии. Всичко това поставя стабилността на демократичния модел на управление на страната ни под заплаха.

Факт 3. Влизането на три националистически, популистки партии в парламента Атака, ПФ и ББЦ, първите две от които водеха открита антиевропейска и антинатовска политика, доведе до незабавна реакция от страна на европейски лидери, медии и анализатори.

Оценките на световните медии по повод политическата ситуация в България след проведените предсрочни парламентарни избори са изключително негативни.

Медиите в Европа констатираха безкомпромисно състоянието на нацията.

Агенция "Франспрес": Политическата фигура Бойко Борисов, която бе свалена с мащабни протести се завръща на политическата сцена след по-малко от две години. Според водещата френска новинарска агенция "България е изправена пред продължение на политическата нестабилност след като изборите не успяха да дадат ясен резултат", а новото правителство ще има тежката задача да изправи най-бедната страна в ЕС на крака.

Агенция "Ройтерс" отбеляза, че след "изборите на последния шанс" България има своето пето правителство за последните две години и то вероятно ще бъде "поредната крехка коалиция", която ще има отговорните задачи да реши банковата криза, да съживи икономика, да се прави с бюджетния дефицит. България е силно зависима от руските енергийни ресурси и е сред най-уязвимите страни ако газовото противопоставяне между Запада и Русия, във връзка с Украйна, продължи и през зимата. Скептичната оценка за това, че новото правителство ще успее да изведе България от политическата нестабилност, която тегне в страната и притеснява инвеститорите се наложи тези дни.

"Асошиейтед прес" отбеляза, че "Тежки времена чакат новата власт в България". Кабинетът, подкрепян от националистите от Патриотичния фронт. Той ще трябва да се справя с предизвикателствата да прокара важни съдебни реформи, да съживи слабата икономика и да размрази блокирани еврофондове.

Икономическата криза и произтичащите от нея загуба на работни места и спад в стандарта на живот в много от държавите членки на Евросъюза подхрани евроскептицизма. По този начин солидарността и толерантността бяха разклатени, като за сметка на това се засилиха националистическите движения, които водят до подкопаване основните ценности, върху които е построен европейският проект. Лидерът на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), Греъм Уотсън беше категоричен в своето изказване, че при такъв фрагментиран парламент е изключително трудно формирането на стабилна коалиция, която да има достатъчно широка подкрепа за постигане на задълбочените реформи, от които България се нуждае. Такава коалиция според него рискува да отдалечи България от по-тясно сътрудничество с Европейския съюз и по-нататъшно сътрудничество с НАТО, от което страната ни се нуждае. Уотсън счита, че за да се справи с трудната икономическа ситуация Европейският съюз се нуждае от стабилни и центристки правителства. В тази връзка по-продуктивна би била коалиция с конвенционални партии с ясно изразена проевропейска ориентация, каквато безспорно е ДПС и която бе единствената парламентарно представена партия увеличила доверието на гласоподавателите си с 24%.

Председателят на Европейската народна партия Жозеф Дол също се обяви против създаването на коалиции, които ще работят против отстояваните ценности от ЕНП, коалиции основаващи се на популизъм и екстремизъм. Той бе категоричен, че ЕНП не може да защитава популизма.

Евродепутатът и почетен председател на АЛДЕ Ханс ван Баален също критикува включването на Патриотичния фронт в новото българско правителство. Той посочва, че Патриотичният фронт, подобно на Атака, е крайно дясна партия, непрекъснато говореща против малцинствата и европейското сътрудничество. Според него сега у нас има небалансиран кабинет, повлиян от крайни популисти. Създаване на бъдещо коалиционно правителство, формирано с участието на популистки партии не се одобрява и от Ги Верхофщадт. Според него коалиция с участието или подкрепата на крайно националистически формации като ПФ и Атака, допълнително би забавила реалната европейска интеграция на България. Европейските либерали настояват българското правителство да зачита европейските ценности.

*Авторът е председател на Младежкото ДПС и евродепутат