Абсурдно ли е държавата да строи детски градини за ромите

Йозлем Садкова

Все по-често казваме, че живеем в страната на абсурдите. Възможно ли е това? Възможно ли е правителството да изтегли допълнителен заем в размер на 16 млрд. лв., залагайки на вече агонизиращата ни икономика? Възможно ли е банка HSBC, която се разследва в Швейцария от прокуратурата за пране на пари, да е бъде консултант и дилър по новият държавен дълг? Възможно ли е Финансовия министър Горанов, да сключва договор с въпросната банка, без да бъде обявен консултантският хонорар на банката? И като стана дума за министри, възможно ли е да има толкова високо интелигентен и професионално подготвен в различни сфери човек, че с един размах да ръководи първо МВнР, а след това да се заеме и със социалното министерство? Става ясно, че само в България съществуват толкова всестранно подготвени политици.

Възможно ли е приоритета на управляващите да бъде повишаване качеството на образованието в страната, чрез създаването на нов закон за образованието и в този проекто-закон да няма и една точка, свързана с най-големият проблем в училищата днес, а именно ранното отпадане на учениците от училищните институции.

Дали е абсурдно, че всяка учебна година над 11 600 деца напускат завинаги училище, преди са за завършили успешно начално или основно образование. Всеки 9 от 10 ученика, които рано са напуснали училище е функционално или буквално неграмотен. Абсурдно или не, възможно е, днес в България, хиляди деца не получават минимума от знания, необходими за тяхната реализация в едно нормално гражданско общество, или може би наистина живеем в страната на абсурдите?

В началото на месец февруари 2015г., на първо четене в парламента бе приет новият Закон за предучилищното и училищното образование. Новаторството във въпросният законопроект е свързано, преди всичко с преструктуриране на етапите за получаване на образователен ценз, а именно:

· средно образование на две степени;

· създаване на обществени съвети (включващи бизнеса и финансиращи органи), които да регулират учебната дейност в училищата;

· както и създаване на редица нови контролиращи органи ( пр. Национален образователен инспекторат към Министерския съвет) и др.

Факт е обаче, че новаторство, план или стремеж в посока, намаляване на тенденцията за ограничаване на незаписаните и твърде рано напусналите училище деца, в така внесеният законопроект липсва. Това е проблем, който рефлектира във всички сфери на обществения, икономическия и социалния живот на обществото.

Всяка година в България над 280 класни стаи за първокласници остават празни. Около 1 000 деца годишно не биват записвани в първи клас, от друга страна над 6 000 от децата, които посещават училище, оставят училищната скамейка още преди да са завършили 4 клас. Според изследване на УНИЦЕФ, България е на първо място сред страните в ЕС, по признак най-ниска възраст на напусналите училище деца – 13-14 години, въпреки, че задължителната училищна възраст е 16 г.

Причините за ранното отпадане и в последствие неграмотността сред децата са: бедността на семействата, ограниченият достъп до детските градини, недоброто владеене на официалния език, както и дискриминационните нагласи в българското общество и липсата на образователни навици. За да се понижи процента на функционално неграмотните ученици в България ( а той никак не е малък -37%) , както и броят на непосещаващите училище деца (над 11 600 всяка година), е необходима изцяло нова държавна политика в образованието, насочена към децата от рисковите групи (етнически, социални и др.). Както и в други европейски държави, така и у нас, представителите на ромският етнос са с най-ниски нива на образователен статус. 80% от непосещаващите училище деца са роми, а 42% от ромите в страната са неграмотни, едва 9% са с средно образование. Една от големите предпоставки за невъзможността ромските деца да придобият образователни навици и в последствие да напуснат училище в ранна възраст е ограниченията достъп на децата до детските градини.

Тъй като на практика в ромските квартали (които представителите на ПП „НФСБ Патриотичен фронт” искат да превърнат в туристическа атракция) учебните институции липсват, а всяка година в по-малките населени места и обезлюдени квартали в градовете, се закриват средно по 51 детски градини. Част от ромите (тези които имат желание и финансова възможност) кандидатстват в детски градини в другите квартали. Такава е ситуацията във всички големи градове. Многохилядни ромски квартали са без детски градини в София, Варна, Пловдив и др.

Често пъти ромите срещат трудности при записването на децата си в детските градини, заради отрицателните нагласи на българското общество към тях, както и факта, че броят на местата в конкретните учебните заведения е ограничен и техните ръководства предпочитат да запишат децата на работещи родители. Аналогична е и ситуацията при задължителната за 5-годишните деца предучилищна подготовка: ограничени места, безработни родители и т.н., предпоставки с отрицателен знак. В следствие на това около 20% от 6-годишните деца не биват записани в задължителната предучилищна подготовка.

Липсата на предучилищна подготовка е една от основните причини децата да загубят интерес в училище, заради липса на учебни навици, трудности при усвояването на учебният материал, както и невъзможност за приобщаване сред останалите ученици от други етноси. Тук идва ред на следващата предпоставка за ранното отпадане на ромите от училище, т. нар. сегрегация.

В повечето български училища броят на деца от ромски произход не надвишава 20- максимум 30% от общият брой на учениците. Ако броят на ромите в училище се повиши, често пъти се стига до протест на недоволни от този факт родители други етноси, а в отделни случаи и до физическа саморазправа. Такъв е случаят преди около година и половина в Сливен, когато за пореден път напрежението, породено от етническите различия в училищата ескалира.

По този начин се формират и т.нар. сегментирали училища или по-точно училища, в които се обучават само роми. В следствие на това, качеството на образователният процес намалява, защото децата и учителите говорят на различни езици, в пряк и преносен смисъл. Тъй като децата на са посещавали детска градина и нямат изградени училищни навици, както и в повечето случаи, липсват и минимални познания по български език, по този начин общуването между учители и ученици на практика става невъзможно.

Ромите са двуезични или многоезични. Налага им се да използват майчиният си език-ромски в семейна среда и официалният в страната български език в училище, а някои от тях използват и различни диалекти на турския език. Проблемът с невъзможността да се усвои българският език от ромите е, че няма единен стандарт за ромският език. Ромският език не е писмен, следователно няма граматични, лексикални и пунктуационни правила, т.е. асимилацията на учебният план в училище на практика става невъзможен без минималните познания по български език, каквото биха получили ромите в детските градини и чрез предучилищното образование.

Като част от решението на този проблем са часовете по майчин език, часове, в които учителя и учениците говорят на един език. Решение, което като, че ли управляващите от ПП „ГЕРБ” игнорират, съдейки по небрежното отношение към часовете на майчин език. Часове, в които учениците изграждат и същевременно запазват своята етно-културна принадлежност, но и също така това са часове, които служат за мост свързващ децата, семейната среда и образователният процес.

В новият Закон за предучилищното и училищното образование обаче, ГЕРБ предлага съотношението на часовете по майчин език (в момента по закон като ЗИП са минимум 3 часа седмично), спрямо останалите предмети, да се решава по волята на министъра (в случая Танев, който до момента е познат в страна единствено със страстта си да се снима с красиви ученички), процедура, която ще бъде еднаква както за часовете по хореография, така и за часовете по майчин език.

Друг аспект от проблема, свързан с неграмотността и ранното отпадане е т. нар. „скрито фактическо отпадане“. То се състои в порочната практика да прикриват броят неизвинени отсъствия на ученика (в повечето случай той е ромски произход), с цел да се запази бюджета на училището. В новият закон за образованието обаче, не са заложени никакви мерки в това отношение. Дали, защото ако бъде прекратена тази практика, броят на децата напуснали училище ще се повиши многократно?

Неглижирането на проблема и липсата на адекватни мерки в новият закон за образование, не само затвърждават, но и поощряват порочната практика – броят на напусналите училище деца да се повишава.

Посещаването на детска градина и пред училище, формира образователни навици и спомага за по-нататъшното адаптиране и реализация на децата от рискови малцинствени групи, защото 57% от отпадналите от училище деца не са посещавали детска градина, 75% не са посещавали пред училище, а процента на ромите, които не са били записани в нито едно от учебните заведения е под 15 %.

За да се бъде прекратена тази тенденция е необходимо да се увеличи броя на записаните ромски деца в детски градини и предучилищната подготовка, като се открият допълнително такива учебни заведения; да се предприемат мерки за повишаване на адаптацията на децата от 1 до 4 клас. Чрез нови учебни програми да се подпомогне усвояването на учебният материал в прогимназиална възраст, да се сформират работни групи, които чрез необходимите подходи да работят с ромите в юношеска възраст.

След като чу апела от страна на ЕС, редица международни организации и опозиция, Министъра на образованието-проф. Тодор Танев, се зае с иновации, свързани с образованието в страната. Това е същият министър, който се прочу със скандалното видео, в което докато се снимаше с красиви ученички, разби на пух и прах научните постижения на редица учени и недвусмислено обиди арменци и евреи. Едно от последните предложения на министъра е създаването на университет за българи над 50-годишна възраст.

Докато течаха дебати, свързани с новият Закон за предучилищното и училищното образование, министър Танев, сподели своята идея, а именно да бъдат положени усилия за образованието на българите над 50 г. възраст: „Става дума за изконното човешко право на възрастните хора да получават образование. Нека да дадем право на възрастния човек да получи квалификация, до квалификация, след квалификация след пенсионирането си, за да може той да бъде пълноценен гражданин на това общество".

За да бъде това общество пълноценно и за да не се загуби потенциала на гражданите му, апела както на международните организации, така и на българската общественост е не да бъдат съсредоточени усилията на образователното министерство в повишаване на образователната квалификация на пенсионери, а в преодоляването на бариерите между учениците и училищните институции. Защото именно от премахването на тези бариери зависи единството и бъдещето на обществото ни.

За да се прекрати абсурда, в които живеем, трябва да се положат усилия за работа във вече приоритетната област на всички правителства -образованието. Пътят за излизане от тази безизходица на неграмотността е достигането на реални резултати, но не посредством създаването на нови инспекторат и общински съвети (в които влиза задължителен финансиращ член), а като се създадат повече детски градини и предучилищни паралелки и най-накрая държавата да поеме своята отговорност, що се отнася до образованието на децата. Държавата е длъжна да предоставя лесен и свободен достъп на всички учениците в образователната система, защото образованието трябва да е съобразено с нуждите и потребностите на децата и техните родители, в противен случай, това е пълен абсурд.

Защото, да, абсурд е в двадесет хиляден ромски квартал да няма една детска градина, абсурд е след това да се очаква от ромските деца да имат същата дисциплина, адаптивност и асимилация към учебният материал, като останалите деца, посещавали преди това учебни заведения. Или може би наистина живеем в страната на абсурдите?

Липсата на детски градини, непосещаването на училище или твърде ранното прекъсване водят до дефицит на знания и умения на младото поколение, води до дефицит на бъдеще.